Променям се
преди: 5 дни, 41 мин., прочетена 154 пъти
Последно време започнах да натрупвам прекалено много негативност вкъщи. Трупам гняв към майка ми и брат ми. На някои тук ще им се стори безпочвена, но на моменти е неконтрилируема. Каквото и да става тя обвинява само мен, той може да я е нагрубил, да счупи нещо, да не й позвъни тя няма да каже нищо. Или го прави със закачка, че нищо не е станало. През годините винаги ми го дава за пример, отличника й, умника й, не се съмнява в него, аз да изкарам една шестица и ми се дудне, че една шестица не е отличен успех. Когато излиза с него по магазините, го оставя той да си хареса каквото пожелае като облекло, но с мен не стоят нещата така. И да искам да си купя нещо по-хубаво, тя не го ли одибри, не ме води до магазина. И като влезем в някой за дрехи, ме изкарва на петата минута, което вече не знам за кой път ме кара да излизам и аз и да ми е неудобно пред продавачи. Как да остана като парите са в нея и тя вече седи навън. Но за втори употреби постоянно ми натяква. За брат ми нови дрешки, на мен от вторите употреби. Като седнем да ядем вечерта той не спира да се включва в разговорите, аз да се обадя яеднъж и ме карат да си затварям устата. Помолих баба ми да ида малко при нея, за да се отърся от този ад, но тя се е изпокарала и с нея и няма да ме пусне. Посещавах училищен психолог, който искаше да се срещне с майка ми. Тя ми забрани да ходя и аз, като каза че не е луда, за да ходи. Не можа психолога да помогне. Добре, че е музиката и сериала ми, че ще изперкам. Мраза ги и това става всеки път щом ми повишат тон.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 дни, 21 часа hash: 683dfee519

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   След пълнолетие, си хвашаи работа, гадже и стая, в която да живееш, това е което е адекватно, другото игнор.

 

...