Докога ще се връщам към него?
преди: 13 години, 6 месеца, прочетена 2383 пъти
Моята история започна преди една година. Започнах да си общувам отново с едно момче, с което се познавахме от малки и като малки се харесвахме съвсем по детски. Преди две години беше ме канил на кафе, но аз отказах. Не го харесвах и не ми трепваше нищо, дори го смятах за досадник. Този път обаче искрата отново пламна. Станахме гаджета. Той много обича котките и беше намерил една снимка на две влюбени котета. Качи я във фейсбук и отбеляза двама ни на нея. Пишеше ми постоянно. Бяха му спрели нета и пишехме много смс-и и плащахме големи сметки, но постоянно трябвше да си общуваме. Първата ни среща, след като тръгнахме мина добре и много невинно. Завърши с една целувка по бузката, а преди това ме държеше за ръката. От различни градове сме, но сме от едно село и там се срещахме. Затова не можехме всеки ден да се виждаме, но на следващата седмица той пак дойде. Аз не можех да изляза по-далеч от пред нас, защото гледах малката си сестричка и той ме обвини, че му въртя номера. Дойде пред нас, развика се. Аз му обясних всичко отново. Бързо му мина и уж се сдобрихме, а на другия ден започна да ми говори как не трябвало да го търся и той нямало да ме търси. Не му се занимавало с глупости, пък и можело да е в неудобна поза, защото рожденичката била палава и щели да се целуват. Това последното ми го заяви, понеже аз отказах да го целуна. Бях му ядосана, че ми се е разкрещял.
Третата ни среща протече в едно кафе наблизо до училището ми. Избягах от час, за да го видя. Той през цялото време си говореше с приятелите си и почти не ми обръщаше внимание освен, че ме хвана за ръката и се сгуши до мен. изпрати ме, но аз понеже съм много срамежлива, не направих нищо. Чаках го да ме целуне, а той не направи нищо. Дори се нацупи, че нямало нито прегръдка, нито нищо. Аз го гушнах и беше много сладко. Чувствах се много щастлива и бях влюбена, но той рязко промени отношението си. Вече нямаше мили смс-и, дори рядко отговаряше и на моите. Лошото ми предчувствие се сбъдна. Изпрати ми смс, че трябвало да скъсаме. Аз обаче му казах, че няма да стане. Исках да знае, че държа на него и трябва да се борим за връзката ни. Той се съгласи, но след една седмица скъса с мен чрез фейсбук. Публикуваше си разни тъжни песни. Помолих един общ приятел да му пише, а той му отговорил да го остави. По това съдех, че може би и на него му е гадно. Аз приех раздялата изключително тежко. Плаках като последната глупачка четири дена поред. Криех се в стаята си. Не показвах болката си, макар да изгарях.

След две седмици попита дали не искам да дам втори шанс за връзката ни. Аз се съгласих, но той постоянно ми говореше колко момичета го харесвали, как ги лъжел, колко добър бил в лъжите. На мен ми писна само за това да слушам и в крайна сметка пак скъсахме. Той ми се извини и каза, че се надявал да си останем добри приятели. Измина месец. Започна да ме търси постоянно, всеки ден ми пишеше. Понякога ми шравеше намеци за секс, все още ме наричаше, , слънце'' и мен адски много ме болеше. Казвах си все:, , Сега можеше да сме заедно и да сме щастливи! ''. Пред него се правех на безразлична. Не отвръщах на намеците му. Но през цялото време се обвинявах, че аз съм провалила всичко и че не съм го целунала. Бяхме гаджета, целуваката беше най-невинното нещо. След като скъсахме първия път, се опитах да му обясня, че съм много срамежлива и затова съм била сдържана, но той не пожела да разбере.

Изминаха още четири месеца. Наближаваше сборът на село и щяхме да се съберем старата компания от детските години. Той ми предложи и аз за пореден път приех. Видяхме се, като го видях, го гушнах, за да не ми натяква, че нямало прегръдка дори. Опитах да променя всичките си грешки. Имаше много целувки, не се цупех за глупости. Реших да го изненадам. Отидох на село, когато беше там, без да му кажа, а той като ме видя, ме попита какво съм правела там. Една вечер дойде пред нас. Искаше да ми каже, че късаме, но не намери сили. На другия ден си призна. Скарахме се. Каза, че можело да дойде на другия ден пак. Аз го чаках цял час, докато той накрая ми каза да го оставя, нямало да идва вече при мен. Аз бях много обидена. Страшно огорчение ме мъчеше.

Промених се. Исках да ме потърси, да ме хареса пак, за да му върна всичко. Така и стана. Той отново ми писа. Предложи ми, аз приех. Играех му по свирката. На следващия ден щял да дойде да ме види. Аз изчаках да се сети за мен. Писа ми да съм излезела пред нас, като се обади. Звъня няколко пъти. Аз го оставих цял час да ме чака напразно, както го бях чакала аз. После му казах, че късаме. Бях видяла, че си е писал с някакво другомомиче. Правели си намеци, харесвал я. Тук е моментът да вметна, че той по принцип е женкар и през тези месеци си намираше някое момиче за забавление, после я зарязваше. Чрез отмъщението ми обаче постигнах целта си. Той остана много обиден, дори ме изтри от фейсбука си.

Сега за него и другите сум лошата, която го разочарова. Сега за тях съм тази, която се смее силно, не се дава на никой и не позволява да я наранят без последствия. Преди като гледах другите двойки, си мислех как можехме и ние да сме като тях. Душевното ми състояние беше ужасно, но го преживях. Намерих си занимания, които да отвличат вниманието ми. Не съм на прага на депресия като преди, но въпреки това понякога слушам песни, които сме слушали заедно, спомням си хубавите моменти. Всички ми казват, че не е стока и че си е играел с мен, но само аз виждах, че всъщност има добро сърце. Гневът и отмъщението отминаха и често се връщам към спомените. Усещам, че ми липсва...

Той няма да ме потърси вече след удара, който му нанесох. Нито пък аз ще потърся него. Нито имам очи, нито искам да търпя забежките му и да продължи да ме наранява. Чудя се обаче докога ли ще имам тази тръпка? Понякога отново долавям тъга в сърцето си. не така силна като преди, а някак вяла, но все пак я има... Питам се цял живот ли ще пазя този спомен?