Споделена история от Тинейджърски |
Трябва да съзрея, но не мога
преди: 1 месец, 18 дни, прочетена 218 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 16 години, след около 10 дена ще стана на 17. Имам един проблем от известно време и той е свързан с емоционална незрялост. Например, когато съучениците ми са ме дразнели и са искали да ме унижат, аз реагирам много бурно и съм им крещяла, няколко пъти дори се е случвало да искам да ударя едно конкретно момче (което може би най-много ме мрази, аз също не го харесвам), но никога не съм го правила, защото той е джудист и ако му ударя шамар, ще получа двойно по-голям шамар в отговор. През годините като цяло съм показала, че съм избухлива и раздразнителна и може би това е причината съучениците ми да ме дразнят, защото виждат че се засягам - нещо като кучетата, виждат, че те е страх и повече те нападат. Като цяло държанието ми е като на третокласник и това го забелязва почти всеки, който ме познава. Дори баща ми веднъж яко се беше ядосал и ми каза "писна ми да те гледам като недомаслена и бавноразвиваща се, порасни. Само се цапаш с гримчета, червилца и фон дьо тенове, а акъла ти е за две стотинки". Това изказване много ме нарани, често се е случвало да плача щом си го припомня. Някой от вас минал ли е през нещо подобно и ако да, можете ли да ми кажете как сте се справили с това?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: f3dfa530d9 |
|
2. Трябва сама да се уважаваш и да знаеш, че си ценна. Никой не те познава толкова добре колкото ти себе си, така че не трябва да слушаш мнението на други хора за теб. Всички хора са били обиждани, така че да не ти пука. Има изказвания, които са жестоки и се помнят дълго, но ако нямаше кой да ни приземява отвреме-навреме, сигурно щяхме да сме много нагли и арогантни.
|
|
