Споделена история от Тинейджърски |
Завистливи и злобни съученички
преди: 9 дни, 8 часа, прочетена 233 пъти
Привет на всички читатели. Аз съм ученичка на 17 години. 11 клас съм. Винаги съм била много ученолюбива и амбициозна. Като цяло съм интроверт. Здраво залягам над учебниците, защото мечтата ми е да уча в университет и специалност, където не се влиза никак лесно, а и доколкото знам завършването там също не е шега работа- следването е 5 години, после 3 тежки държавни изпита с конспекти от по 95 въпроса, задължителен едногодишен стаж за придобиване на правоспособност и чак едва след това се насочваш към конкретната професия/област, която искаш да упражняваш, но естествено отново държиш изпит на целия материал от 5- те години от следването, който също не е никак лек и изисква сериозни знания и подготовка. Абе, кажи речи- 7 години след средното не ти мърдат. Та, да си дойдем на думата. От около година си харесвам едно момче от съседната паралека. За мен той е уникален и съвършен. Добряк, веселяк, шегаджия и много задълбочен и аналитичен - отдавна надминал по акъл и светоусещане своите инфантилни и неуравновесени връстници. Обожавам всеки щрих от характера и манталитета му. Дори и отрицателните му черти (те са пренебрежително несъществени, но все пак ги има, както при всеки жив човек) не могат да ме разколебаят в преценката ми. Аз не съм нахална, нито му досаждам по какъвто и да е начин. Обичам да си говорим за филми, музика, политика, даже и за математика…. Досега отношенията ни са били винаги и само приятелски. Веднъж дори ходихме заедно на мач и остана силно изненадан колко разбирам от футбол. Явно не го очакваше. Проблемът ми са две прости и неграмотни квачки от моя клас, които явно са забелязали нашата дружба и не могат да се помирят с това. Те са адски тъпи и посредствени момичета. Постоянно преписват, не учат изобщо и винаги са се занимавали само и единствено с интриги, гадории и клюки. Така компенсират комплекса си за малоценност - като вредят на околните. За тях такова нещо като чисти и искрени човешки отношения не съществува. Целта в живота им е била винаги да гледат как другите страдат. Аз не се притеснявам, защото знам, че собствената им посредственост и ограниченост рано или късно ще ги довърши, но пък ми е много дискомфортно, че ще се наложи да ги търпя още една година, докато завършим. Вие какво ще ме посъветвате? Да продължа ли да подминавам с насмешка профанните им и долни интриги? Или да инвестирам енергията и времето си в подготовка за кандидатстудентските изпити, която се надявам, че един ден ще ми се отплати, така, както заслужавам? Благодаря за напътствията предварително.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 дни, 6 часа hash: 59eba78940 |
|
3. Пишеш и разсъждаваш много интелигентно. Страхотна си. Съветът ми е да продължаваш да учиш за изпитите, но и да направиш по-смела стъпка към момчето, което харесваш. Когато станете гаджета, няма да ви интересува общественото мнение, докато сега злобните момичета биха му повлияли на отношението му към теб чрез манипулации. Между другото ако влезеш в университета в сериозна специалност, в която трудно се влиза, ще видиш, че там средата ще е много по-интелигентна отколкото в гимназията. Филтърът, който представляват кандидат студентските изпити, ще премахне идиотите от обкръжението ти.
|
|
