Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Знам, че няма да ми повярваш, но ще ти кажа, че големият град съвсем не е толкова приятно място за живеене. По-добре да ти е по-спокойно и да можеш да се концентрираш върху ученето.

Пак няма да ми повярваш, но за някои Велико Търново е много желан избор.

Ти си оттам, така че едва ли виждаш предимствата, които имаш:

- не е нужно да плащаш за квартира
- познаваш града добре и ще ти е комфортно в него, даже по някое време можеш да си намериш работа паралелно с ученето (не знам каква ти е специалността де) и ще ти е спокойно, че си си у дома и можеш да съчетаваш двете неща вместо да изпитваш стрес сред непознати в столицата
- спокоен град е в сравнение със София, но не и скучен - природа, култура, история, студентски град в традиционния смисъл на думата е
- сравнително малки разстояния - не ти се налага да пътуваш един час както в София от Студентски град или квартирата до Софийски или УАСГ и да сменяш автобуси и метро и да чакаш по спирки в студа, да се блъскаш в претъпкани автобуси с намусени хора

Приятели ще си намериш сред колегите ти в университета. Ще има от различни градове и градчета на България, може би и чужбина. Ще можеш да им покажеш родния си град, да научиш повече за техните, да намерите общи теми на разговор и общи интереси.

За хобитата сам си отговорен! В университета 100% ще има разни курсове или събития, които да посещаваш.

След втори курс, ако имаш много добър или отличен успех, можеш да кандидатстваш за един или два семестъра обучение в чужбина по програма "Еразъм", като в зависимост от държавата, с която университетът ти има договор, ще получиш стипендия, с която да покриваш разходите си по живота в чужбина - жилище, храна... Така ще видиш свят дори без да ти се налага да плащаш.

Магистратурата можеш да я запишеш в чужбина, ако събереш достатъчно пари дотогава - а и някои университети предлагат стипендии за обучението.

Изобщо не ти е провален животът, а най-доброто тепърва ти предстои.

Ами ако в специалността, която учиш, срещнеш момичето, с което ще се обикнете взаимно и което нямаше да срещнеш в големия град?

Не се сравнявай с другите, защото животът на всеки е различен и ако някой е бил ощетен в началото, после бива компенсиран по друг начин.

Успех в следването и много щастливи моменти оттук нататък!

7.   Ревльо, имаш майка си, имаш възможност въобще да учиш!
Нямаш приятели защото ТИ не си създал такива.
Няма да отидеш в чужбина защото вместо да стегнеш задника, работиш паралелно с ученето както хиляди други, да спестяваш, поне последната година да отидеш в чужбина, ти ревеш и не мърдаш наникъде.
Скрий се или си стягай задника и мърдай нанякъде!

8.   Мило дете, животът е тепърва пред теб. Това, че ще учиш в Търново не е "крайна точка" на пътуването ти, така да се каже. Аз също съм учила в Търново (родена съм тук) и на 25 години ми се откри шанс да си продължа образованието в САЩ (със стипендия). Там нещата се променят коренно, ако си можещ, трудолюбив и упорит. Там съм имала хиляди пъти повече възможности отколкото някога в България. Там те преценяват по това какво можеш, а не по други фактори.

А това, че си различен в Търново, е голям плюс. Това означава, че не си част от "тъпия провинциален манталитет". Различните в Търново ги определят като луди и ги изолират тотално, защото ограничените хора не знаят как да се справят с различните.

Повярвай ми, някой ден ще си намериш правилното място за теб и ще бъдеш удовлетворен. Само да не е Велико Търново.

За твое успокоение, аз също си стоя по цял ден вкъщи, въпреки, че съм работила и все още работя с хора от цял свят. Просто в Търново е много кофти манталитета.

Изтърпи да си икараш бакалавърската степен тук и после търси варианти да правиш магистърска степен на друго място. Трудно е, но не е невъзможно.

Желая ти успех от все сърце!

9.   И какво ти пречи да промениш всичко това? Някой заключил ли те е, та да не излизаш? Търново не е лошо място за живеене. Аз живея в много по-скапан град. Много от моите познати мечтаят да живеят в Търново, дори една колежка се пенсионира и се премести точно там. Нямаш хобита. Ами намери си. Кое ти е различното та си седиш вкъщи? Гей ли си? Няма истински приятели. С някои хора в един момент от времето имате или сходнни и общи интереси или нещо ви свързва. Когато това след време се промени, спирате да се виждате толкова често и се раздалечавате. Момче, вземи се в ръце и се радвай на малдостта и живота. Ще имаш време за депресии и самота като остарееш.

10.   Като седиш в къщи, не правиш нищо и тъпееш как искаш да ти е интересен живота и да имаш приятели? Животът е такъв, какъвто си го направиш. Защо не работиш? През сезона има достатъчно работа по морето, щеше да се запознаеш и с нови хора, да смениш средата, да изкараш някой лев и да помагаш на майка си. Явно много те мързи, нямаш никаква инициатива за нищо, никакви интереси щом си се забил у вас. Че кой ще иска да общува с такъв човек? С какво ще си интересен на някой/някоя? Размърдай си малко мозъка и задника, излез от къщи, намери си работа, спортувай, занимавай се с туризъм или нещо друго, вместо да се самосъжаляваш, че ти бил провален живота. Такъв е защото ти си го проваляш сам.

