Хмм, странна работа!
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 2509 пъти
Здравейте.

Значи познавам едно момиче от много време. Тя знае, че я харесвам, тя мен, повече клоня към не, ама карай...

Та, не е важно за кое, как и защо. Имаме събрания, в които аз снимам с камера, а тя почти никога не ме е заглеждала, или аз не съм забелязвал. Освен преди 1-2 седмици. Никога не съм имал възможността да я заговоря за каквото и да е. Много съм срамежлив.

Абе много объркана ситуация. Няма да разказвам всичко. Тя знае, че я харесвам. От много време знае, с години. Сигурно чака аз да направя първата крачка, или просто не иска да ми дава напразни надежди. Не зная какво да си мисля. Тя си има приятел, май. Видях и снимката й в профила във фейзбук.

Никога не сме говорили, ам, преди 2 дена отидох с единн приятел, които учи в, на смяна са, училищата. Опитах да се преместя или в на приятеля си, на когото смята започваше от около 1 и нещо, а нейната тогава свършваше. Той ми каза, ако искам да се преместя в другото, демек нейното, че от там после ще е по-лесно да се преместя в неговото. Аз попитах къде е по-лесно и т.н. и тъй като аз и той сме от един квартал, а и тогава не той не видя никой друг познат освен нея, нали сме от един квартал 3-мата. Приятелят ми не знае, че я харесвам, нищо не знае. Повика я и й каза "кажи му къде е по-лесно", и спомена имената на училищата. Тя каза, че в нейното е по-лесно, но пак се учило. И това беше.

Днес се разминахме. Така де, тя си стоеше, аз излизах от една сграда. Беше с приятелки и си говореха. Като минавах тя ме погледна. Не зная защо, не го е правила другг път.

Тя не издаде нищо, в смисъл, че да си мисля, че имам някакъв шанс. Още веднъж казвам, че тя от години знае, че я харесвам.

В общи линии нямам никакъв шанс. Така да се каже нейният живот е, абе просто не се вписвам там. Идеален е.
Нейният приятел е от по-заможно семейство, МНОГО по-добре изглежда от мен, къде-къде. Пък и тя е много богата. Така де, не знам за какво го казвам. Аз нищо не мога да й дам, освен сърцето си.

Между другото, тя е на 15, аз съм с една година по-голям от нея. Оценките й са супер, мойте, ужасни.

Абе какво да ви обяснявам, може би знаете как е.

Тя е красавица, аз съм :X. Нищо повече не мога да й предложа.

Оф хора, може и да съм си загубеняк, още не знам какъв, ама нема ко да се прайй.

Зная, че историята и ситуацията е много объркана. Благодаря ви, че и/или ако стигнахте дотук. Сега, ако нямате нищо против, кажете какво мислите :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 2 месеца hash: 49df043b94

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Прочетох до края само защото ми напомни за мен, когато бях на 12 (момиче съм- но по същия начин чаках по погледа на момчето да разбера харесва ли ме.. ). И после гледам, че си на 16... Стягай се, не сте деца вече. Нормално е, ако си срамежлив, да се притесняваш. Заеби го това със "знае от години". След като знае и си има гадже, ориентирай се към друга. Или се сприятели с нея и чакай гаджето да отпадне (и да, ще се наложи да говориш, не да чакаш погледи... ). Или дори й признай чувствата си лично и виж какво ще каже. Ако не е някоя гаднярка, дори да те отреже, ще го направи мило - а и ще си наясно и няма да чакаш сигнали по погледи. Честно, разби ме с това "погледна ме, не знам кво значи, друг път не го е правила" - ами хората гледат, случва се погледът им да се спре на някого. Това обикновено не значи нищо. Но понякога значи всичко. Нещата обаче зависят от действията и думите, и не очаквай тя да прави първата крачка - момиче е, при това с приятел.

 

...

преди: 13 години, 2 месеца hash: 4de5da9cab

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Виж, просто момичето е обвързано. Сега малко е несериозно на тази възраст да говорим за материални работи, защото те пари не са изкарали в живота си, а са на родителите им, но момичето е обвързано. Забрави. Освен това, няма да те лъжа, хората от заможни семейства си избират себеподобни, защото (и ти си доказателство на това) другите имат комплекси спрямо тях, а и други ценности, начин на живот и поведение. Оправи си иначе оценките, ако един ден искаш и твоята дъщеря или син да са материално задоволени, не да се комплексират като теб и да ги избива нанякъде! „В общи линии нямам никакъв шанс. Така да се каже нейният живот е, абе просто не се вписвам там. Идеален е. Нейният приятел е от по-заможно семейство, МНОГО по-добре изглежда от мен, къде-къде. Пък и тя е много богата. Така де, не знам за какво го казвам. Аз нищо не мога да й дам, освен сърцето си.“ Кажи ми, това не е ли тъжно? Ти сам поставяш материалните неща над всичко духовно. Нямаш шанс направо, защото то сърцето - и без това е нищо. Така звучи. Без да искаш си станал това, което бедните често казват, че са били богатите - материалист. Замисли се над това. И...залягай над учебниците!

 

...