Не мога да приема обстоятелствата
преди: 7 часа, 33 мин., прочетена 23 пъти
Нямам сили и енергия да обяснявам цялата история, просто накратко вече дотук стигнах, само заради някаква подкрепа, ако някой го прочете изобщо и напише нещо.
На почти 18 години съм, момиче. Преди почти половин година той ме заряза от нищото без обяснение, връзката ни, така или иначе, беше много кратка и отношенията ни като цяло, но имам чувството, че той ми е първата любов, не знам дори как. Толкова ме дразнеше, докато бяхме заедно, не го исках чак толкова. В момента, в който той ме заряза, примерно 2 месеца по-късно, аз започнах непрестанно да го търся примерно през седмица-две, но той всеки път ми казваше да го оставя на мира. Преди месец и нещо спрях тотално, след като ми наговори неща като "Спри да ми се молиш, разбрах, че ми се молиш", но днес вечерта се напих доста с една приятелка и от нищото реших да му звънна. Аз знаех, че така тотално ще си срина достойнството и самочувствието, но от алкохола не ми пукаше. Толкова жалко и смешно стана всичко, че ревах 1 час след тези разговори с него щото той ми затваряше, пък после аз затварях, но винаги аз му връщах обаждания после. Псувах го, убеждавах го да се видим този уикенд, един вид му се молих, той ми каза да го оставя, че съм ненормална да го търся, че съм куха, да си ходя при друг, да не го занимавам. Той даже за пръв път ме блокира и трябваше от телефона на приятелката ми да му звъня доста. Не мога да приема тия факти, нищо че отдавна сме разделени. Просто егото ми до такава степен е наранено, че стигнах дотам да се унижавам сериозно, заради някакъв боклук. Той просто е в няква дупка, особено докато бяхме заедно, пиеше антидепресанти след раздялата ни (не заради мен де, а просто имаше си проблеми момчето, но никога, ама никога на никого не ги споделяше), затова не искаше по едно време нищо и никой в живота си и затова ме заряза, но аз не мога да го приема как така ме заряза от ншщото и то заради това. Буквално 3 седмици се "занимавахме" - тоест опознавахме и изведнъж като тръгнахме той рязко на следващия ден си промени коренно отношението и на по следващия ден скъсахме. Просто не знам какво ми се случи, за пръв път така се държа с мъж не мога да го приема, осъзнах, че това доста ми срина самочувствието. Да, в момента от 2 месеца поддържам контакт с едно момче, но отново, в любовта за пореден път, не ми се получава, той ме харесва, но аз него не бит казала че го харесвам в онзи смисъл. А за онзи, за който пиша темата, само да кажа, че нищо не сме имали, освен целувки, но това бяха едни от най-хубавите моменти в моя съзнателен живот, не се шегувам. Такава химия и такова привличане с никое момче не бях изпитвала, а те не бяха малко. Може би заради това толкова искам да си го върна обратно, а и защото ме заряза. Колкото повече му се бутах и го преследвах, толкова повече той се дърпаше, даже няколко пъти се е случвало да ми се подиграва открито за нещата, които направих. Ядосана съм от всичко това. Аз даже го заплаших с едно нещо, което може да му съсипе живота донякъде, ако ми се получи номера, но той каза, че не съм интересна да го заплашвам и какво съм била печелила от това. Приятелките ми казват да не правя нищо, да го оставя, на никой реално не знае колко страдам заради него, на никой не разказах цялата история и всичките глупости.