11.   Първо - Търново е прекрасен град - може би най-хубавия град в България.
Аз 5 години живях в Търново като студент - запознах се със стотици прекрасни хора и нон-стоп купони имах по заведенията.

Второ - тука си прав, тъпо е да си студент в града, от който си. Така, че напълно те разбирам. Ако нямате никакви пари - може да запишеш в Търново някаква специалност, да ходиш да бачкаш на студентски бригади в САЩ например и да се прехвърлиш като студент в София. Или като завършиш бакалавъра да запишеш магистратура в София.
Или направо кандисаствай в София, тук има много работа, може да започнеш да работиш веднага и да учиш.

Трето - да ситуацията ти не е приятна, в сравнение със съучениците ти, но има и много по-гадни. Млад си, здрав си все пак, живееш в прекрасен град.
Не стои вкъщи да се самосъжаляваш, бачкай каквото и да е, спортувай, учи и т. н.
Като човек е активен се нареждат нещата


Не трябва да седиш вкъщи и да се самосъжаляваш -

12.   Здравей!
Недей да мислиш, че заминаването в друг град или държава е гарант за успех. Развитието на един млад човек зависи от него самия, а не от града или държавата, в която се намира. Много млади се завръщат в родните места след завършване на образованието, защото не намират реализация или не се чувстват добре в големия град или чуждата държава. Намери своето хоби, своята страст, запиши някой онлайн курс, чети, развивай се. Вече може да постигнеш много неща и онлайн. Все пак живееш е град, който предлага възможности. Работи, изкарай си пари и сам се премести в друг град. Младите сме свикнали всичко да се случва веднага и на момента, но ще видиш колко по-добре ще се чувстваш, когато постигнеш успех сам. Още си млад, тепърва започва твоето развитие, не го премисляй и не се депресирай! Действай! Успех!

13.   Изживях същото на твоята възраст. С един родител, нямах възможност да следвам мечтата си. И доста болеше, когато някой ми казваше, че е жалко, че не заминах, защото имах потенциал. Работя още от преди да завърша. И все ме питаха какво толкова има да работя в друг град. Положението при мен не беше толкова просто, но ще се въздържа да навлизам в подробности относно останалите причини.
Не обръщай внимание на коментари. Бъди благодарен за майка си, гледайте се и това е. От една страна живота дава, от друга - взима. В Търново имате университет, можеш да запишеш нещо. Аз нямах желание да запиша, след като не мога да уча онова, което искаше сърцето ми... обаче си казах, че ще пробвам. И си бях казала, че ако не ми хареса се махам. Първия семестър си казах, че това е ужасно, бях с лоша настройка към специалността и колегите. Не ми вървеше изобщо. Обаче малко като се отпуснах и втория семестър тотално си промених мнението. Реших, че няма да прекъсвам.

Ще ти дам извода от всичко това. Ако бях заминала и аз, и майка ми щяхме да мизерстваме 5 години, докато завърша. Тя не работи кой знае колко добре заплатена работа и нямаше да може да ми помага. Аз като студент, колкото и да искам, с онази специалност нямаше да имам възможност да работя на пълен работен ден. Трябваше да си плащам сама за всичко, а освен разходи за пребиваване, самата специалност си изискваше доста средства. Не искам за звуча мързелива. Напротив. Дори сега бачкам на две места, въпреки че не съм приключила следването. Един ден, когато събера повечко средства, живот и здраве, ако е писано и другата ще я запиша задочно.
И така. Може да не заминах, може да не изкарвам студентството в купони, но на някои ни е такава съдбата. Бориш се със зъби и нокти и се надяваш да дойде по-хубаво. Положителното от цялата ситуация е, че ще се научиш на дисциплина.

14.   Здрасти! Аз също съм от Търново. Заминах за София преди 7 години и в момента съм в процес на връщане обратно в родния град. Бих казал, че 80% от познатите ми, които заминаха за други градове или за чужбина се върнаха или плануват връщане обратно. Бих казал, че за последните 5 години града доста се разви, доста хора от околните градове и села се преместиха там. Доста пренаселено си стана. Големия град е толкова възможност, колкото и липса. Скъп град е Търново, но предпочетох да си купя жилище там, от колкото да изплащам половин милион за панелка в София. Отделно това, което можеш да свършиш в Търново за 2 часа в София ще ти отнеме 1 ден. Не се заблуждавай, че в големия град е много гот - и аз си мислех така ;)

15.   Отиваш другаде първо да работиш и после започваш да учиш задочно. Не ти трябва редовно обучение, защотоэе губене на време и деградация. Нина ги има алтернативи, винаги.

16.   Нещастниците, които нападат автора явно не знаят какво е да си с психично заболяване, депресия и паник атаки от излизане! Жалки душици! Жалки!!!

17.   Не се притеснявай че нямаш приятели. Аз също нямам и ми е много добре. Всички бяха фалшиви, махнах ги от живота си. Не ми липсват и не търся нови.

18.   Според мен в университета можеш да срещнеш приятели или поне хора с които да ходиш на дискотека.
По-добре е сега да излизаш сам отколкото да си седиш вкъщи.