|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Социална притеснителност
преди: 3 месеца, 20 дни, прочетена 437 пъти
Откакто започнах училище не са спирали да ме тормозят физически, вербално и накратко ми съсипваха психиката ежедневно докато не се преместих. Няма да изпадам в подробности, сега съм 12 клас, минаха 4 години от тормоза. Работех доста над псическото си състояние, защото то беше под всякаква критика. Откакто разбрах, че имам социална притеснителност съм се опитвал да се отърва от нея, тя ми е пречила на много връзки и отношения с хората, толковя много възможности съм пропуснал, като изцяло и на ежедневието (хората с това заболяване ще ме разберат). Въпросът ми е по какъв начин мога да кажа на родителите си, че ми трябват хапчета, като имайте предвид, че не е за да се дрогирам. Преди съм пил деанксит, но той не е действал (за мента, глог и валериан въобще да не говорим), а по-силните хапчета не знам как се взимат(в смисъл от психолог ли се изписват или от лекар. Как да постъпя? )
Вече не мога да понасят да живея по този начин, не искам през целият си живот да страдам от това.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 3 месеца, 20 дни hash: 101ea77d1c |
|
1. Зарежи медикаментите. Сещаш се, че организмът свиква с тях и ефектът ще намалее с времето. Съветвам те да продължиш борбата, няма цял живот да си в това състояние.
|
преди: 3 месеца, 20 дни hash: a91ef20073 |
|
2. С хапчета никога няма да се оправиш. Просто трябва от време на време да проявяваш смелост и да си казваш, каквото имаш да казваш; да си инстинктивен. Това е, просто е, но не е лесно.
|
преди: 3 месеца, 20 дни hash: 2d3c4be899 |
|
3. Хапчетата не са решението, трябва да говориш със специалист. Това кажи на вашите, не си ли смениш мисленето, нищо няма да ти помогне. Нарича се, социална тревожност.
|
преди: 3 месеца, 19 дни hash: 8ceac0fd1a |
|
4. Ако си на 18 може и сам да идеш психолог, иначе кажи на вашите. Хапчетата не са решение, с тях просто подмиташ проблема под килима.
.
|
преди: 3 месеца, 19 дни hash: ef0eb57db4 |
|
5. Не ти трябват хапчета!
Аз съм човек с такава тревожност и съм пил на два пъти антидепресанти за по няколко месеца.
Да спират паник атаките ама на каква цена?
Живота е тепърва пред теб, тормоза е минало.
Консултирай се с психолог (хапчетата се изписват от психиатър в отговор на твоя въпрос).
Трябва ти спорт, приятели, университет сега ти предстои, гадже.
Трябва да си повишиш самочувствието, а това става само чрез ДЕЙСТВИЯ!!! .
Аз се боря всеки ден със своята тревожност, просто дишай дълбоко, по-малко телефон и социални мрежи, повече действие и си ти.
Мачкай, не бъди жертва.
Знам, че това през, което си преминал е ужасно, но живота е да се живее!
|
...
преди: 3 месеца, 19 дни hash: b5d6d1b75f |
|
6. Ти си на 18 години и още не си се научил да обсъждаш здравето си с родителите си? !
|
преди: 3 месеца, 19 дни hash: d3f79ccc49 |
|
7. Отиди при личния си лекар и вземи направление за специалист- невролог или психиатър, виждаш, че не става да експериментираш.
|
преди: 3 месеца, 19 дни hash: 7b43c7c66c |
|
9. Същият ад е при мен от години. В момента съм на 23, това състояние го имам от 16 годишна. Говорим за тресене на цялото тяло в най-абсурдни ситуации, като на касата в магазина например. Опитвала съм всички техники под небето за справяне с тревожност, ходила съм при не един психолози, както и психиатри. Решението поне частично е следното, от това, което аз съм изпитала - отиваш на психиатър и ти изписва някакъв антидепресант, който да спомогне за отделянето на серотонин. Бягай от пристрастяващи хапчета като ксанакс, те са истинската дрога. Аз съм на золофт от месец и странични ефекти не съм имала. Пиеш ги както ти ги изпишат и ни ги спираш на своя глава дори да има подобрение. Обикновено се пият 6 месеца. Комбинираш това с движение, може да се запишеш на някакъв спорт. Медитация или някакви практики за дишане. И се излагаш на ситуации, които са ти тригър на тревожността малко по малко. И не я мислиш. Колкото повече я мислиш и чакаш симптомите да се появят, толкова по-зле. Не и се плаши с две думи, има я, вероятно винаги ще я имаш до някаква степен, живее се с това и може да се контролира.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|