 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Поредната срамежливка (:
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 3337 пъти
Ходя с едно момче от горе-долу два месеца, а въобще не мога да се отпусна с него. Много го харесвам, не знам какъв ми е тъпия проблем. По принцип съм си доста срамежлива, а с момчетата нямам особено голям опит и съвсем се спичам. И все си набивам някакви тъпи филми в тиквата- "Ох дали се целувам добре?" и тем подобни детинщини.
Преди да се видим всеки път си мисля как ще си го гушкам, ще си говорим постоянно, а когато го видя и направооо... все едно не отивам на среща, а на изпит :Д И постоянно анализирам всяка една негова дума или действие, а пък аз самата съм толкова мълчалива с негооо...
Приятелките ми въобще не го харесват и избягвам да ги срещам, а пък той ме е запознал с почти всички важни хора в живота му и веднъж ме попита защо не го запознавам с моите приятели. Не искам да си помисли, че не държа на него, не е така.
Момчета, мислите ли си въобще такива неща или само в нашите глави има място за такива "огромни дилеми" :Д:Д?
Като цяло проблемът не е за въпросното момче, ами за всичко като цяло. Липсва ми увереност и самочувствие за съвсем елементарни неща.
Например в училище като учителят зададе въпрос и класът мълчи и знам отговора, си замълчавам. "Ами ако не е така и кажа върховна глупост???" Е тогава какво??? Чудо!!! А пък да не говорим, че в някоя голяма компания ме е страх да кажа нещо. Страх? От какво? Да не ми се присмеят...
Абсурдно е!!! А толкова много искам да общувам, да се забавлявам, да живея, да се отпусна и да бъда себе си!!! Не искам да съм в трамвая например с хора, с които си лафим понякога на малко по-висок глас отколкото е нужно (защото сме млади, превъзбудени и енергични!) и да се промъкне мисълта за това, че възрастните хора ни гледат накриво, а реално не правим нищо чак пък толкова ужасно!
Аз ли съм виновна, че са били на нашия акъл преди един век и не разбират поколението ни?? Защо постоянно трябва да се интересувам от чуждото мнение и да се питам за някакви микроскопични детайли "Това правилно ли е, грешно ли е???" Искам да се науча да се наслаждавам на момента без постоянни предразсъдъци и паранои, че някой ме гледа от страни и се възмущава!
Има ли сред вас подобни особняци? Предполагам, че не съм единствената на този свят, която се чувства така. :Д:Д Ако разбрахте за какво говоря, че малко объркано стана... :Д:Д
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 7c22b75c68 |
|
1. И аз съм много срамежлива. На 13 съм. Тази година влязох в ново училище и ме беше ужасно много срам. Другите от класа ми си говореха, а аз не смеех и думичка да обеля. Но, постепенно ми минаваше срама и сега си говоря с тях по-свободно.
Една моя съученичка искаше да отидем до стаята на другия клас, за да види една нейна приятелка, но мен ме беше срам да вляза, защото момчето, което харесвам е там. Този срам много ми пречи. Аз не смеех да отида до него /и още не смея/, защото ще ме хване срам, лицето ми ще почервенее като домат и ще се ухиля като идиот.
Много ми се иска да мине този срам. Говорих с майка ми и тя каза, че с времето минавало, особено като си намеря приятел. Е, как ще го намеря този приятел като все ме е срам? Постарай се да се отпуснеш при приятеля ти. Нали си представяш преди да го видиш, че ще го гушкаш, целуваш... направи го. Може да му хванеш ръката, гушни го.. така ще ти мине срама от него. Успех!
Айрес
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 6139d0d8b8 |
|
2. Знам за какво става въпрос, аз бях такава преди около година, може би 2. После започнах едно мое хоби, в което пазих анонимност //беше просто сайт//. Забелязаха ме и всичко започнаха да ми хвалят снимките, картините, произведенията... миксове от песни, дори и клипове. Така добих някаква увереност, започнах с повече хобита и почувствах, че наистина мога да правя нещо.
Опитай, но те предупреждавам, че може да се мине и без това, рядко избива всякакъв срам. Зависи до човека, някой почват да пазаруват дрехи и дрънкулки-това им помага, други просто събират смелост и рискуват. Аз избрах да хвана бика за рогата, страшно много ми помогна, макар че първите 3 пъти за малко да получа удър. Казвам си на ум, , сега или никога" и вдигам ръката, независимо от всичко. Накрая госпожата ме вдига да кажа отговора, оттам връщане няма, нали!? След като вече съм права през класа съм притисната и говоря каквото знам. Така направих и за заговарянето на хората. Отивам при тях, , Здрасти! " или пък директно стряскам някой в гръб, мятам се върху него, за целта трябва да ти е по-близък.
