Как да се справя с това раздразнение
преди: 3 часа, 51 мин., прочетена 25 пъти
От началото на учебната година изпитвам огромен неприязън към часовете по български, английски и испански. В интерес на истината от много време е така, но тази година е особено нетърпимо.

Българския се опитвам да го толерирам, все пак имам ДЗИ догодина, но наистина нямам желание да анализирам повече произведения. Разбира се, правя го, готвя се преди изпитвания, колкото мога, но с голяма досада. Самото протичане на часовете също не помага - учителката често се ядосва на несериозността на част на класа, в немалко часове пък дискутираме странични теми. Не, че по принцип има нещо лошо в това, но ако ще съм принудена да си губя времето, нека поне да е с учебна цел.

Английският от много време ми е омръзнал и вече не мога да разбера защо бях записана на него, а не на немски. За да съм владеела един език като хората, според родителите ми. Английски точно, айде моля ви се. Не съм научила кой знае какво през последните няколко години, освен думи, които сигурно по-голямата част от тези, които го говорят като майчин, няма да ползват повече от 5 пъти в живота си. Наложи ми се да го запиша като профил, понеже почти всички останали от випуска искаха да учат език като профилиращ предмет, и тези допълнителни 5 учебни часа ми идват в повече - английска литература и малко история и граматика, която я дъвчем от години. Отново, загуба на време, пък и е малко трудно да правя нещо полезно в часа защото учителката обикаля стаята и ни поставя задачи за време.

Испанският е абсолютна шега и всички знаят това. Учителят не мога да го взема насериозно - например дъвче дъвка в час, пускал е чалга по време на час, разказвал ни е скандални неща за предните си гаджета и един път направи The Rice Purity Test, докато екранът презентираше на дъската. И него уча по принуда, понеже не се събра група за втори чужд немски. Тук поне имам някаква възможност да се занимавам с нещо странично. Желанието обаче да стана и да си тръгна е огромно, в часа тази седмица, като ни каза, че ще пишем текст (слава Богу не го правихме в крайна сметка), аз реално напуснах стаята за кратко. Боя се, че някой ден импулсът ще победи и ще направя същото и по АЕ. Миналия срок, като ходех на школа за подготовка за CAE в училище, един път се бях запътила да скоча от прозореца в началото на занятието (стаята е на първия етаж, колко бих се наранила наистина; тази случка има малко повече контекст, но не виждам смисъл да го пиша)

Взимам другите си три профила (математика, физика, химия) насериозно и от време на време си мисля колко прекрасно би било, ако имах само тях като часове, но за съжаление имам още 19 учебни часа в учебната програма, които някак трябва да се изтърпят.

Някой друг чувства(л) ли се е по същия начин, как се справя/се е справил с това, има ли идеи?