Имам чувството, че никога няма да мога да карам самостоятелно.
преди: 14 часа, 56 мин., прочетена 60 пъти
Здравейте. Знам, че темата ще ви се стори смешна, но наистина тази част от живота ми много ме тормози.
С високо функционален аутизъм съм и, въпреки че се справям сравнително добре в останалите областиа на живота си - управлението на МПС се оказа сравнително предизвикателство за мен.
Взех си книжката в края на Януари, но реално излязох да карам едва два месеца след това, заради външни обстоятелства.
Карам с баща ми на кола от 97 и имам чувството, че всеки път се качвам за пръв път зад волана.
Той е нервен човек и постоянно ми крещи, защото допускам елементарни грешки.
Изключително ми е трудно да карам назад, да съдя дистанция, да имам пространствена осъзнатост, да завивам и тн.
Както знаете аутизмът засяга и моторно-двигателните дейности.
От село сме, което допълнително усложнява всичко, защото по време на курсовете съм карала само и единствено в града.
От много време мисля просто да си хвърля книжката и да не се мъча повече, за да не застрашавам себе си и околните.
Не търся съжаление или съвети, или пък окуражаване от типа "Никой не е роден научен" -Да, така е, но просто си личи, когато на един човек не му се отдава нещо.
Просто много ми се засяга самочувствието, че с всичко друго се справям, а с нещо малоумно, което правят безброй хора всеки ден, не мога.
Гледам как другите на моята възраст си карат свободна - ходят до други градове, насам натам и още повече спихвам.
Изключително много държа на самостоятелността си, а карането една значима част от много.
Надявам се, че не съм единствената.
Благодаря Ви за четенето.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 часа, 14 мин. hash: a1900d05e6

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Ако медицинският професионалист, който ти е поставил диагнозата (искренно се надявам, да не си от тези, които са видели клипче в тикток и са питали чатбота, дали и те "имат това") още практивкува, то свържи се с него или с нея, за второ мнение, ако ТОЛКОВА се притесняваш. Майка имаше същия проблем с карането, без да има аутизъм. Не беше карала 30 години, защото бащата ми все го правеше, но службата се промени и се налага, да пътува мнгоо често, така че се реши. И същите работи. В завоя много трудно. На задна мното трудно. Разстоянията не можела да преценя. НЕ СТАВАЛА. Нямало да се научи да шофира... И това на втората седмица. Минаха 6-7 месеца и само ще ти кажа, че на 95% проблемите изчезнаха и сега кара доста по-уверено и спокойно. Ти си същата! Притеснила си се, искаш да научиш за месец нещо, което никой сериозен шофьор няма да тикаже, че се учи за месец. Ами ти нямаш практика! Музикален инструмент учила ли си? Ако ти покажа, как се свири на китара за 1 час, ще се научиш ли? Не, разбира се. Грешката на повечето жени е, че приемат шофирането като "нещо малоумно". Да - не е квантова физика, но не е и разходка в парка. Сложно е, има си тънкости, изисква време, внимание и отговорност. Почни да мислиш по този начин и няма да се ядосваш толкова. За C категория, преди ти искаха 3 годии стаж зад волана. Не 3 седмици, като при теб. Спасението ти е практика и отдаденост. Шофирай по-често, бъди внимателна и ако някакъв завой ти е проблем - дай си 30-40 минутки днес и пракикувай. Ако трябва 2-3-4 дена ще го правиш. После ще минеш над друго, което ти е проблем. Карай из селото бавно и спокойно. Подбирай часов без много коли. След време ходете до града с баща си. И за 3-4 месеца, ще станеш доста по-добра, като ще има още да напредваш. Това е "цаката" - практика.

 

...

преди: 3 часа, 56 мин. hash: e754d6b076

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   А, не! Как ще си единствената, пълни са пътищата с такива "шофьори", както и черните статистики с жертвите им? ! Да ви носи греха, който ви е дал книжките. Карането на кола не е нещо малоумно, малоумно е да излезеш на пътя без да можеш да завиваш, да преценяваш дистанцията, да даваш назад. Поредното недоразумение зад волана.

 

...