Да подчертая и аз като теб, знаех че е тъпо и осъзнавах, че сама си го правя. Затова и подадох по резкият и директен път.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: f45b57b511 |
|
3. Аз съм на 14 в абсолютно същото положение! Описа абсолютно всичко точно! НЕ си единствена, аз в момента постоянно се опитвам да си оправям тези глупави мисли и притеснения, да ти кажа, понякога, когато повече ми се живее и лудува не се притеснявам от тези неща.. Опитвам мислите ми да са някъде другаде, не за тези неща.. Получава ми се, но не винаги... Полагам някакви усилия и се надявам да успея, но това се преодолява, спокойно... На нашата възраст много са така :) Не се тревожи, ако намериш хора, с които да се чувстваш добре и да можеш да бъдеш себе си, ще успееш, но ако си в грешната компания, няма как да стане, повярвай това много зависи с кой се водиш :) Само, че има понякога проблем - да не се отпускаш прекалено много и да се лигавиш, защото когато прекалявам и много са ми казвали, че съм надувка, а всъщност хората около мене ме правят такава като се забавляваме :) Но да си мислят каквото искат, не трябва да живееш от хорското мнение! Не живееш за тях, а за себе си, ти да си добре за себе си, не за тях.. Имай самочувствие, дори да се мъчат да ти го смъкнат! Повярвай често се случва надутите да се държат зле и с прилично изглеждащите :)) чакай, че преминах с малко друга тема :D Та, който полага усилия и се стреми към нещо, го постига :) Компанията е важна!
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 43c8401e03 |
|
4. Спри да се съобразяваш и да мислиш за другите. Не хапят. Представи момчето си на приятелите си или го приемат, или не са ти приятелки.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 283856566a |
|
5. Мила не си единствена и аз съм от тези особняци. Трудно се отпускам пред други хора и най-вече момчета, именно заради това, че ме е страх да не изтърся някоя глупост. Но вече започвам малко по-малко да се променям. Моят съвет е, ако наистина държиш на приятеля си гледай да говориш повече с него на различни теми, за да не си помисли, че не ти пука за него. Отпускай се повече, когато си в компания. Опитай се поне веднъж и ще видиш, че няма нищо страшно и ще свикнеш. Надявам се да съм ти била полезна. :)
|
...
| преди: 13 години, 2 месеца hash: af9291702c |
|
6. До 4
"или го приемат, или не са ти приятелки"- това въобще не е така. Аз винаги си изказвам мнението пред моите приятели; независимо длаи е положително или не, иначе ако скрия част от това, което мисля (да кажем ако някой нещо ме е попитал) все едно ги заблуждавам. Имаше един случай една приятелка си хвана гадже и аз много не го харесвах, но първо се оставих да го опозная. И в крайна сметка мнението ми не се промени. Често искаше да излизаме 3мата, но аз все се оправдавах и накрая и казах истината. Ако не кажеш това, което мислиш, понякога хората очакват много от теб.
Иначе по темата и аз понякога ъсм много спечена. Особено това с момчетата и това с отговора на въпроса в даскало. И не мога да го преодолея, просто не съм такъв тип човек- нахален. Но най-често всичко идва от самосъзнанието. Както когато всички около теб пушат и ти си единственят, който не го прави - същото. Самосъзнание. (дадох този пример, защото аз съм в такава ситуация). Помисли си: щом твоето момче те е харесало, значи има какво да се хареса в теб. Всеки човек има, но не вски намира начина да го покаже. На мен ми се налага заради тази срамежливост да се стремя към последното. И се справям, с всеки изминал ден, намирам по нещо ново, което да покажа на околните.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 03af5c5e67 |
|
7. Имам чувството, че сме един за друг :D Аз съм същия. Много неща премълчавам, просто защото ме е срам, и като цяло, тоя срам, който го имам ми пречи много. В голяма компания като попадна, веднага се затварям в себе си и не приказвам, просто защото ме е срам и на всичкото отгоре няма какво да кажа. По някой път имам какво да кажа, но имам чувството, че ако го кажа, ще ми се изсмеят. Имам чувството, че въпросите, които ми се въртят в главата са глупави за другите и за това ги не задавам, или пък, че няма да са на място, няма да са по темата, която тече в момента и така. Изпаднал съм в депресия от тоя моя срам, който съм се убедил, че не мога да преодолея. И за това не разговарям с колегите си, не ходя с тях на кафе и така. Много пъти съм се опитвал да преодолея тоя срам и в главата си съм репетирал какво да кажа, как да се държа и какви въпроси да задавам, но винаги се провалям, никога не успявам да се отпусна като хората.
