 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Как човек изобщо спира да се самонаранява
преди: 12 дни, 10 часа, прочетена 243 пъти
Пробвах миналата седмица да публикувам подобна история, но разтягах локуми и предполагам, че това беше една от причините, поради която не беше качена.
Накратко, от лятото на 2022 се дера с нокти и остри предмети системно, но още отпреди това съм се удряла, щипала, хапала, забивала съм си ноктите в кожата ми и т. н. (да кажем от 2018), година преди това се бях одрала до кръв за първи път, но една година не го повторих пак.
Опитвала съм се няколко пъти да спра, но повече от месец не съм издържала, все нещо се случва - казала съм някоя глупост, направила съм някоя глупост, не съм се справила достатъчно добре на тест, спомнила съм си някоя излагаща случка, нещо ме е изнервило или разстроило, било то друг човек, неуспех или тялото ми например... Пробвала съм алтернативи като да си свивам мускулите, да рисувам с нещо червено върху себе си, само да правя движението, без действително да се нараня, ами не са достатъчно.
Стигнала съм етап, в който понякога даже не ме интересува дали има други хора около мен; като се дера, човек може да си помисли, че просто ме е засърбяло нещо и въобще да не ми обърне внимание. Не е трудно да оцеля момент, в който никой не ме гледа. Пък и дори някой да е видял нещо, никой не е казал нищо (освен майка ми, която на два пъти е виждала рани по ръката ми и пак миналото лято не се усети защо не исках да си облека къс ръкав, докато не ме накараха насила в средата на юли). Даже вече не съм и толкова фокусирана върху това да съм "чиста", нямам достатъчно сили да се боря с този импулс. Би било хубаво обаче едно лято да не се тревожа как ще нося тениска или какво ще правя, като отидем на море.
Ако тук има хора, които са успели да спрат с това, особено в тийнейджърска възраст и без да прибегнат до други нездравословни навици като пиене и пушене, може ли да споделите как, какво ви помогна най-много, дали сте получили помощ от други хора, или сте се оправили сами?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 дни, 19 часа hash: 07d31ce8b0 |
|
1. За да се отучиш от това трябва много време, търпение и желание. Опитвай се да замениш това с нещо друго може да си вземеш от онези антистрес играчки. Реално наистина ще е по добре да стискаш нрщо такова вместо да се дереш и с времето може да отвикнеш замествайки го с това. Кажи ня някой близък на когото вярваш, за да ти казва да спреш когато се случва ако го правиш несъзнателно. Можеш ли да кажеш на майка си или на приятелка? Ако споделиш на майка си може дори да се разберете да говориш с психолог за да ти даде съвети защото те биха знаеши най-добре как да се справиш в такава ситуация. И знай, че няма нищо срамно и аз съм ходила за подобно нещо и наистина ще ти помогне. Няма нужда да си психично болен за да посетиш психолог, някой хора ходят за помощ да сиорганизират живота и да видят къде им куца (казвам защото много хора смятат че психолога е само в много краен и сериозен слочей. Което не е вярно. Защо да не си помогнеш с този проблем вместо да се мъчиш и притесняваш) Пожелавам ти всичко хубаво!
|
| преди: 11 дни, 12 часа hash: 480e1182a7 |
|
2. До 1
Благодаря за милия отговор! Това с антистрес топката хич не е лоша идея, само дето не съм сигурна колко би ми помогнало в тази ситуация.
Казах на две приятелки миналия юни за това, те даже ми предложиха да им звъня, когато искам да си направя нещо, но точно тогава го правех ежедневно, едната беше много заета, другата все беше нанякъде, ще им се обаждам аз, защото аз сама не мога да си спра импулса да се нараня, глупости. Та, да, не съм се възползвала от тази оферта нито веднъж.
Никакъв шанс да кажа на родителите ми за това. Миналото лято и двамата ми предложиха да виждам психоложката на баща ми. Донякъде си мисля, че това стана, защото бяха видели белезите по краката ми и ръката ми, докато бяхме на море, понеже ме попитаха това няколко дни след връщането ни. Майка ми от 3 месеца се опитва да ме агитира да ходя при друга психоложка, която познавам вече. Както и да е, отказах им. Ходила съм около 3 месеца във втори и 2 месеца в осми клас на психоаналитик, нямам никакво желание пак да си изливам душата пред някого в такава атмосфера. Миналия месец си мислех все пак да го направя, но после си казах, че имам по-добри неща да правя, вместо да плащат родителите ми за психолог, мога да се запиша на стрелба с лък например; никак не ми се играе на "Опитай се да не се разплачеш" по време на сесии.
|
| преди: 10 дни, 6 часа hash: df271865c3 |
|
3. Спри веднага моля те. Възможно е да ти останат белези за цял живот. Това съм го правила до 5 пъти в живота си и честно казано, дори без да имам белези, съжалявам искрено че съм правила такова безумие. Това не е нормално!
|
| преди: 9 дни, 21 часа hash: 940a03d0dc |
|
4. Това се нарича автоагресия. Виж в интернет и напиши "автоагресия". Това и аз го имах и съжалявам за това. Това е агресия и жестокост, която насочваш към себе си, когато не угодиш на обществото. Това показва, колко жестоки можем да бъдем към себеси. Опитай се да не си толкова жестока към себеси, когато нещо не е станало както трябва. И аз така се наказвах, ама не се режех, но се наказвах по друг начин много жесток. Това е автоагресията. Понякога ние самите сме си най - голямите врагове.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
