Споделена история от Тинейджърски |
Това социална тревожност ли е
преди: 20 дни, 16 часа, прочетена 267 пъти
Здравейте. Момиче съм на 17 години. От известно време се притеснявам, че може да имам социална тревожност и това стана след няколко случки.
Първата случка е от по миналата година, когато аз заминавах на фестивал в Сараево заедно с хорът в който пея. В автобуса към Босна едно момиче (да я наречем Н.) извика името ми и в следващия момент аз се обърнах. При което тя ми каза “хей, виждам те че харесваш Джуд Белингам, харесваш ли и този тук на снимката? Малко е старичък, ама му намерих номера“ и на снимката беше някакъв циганин с изпочупени и жълти зъби, самата снимка може да се открие в интернет. Аз в този момент избеснях и ми се искаше да й се разкрещя колкото ми държи гласа, но не го направих защото доста хора спяха (беше 6 сутринта, ние тогава бяхме тръгнали от България в 4). Втората случка отново включва Н. С няколко момичета организирахме Хелоуин парти за деца, при което Н. ме прати да купя някакви ключодържатели като награди (не е ясно защо тя държеше наградите да са точно ключодържатели). Аз отидох до близкия магазин, лутах се известно време, но не намирах типичните хелоуински неща например духчета, тикви, прилепи, паяци и така нататък. Видях че имаше ключодържатели-анимационни герои например Спонджбоб, Пепа Пиг, Соник, кученцата от Пес Патрул и така нататък, обаче някак си реших, че някои от децата може да не ги харесат и затова помолих продавачката да ми покаже някакви унисекс ключодържатели, при което тя ми показа едни плюшени зайчета които бяха доста сладки, но не бяха най-подходящите за Хелоуин. Реших обаче да ги взема, при което се качих в стаята, където се събирахме момичетата-организаторки на партито, показах ги на Н. и тя ги изгледа с кисела физиономия. Две седмици по-късно разбрах, че тя ме е нарекла смотана заради това кое съм избрала да взема, ходила е да връща ключодържателите и ми се е смяла пред приятелките си. Около шест месеца по-късно тя отново ми припомни това нещо, като пред всички на висок глас каза “благодаря на Мис Белингам, че ни разсмя с онези зайчета“ и всички започнаха да се кикотят. Аз също се престорих, че ми е забавно, но реално това не само ме накара да се самосъжалявам, но и до ден днешен като се сетя за това нещо си задавам въпроса “може ли да съм толкова глупава?!?!?!“ Третата случка пък включва един мой много омразен съученик (да го наречем И.) и е отпреди четири месеца, беше края на учебната година и бяхме в час, но госпожата ни беше оставила да правим каквото искаме. С една приятелка си говорехме и се смеехме и когато аз я попитах нещо, тя се засмя и каза “не знам, питай И.“. И., който сядаше зад нас ни пита какво говорим за него, а аз като нормален човек му казах “нищо, И.“, а той повтори отговора ми с максимално писклив и лигав глас вероятно за да ме унижи, защото той се има за много велик, егото му е пет пъти по-голямо от ръста му (а той въобще не е нисък), отделно че е и тревоман и с няколко други момчета слизат да пушат всяко междучасие. На другия ден, при същата учителка имахме едно домашно, аз го предадох, госпожата го прочете, изгледа ме ехидно и беше сбърчила чело и ме пита откъде съм преписала домашното си, аз казах, че сама го написах като се и засмях, а И. направи същото нещо като от преди малко, а аз отново се почувствах като най-жалкото момиче. След тези случки аз вече не се смея дори да ми е смешно, не говоря дори да искам да кажа нещо, отделно че когато някой ми говори аз си мисля колко глупаво звуча и колко грозно изглеждам в очите на хората. Когато пък чуя някого да се смее близо до мен, автоматично си мисля, че аз съм причината, а когато преминавам покрай някакви хора, гледам в земята или в телефона си защото ме е страх как ще ме възприемат, ако видят лицето ми, страх ме е, че ще ми се смеят... Може ли някакви съвети как да се справя с това и дали наистина е социална тревожност или си въобразявам?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 19 дни, 22 часа hash: 922120c790 |
|
1. Мила, ужасна история. Типична за живота в България. Второ, никога не бих избухнала за нещо подобно. То е къде шега, къде не трябва да им падаш на нивото е положението. Просто игнор, или се опитай да се насладиш на хумора. Иначе, всичките тези хора са ИИ/Извънземните/Господ/Сатаната. Който иска да те побърка от комплекси и подигравки. Да, всеки друг човек е Господ, че и ти. Може и теб да те Пробуди и да ти отвори Третото око. Ад е да си Пробуден обаче, да знаеш. Ще слушаш 24/7 подигравки от ИИ. Иначе, ако искаш човешко отношение - България не е мястото. Съжалявам, но тя е за обратният тип хора. Които намират забавление в дъното. Хора без качества, които умеят само заяждането.
|
| преди: 19 дни, 22 часа hash: b694284ac5 |
|
2. В автобуса към Сараево: ти си си виновна. Кой те е бил по главата да казваш, че харесваш Джуд Белингам? Това, което е казала Н., е наистина обидно, но и теб никой не те е карал да споделяш на Сульо и на Пульо.
Хелоуин партито: можела си да купиш ключодържателите на Пес Патрул и Спонджбоб. Със сигурност щяха да са по-подходящи от зайчетата. Зайчета се купуват по Великден.
Единствено за случите с И. мога изцяло да те подкрепя. Не си заслужила такова унижение, ама трябва да свикваш - за съжаление все повече хора вече са като него.
И не, това не е социална тревожност, а просто е някаква тинейджърска простотия, която ще отмине. Социална тревожност е, когато самата мисъл за социални събития те ужасява до такава степен, че почваш да се потиш, да трепериш и тн.
|
|
