Отвъд ограниченията - Пътят на една мечтателка
преди: 3 дни, 8 часа, прочетена 84 пъти
Аз съм 18-годишно момиче. Завърших гимназия тази година. Аз съм умно момиче – знам го, усещам го, и хората около мен винаги са ми го напомняли. Винаги съм била оправна и отговорна. Но това никога не е било достатъчно, защото идвам от семейство, в което образованието не е приоритет. Трябваше аз сама да го направя. Сама да го извоювам. От 14-годишна работя. Не защото парите не са ни стигали – напротив, имала съм си всичко, – а защото съм такава – самостоятелна. Започнах да работя в 9 клас – първо стандартно в Макдоналдс, после преминах през различни сфери. С времето натрупах не просто трудов опит, а характер. От около година съм мениджър на нощни смени във фирма за чужбина. Целият 12 клас работех нощем, а денем – учех. И не съм спала достатъчно. Но изкарах. До края. Беше трудно. Понякога обезкуражаващо. Самотно. Но не спрях.
От години съм част от НПО, свързано с образованието – място, в което за пръв път срещнах ментори. Мъже и жени от сферата на правото, бизнеса и различни професионални области. Благодарение на тях започнах да вярвам, че и аз мога да вървя по този път.
Дълго време мечта ми беше да уча право – не просто като идея, а като дълбока вътрешна посока. За съжаление, съдбата, точките и системата се разминаха с плановете ми. Не ме приеха. За добро може би..?
Кандидатствах в други специалности – в сфери, близки до правото: бизнес, администрация, икономика. Избрах, ги защото не исках да загубя година. И защото вярвам, че дори когато се лутам, мога да се намеря.
Понякога ме гложди мисълта: „Ами ако просто си стегна багажа и отида в чужбина? “ Знам езиците – завърших английски и немски профил. Не се притеснявам от комуникация. Не ме е страх от нови места. Чуждото никога не ми е било толкова чуждо. Вътрешно винаги съм усещала, че мястото ми не е тук. Че мога да принадлежа някъде другаде. Но ако тръгна – ще съм сама. Съвсем. Родителите ми няма да могат да ми помогнат – нито финансово, нито организационно. Ще трябва да се справям от А до Я – наем, работа, документи, живот. И точно тук спирам.
Имам нужда от съвет:
Да остана ли тук и да се опитам да се изградя стъпка по стъпка? 
Или да замина – с риск, със страх, но с надежда за ново начало? 
Как се случва реално цялостното преместване – от практична, административна, психологическа гледна точка? 
Струва ли си? Или първо трябва да направя стабилни стъпки тук?
Знам, че мога. Ако някой може да направи нещо с две ръце и много воля – това съм аз.

Ще се радвам да чуя, мнения, истории, съвети…. Благодаря Ви!