Чувствам се много тъжна, помогнете ми
преди: 8 месеца, 11 часа, прочетена 532 пъти
Здравейте! Аз съм тийнейджърка. Искам да споделя това което чувствам. Не знам откъде да започна. Скоро започваме училище. Пред миналата учебна година ми се случиха неприятни неща и много ме е страх, че тези неща ще се повторят. За това се страхувам да тръгна на училище. Но не е само това. Има и друго. Много ми липсва родния ми град. Когато ходим там се чувствам много добре. Живеем в малък град, защото така се е наложило, но в другия град (ще го нарека А) ми харесва повече. Не знам как да убедя родителите ми да се преместим там. А дали трябва да ги убеждавам? Не знам. Просто в А се чувствам добре. Тъжно ми е за А и в същото време ме е страх от училището. Плача постоянно. А нашите не ме разбират, особено баща ми. Баща ми ми каза, че съм била луда. Плачех, а той ми каза: Стига, мълчи си там ти казвам. Той не знае колко страдам и колко безпомощна и отчаяна се чувствам. Лесно му е да ми каже да мълча, но не знае какво ми е. А това, че градът А толкова много ми липсва. Искам да убедя родителите ми да се преместим там. Почти по цял ден лежа в леглото и плача не съм яла почти нищо. А когато тръгна на училище тогава какво ще правя? Там не мога да плача, не мога да споделям с майка ми която поне ме изслушва и донякъде ме разбира.
А веднъж като плачех и говорех с майка ми, баща ми ми се смееше подигравателно. Обичам го, но ме наранява това негово отношение към мен. Сега нямам търпение да отидем в градът А(имаме апартамент там), защото там може-би ще се почувствам по-добре. Но мисълта, че не живея там и трябва да се върна тук и да ходя на училище просто ме подлудява. Не знам как да кажа на родителите ми, че не искам да се връщам тук, а искам в града А. Просто имам чувството, че този кошмар няма да свърши докато не отидем да живеем там. Не знам как да го кажа на родителите ми и как да им обясня, че това не е просто прищявка, а наистина искам в града А. Притеснявам се, че ако има го кажа няма да го вземат на сериозно. Може и на вас да ви се стори смешно, но аз наистина много страдам и се чувствам безсилна и отчаяна. Не мога просто да се разкрещя и да тропам с крак и да им заявя, че няма да спра докато не отидем там. Не знам защо в града А се чувствам по-спокойна.
А и се притеснявам много за училището.
Хора моля ви, моля ви, моля ви помогнете ми. Искам този кошмар и този стрес да приключат. Моля ви кажете ми какво да правя. Да споделя ли на майка ми какво ме мъчи(за града)? Или да не казвам? Как да се справя със страха от училище? И как да се спася от тази постоянна тъга и депресия? Моля да публикуват историята ми. И моля помогнете ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 месеца, 1 час hash: 09ceab4076

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Малка си, но е време да осъзнаеш, че нещата невинаги се случват така, както на нас ни се иска. Вероятно има съществена причина да не живеете там, където ти харесва и непрекъснатото реване и натякване нищо няма да промени, само ще изнервиш родителите си. По-добре се успокой, започни да мислиш трезво и отговорно, а не само за това, което на теб ти харесва. Така ще разбереш, че светът не е само черно-бял - има и нюанси.

 

...

преди: 8 месеца, 1 час hash: 0e98e5b552

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Родителите ти за да се преместят с новия град явно работата им там се намира, едва ли са отишли ей така. Едва ли само защото на теб не ти е кеф пак биха се върнали ако нямат работа там, все пак как си мислип че ще живееш ако нямате пари и работа

 

...

преди: 8 месеца, 15 мин. hash: a68db0dde8

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Нищо не казваш. Какъв е проблемът? Какво лошо ти се е случило? Защо те е страх? Кажи причините, следствията са ясни. Споделяла ли си детайлно притесненията си с родителите или им ги обясняваш също толкова бегло колкото и тук? Ако е второто, няма как да ги убедиш, ако е първото и въпреки това не те слушат, говори с баба, дядо, даскал, някой възрастен който да говори с тях.

 

...

горе^

преди: 7 месеца, 29 дни hash: c69beef72d

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Много ти съчувствам мило момиче, но как ние чуждите, непознати и анонимни хора от други градове бихме могли да ти помогнем!? Ти имаш нужда от психолог и разбиране. Ако можеш смени училището, щом е свързано с толкова негативни спомени. И да, говори с майка си, обясни й всичко. От уважение към теб няма да се изкажа за баща ти.

 

...

преди: 7 месеца, 29 дни hash: 6f92897a9d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Виж, мила, за да сте се преместили сигурно си има основателна причина. Най-вероятно в новия град вашите имат шанс да по-добра работа или нещо подобно. И със сигурност не са го направили за да те наранят, така че няма как просто да плачеш и да настояваш, че искаш в другия град. Не пишеш на колко години си, но когато станеш на 18, ще можеш да ке изнесеш и да живееш където поискаш, дали в А. или в Ню Йорк, ти ще решиш. Обаче докато живееш с вашите и те площат всичко, няма как, ще трябва да се съобразяваш с техните решения. Колкото до проблемите в училище, ами мисли, че това е нова учебна година и може всичко да е съвсем различно, а ако не е, в най-лошия случай, догодина може да смениш класа или дори училището. Въпре, че никой не ти гарантира, че в друго училище ще си по-добре. Така си се фиксирала в град А., че за теб това е някакво магическо място и всичко там е идеално. А, повярвай ми не е. И ако се върнеш, ще видиш, че си е град като град, но понеже ти имаш хубаво спомени, го идеализираш прекалено и нищо чудно после да останеш разочарована. За това вместо да си съсипеш здравето или да правиш на пук на вашите, опитай се да потърсиш нещо хубаво в новия град. Няма начин да няма поне едно готино място или един готин човек. Никъде не е идеално! Обаче от нас зависи дали ще виждаме само лошото и ще се депресираме или ще потърсим и нещо хубаво, което да ни зарежда с положителна енергия. Преди доста години имаше един филм "Животът е прекрасен", накратко главният герой и малкият му син бяха евреи изпратени в нациски лагер и около тях се случваха всякакви ужасии, но бащата реше, че на всяка цена ще спести това на сина си и го убеди, че това е игра, нещо като Сървайвър и просто трябва да следва правилата. Мисълта ми е, че дори в най-гадното място на света може да има нещо смешно, забавно и хубаво! От теб зависи как ще погледнеш на нещата! Ако всяка сутрин се будиш с мисълта, че денят ще е гаден, ами той наистина ще е такъв. Ако си мислиш, че градът е кофти, ами да, ще го виждаш само в лоша светлина, защото умишлено ще търсиш потвърждение, че е гадно място. За това спри да мислиш само за проблемите и потърси нещо хубаво. Няма как да няма! И после ще имаш какво са те радва когато си тъжна. Да, животът не е лесен, но с малко старание можем да го направим една идея по-добър.

 

...