Споделена история от Тинейджърски |
Как бихте подходили в тази ситуаци?
преди: 11 месеца, 8 дни, прочетена 578 пъти
Здравейте! Аз съм онази, която преди няколко дни написа темата "Искам да се махна от това място". Ако не сте чели предишната тема - просто искам да се махна най-скоро от моето училище (9 клас съм). И сега ще ви кажа една от причините... с моята почти най-близка приятелка от класа, си прекратихме отношенията... не се разбирахме и тя просто вчера прекрати по най-малоумния начин, без да ми каже защо. Аз знам защо, честно да ви кажа, и аз го исках. Знаете ли чувството, когато в даден момент от връзка/приятелство разбирате, че този човек НЕ е за вас, дори започвате да не го желаете за близък или като цяло да не е във вашия живот, но още сте заедно? Отношенията ви още ги има, само защото сте си свикнали, иначе нищо хубаво не се случва между вас. Има напрежение. Последния месец ескалираха нещата. И така стана, буквално за едното нищо, но НЕ съжалявам, реално и аз го исках в даден момент. Но все пак можеше да се изслушаме за последно. Поне като големи хора да си кажем "Добре, явно не сме една за друга, продължаваме по пътя си", а не така по тъп начин да ме зареже и така все едно аз съм виновна за всичко!
Споделих ви това цялото нещо, защото тук идва много важния момент за мен.... тя има още един много близък от класа ни и една обща близка приятелка имаме. Четиримата сме си като група. Но като по принцип се скараме с нея, тя започва да говори злобни коментари, и то силно, за да ги чувам. Тя седи на един чин с него, зад нас, с другата ни приятелка (седя с нея). Отделно започва "да отдалечава" приятелката ми, която седи до мен. Започва повече да 'и говори. И понеже я познавам, сега положението ще стане ужасно за мен. Да, проблема е в тази, която седи до мен и 'и се връзва, ама тя като е близка приятелка с тях двамата, АЗ КАКВО ДА НАПРАВЯ, НЯМА КАК ДА 'И КАЖА ДА ГИ ЗАРЕЖЕ, И НЕ Е РЕДНО! Винаги като се скараме, примерно за няколко дни, се чувствам толкова самотна, че направо умирам, казвам ви. С класа не се харесваме много, просто има хора, с които лафя, ама не сме толкова близки и лошото е, че примерно не отиват да ме викнат в някое от междучасията/не търсят да си говорят много с мен, а аз не искам винаги да се бутам. НЕНАВИЖДАМ, ЧЕ ТРЯБВА АЗ ВИНАГИ ДА ТЪРСЯ ХОРАТА, ЗА ДА МОГА ДА ОСЪЩЕСТВЯ ЕДИН НОРМАЛЕН, ТЪП, ПЛОСЪК РАЗТОВОР.... хора, казвам ви - НЕ знам как ще изтрая още 4 месеца на училище, докато завърша. Та аз още не съм намерила ново даскало, в което да има места... Отчаяна съм, много. Мен ме е страх най-вече от самотата... от предишната ми приятелка... какво ще говори тя (не че ми пука, ама всеки ден ще ми дойде в повече да 'и слушам злобните подмятания, дано не го прави), какво ще направи. Ще се игнорираме, то ясно, ала поне да я нямаше тази злоба, която ще последва (сигурно) от нейна страна и да трябва да я търпя. А не мога да се преместя на друг чин. Няма къде, а и не искам да седя с хора, които не харесвам. Имам приятели извън училище. Много добри и истински... ЗА КОЕТО СЪМ АДСКИ БЛАГОДАРНА, АКО ГИ НЯМАШЕ НЕ ЗНАМ КАКВО ЩЯХ ДА ПРАВЯ... но в училище не мога да изтрая, казвам ви (6 часа на ден)! Имам приятели от други класове, ала не сме много близки. За жалост съм от типа хора (в някои ситуации) "По-добре зле обкръжен, отколкото абсолютно сам"... то трябва да е обратното! Жалко е това, но съм човек и аз. Имам минуси. Мисля да говоря с тази, която седи до мен... да не ме зарязва. То нейната ситуация също е ужасна и не искам да я правя още по-гадна, но не съм съгласна да ме изостави, заради друг. Какво да правя?
Моля, модераторите, да ми приемат темата! Ще съм много благодарна на всички, които напишат нещо за подкрепа/съвети и т. н!
|