И винаги си мълча и през 20 минути се обаждам, задавам некъф скучен въпрос или нещо подобно. Абе намразил съм се и в момента нищо не ме вълнува. Тъп срам.
Но, все пак, всеки е различен.
И аз се радвам, че не съм единствения.
А и нали все пак, всеки човек си има половинка, която рано или късно среща, тъй че спокойно.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 7746b0001d |
|
8. Аз също съм така.. ужасно много ме е срам.. искам да се отпусна но просто немога.. Например преди 1 месец се запознах с едно момче и след време разбрах че той и семейството му са семейни приятели на семейството на най-добрата ми приятелка.. И така продължавам.. Първо с него си писахме във фейсбук после той ми даде скайпа си и започнахме там да си пишем и двамата много се харесвахме..
Един ден той ме попита дали искам да излезем и аз казах да но ще взема 1 моя приятелка и той да вземе един негов приятел и така излязохме той беше прекрасен.. Каза ни здравейте и тръгнахме отидохме на центъра за да се срещнем с неговия приятел. След това продължихме и него и мен много ни беше срам и вървяхме на 10 метра. След това ми се обади баща ми да се прибирам и аз казах на приятелката ми да му каже че трябва да тръгвам и 10 минути я обеждавах да му каже и тя накрая му каза и с нея тръгнахме, но те вървяха зад нас и се смееха нещо пък ние с приятелката ми си говорихме че той много ми харесва и искам пак да излезем а тя ми се караше че много ме било срам :D и така.. след като се прибрах с него започнахме да си пишем смс аз му казах че е много хубав и му се извиних че се държах така защото ме е било срам и той каза че аз съм яка и каза също че и него го е било срам много и след това си писахме по скайп и се оговорихме пак да излезем четиримата и следващият път той беше сам и беше много по добре защото вървеше до нас и говореше после ходихме да играем баскетбол и той без да иска ме удари с топката ама леко :D и после дойде и ми вика извинявай много добре ли си и аз тогава направо бях на седмото небе че ми е казал нещо и започнах да се смея и той започна да се смее после и приятелката ми започна да се смее и така се смяхме около 15 минути :D и така.. пак нищо не стана интересно.. и той постоянно ми пишеше на скайп че ме обича и че му липсвам и такива но продължаваше да не прави първата стъпка и аз много се нервех така като става, но последния път когато излизахме когато стана към 23:00 и отидохме в една детска градина и започнахме да играем на риск процент истина и всички казвахме само истина и процент и никой не казваше риск тогава приятеля му вече си беше тръгнал и приятелката ми искаше да ни накара да направим нещо и вече когато трябваше да тръгваме той каза риск и тя му каза да ме прегърне и той дойде и ме прегърна.. това беше просто.. немога да опиша колко добре се чувствах и после аз казах риск и тя ме накара да го прегърна.. но след това аз продължавах да се срамувам и да гледам надолу и да се смея и немога още да се оправя каквото и да става просто толкова ме е срам че немога да застана сериозно винаги когато ме е срам се хиля като идиот и никой неможе да ме оправи колкото и да съм излизала с момчета още ме е срам и немога да го преодолея прегледала съм всички сайтове който са за срамуването и как да го преодолеем но нищо не ми помага немога да го направя просто ужасно много ме е срам постоянно си казвам когато отида при него ще го прегърна и ще го целуна но когато го видя и замръзвам на едно място или се крия зад нещо незнам той как си удържа срама но аз немога колкото и да се опитвам. Той постоянно ми звъни по телефона и иска да говорим но аз нищо не казвам и той затваря и пак звъни.. Има едно момче с което излизам още преди да срещна него и продължавам да излизам с това момче а той много ревнува.. от това момче не ме е срам с него сме излизали поне 100 пъти и вече ми е минало.. Още незнам как да се справя с това нещо
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: ec7f4167f5 |
|
9. М такам.. Аз съм кото теб. Но се променям. : ) Амм за това с приятеля ти, не се притеснявай, ако наистина нещата между вас са сериозни ще се отпуснеш напълно, НО след време! Ще се опознаете доста по-добре и ще си го почувстваш по-близък. : ) Повярвай ми! Знам от опит! : )
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
