Започвам да губя себе си
преди: 8 месеца, 15 дни, прочетена 534 пъти
Здравейте... искам просто да ви попитам нещо. Преди това - ученичка съм в най-нормална гимназия. Искам да ви попитам как в труден момент да намеря смисъла... като цяло за живота? Как да се справя от отхвърлянето и донякъде самотата (макар, че харесвам собствената си компания, но като ми се налага всеки ден да съм училище не мога да се отпусна така както вкъщи и като цяло не се чувствам на място там)? А не мога да го сменя. Много объркано пиша, с една дума - като цяло нямам желание за живот, нищо няма смисъл, засега нищо не мога да променя. Естествено, това не е намек за прекратяването на живота ми - не съм егоист и няма да причиня на никого тази болка! Не си показвам емоциите изобщо. Дори нямам желание за плач, но това не значи, че Не ми е тежко на душата, просто съм свикнала с болката. Имам близки хора, но в училище се чувствам гадно! Изолирана... пълен аутсайдер. По стечение на обстоятелствата така стана, преди изобщо не беше така. Имам някакви приятели/познати от други класове, но дотам. Рядко някой ме заговаря, а преди само се опитвах аз да ги, но като не се получава и се отказвам. Даже наскоро ми се подиграваха как съм била сама и такива. Мен хем не ме обижда това, хем ми става тъпо. Не знам. Да се подиграваш на човек, който е в трудно положение, за мен това е отвратително! Тези, които ми се водят приятели, вече ме зарязаха за други и самите те ми казват "Ти нямаш вина, аз направих грешка" и нищо, продължава се всеки, всеки, всеки изминал, тъп, безсмислен ден....
П. С. Не ми казвайте "намери си хобита" защото имам, пък и нищо не помага вече, нямам надежда - какво да правя с живота си. Емоционално съм в дупка. Ходих на психолог и нищо...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 месеца, 14 дни hash: 7e0b97df2b

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   И аз съм пълен аутсайдер в училище. Преместих се тази година в нов клас (след матурите)и с единствената ми най близка приятелка сме в различни училища. Със сигурност понякога се чувствам самотна но някак вече съм свикнала и не ми е чак такъв проблем. Ако в училище не си намираш никой запиши се на нещо- някакъв спорт или в някакъв клуб по твой избор за да срещнеш хора с твоите интереси. Също така пробвай да си пишеш дневник където да си изливаш негативните емоции-чувала съм че помага. Предполагам че се чувстваш така и заради трудната възраст в която си (сме). Не губи надежда и късмет!

 

...

преди: 8 месеца, 14 дни hash: b41bd21a0d

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Много хора са така в училище, но после си намират място в живота. Ще отмине и това!

 

...

преди: 8 месеца, 13 дни hash: b41bd21a0d

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Исках да добавя нещо, случайно попаднах на една статия за емоционалната нестабилност, напиши в гугъл тези две думи и ще излезе: емоционална нестабилност. Сайтът се казва мила бг. Дано съм ти била полезна.

 

...

горе^

преди: 8 месеца, 12 дни hash: 6cc7615e5e

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Благодаря много за отговорите! Също и на номер 1 и 3 както момичето ми написа - не мисля, че имам емоционална нестабилност, даже доста добре си контролирам и не показвам емоции. Просто вътрешно се чувствам така, все едно нямам желание за живот. Не виждам и много смисъл. Пък в даскало с никого почти не говоря. Вече и не ми се заговарят хората, нямам желание. Дано тази празнота отмине.

 

...

преди: 8 месеца, 12 дни hash: 371faae40d

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Виж искам да знаеш че това чуство няма да е завинаги и всичко ще отмине. Всеки има такива периоди в живота. Моят съвет към теб е да отидеш на почивка или на някакво вълнуващо преживяване и ще се чустваш малко по добре. Нормално е да нямаш приятели повярвай ми.

 

...