Не мога да приема обстоятелствата - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (132640)
 Любов и изневяра (32468)
 Секс и интимност (15397)
 Тинейджърски (22376)
 Семейство (7423)
 Здраве (10260)
 Спорт и красота (4922)
 На работното място (4063)
 Образование (7826)
 В чужбина (1836)
 Наркотици и алкохол (1181)
 Измислени истории (814)
 Проза, литература (1950)
 Други (21965)
 Избор на редактора (159)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Не мога да приема обстоятелствата
преди: 25 дни, 14 часа, прочетена 633 пъти
Нямам сили и енергия да обяснявам цялата история, просто накратко вече дотук стигнах, само заради някаква подкрепа, ако някой го прочете изобщо и напише нещо.
На почти 18 години съм, момиче. Преди почти половин година той ме заряза от нищото без обяснение, връзката ни, така или иначе, беше много кратка и отношенията ни като цяло, но имам чувството, че той ми е първата любов, не знам дори как. Толкова ме дразнеше, докато бяхме заедно, не го исках чак толкова. В момента, в който той ме заряза, примерно 2 месеца по-късно, аз започнах непрестанно да го търся примерно през седмица-две, но той всеки път ми казваше да го оставя на мира. Преди месец и нещо спрях тотално, след като ми наговори неща като "Спри да ми се молиш, разбрах, че ми се молиш", но днес вечерта се напих доста с една приятелка и от нищото реших да му звънна. Аз знаех, че така тотално ще си срина достойнството и самочувствието, но от алкохола не ми пукаше. Толкова жалко и смешно стана всичко, че ревах 1 час след тези разговори с него щото той ми затваряше, пък после аз затварях, но винаги аз му връщах обаждания после. Псувах го, убеждавах го да се видим този уикенд, един вид му се молих, той ми каза да го оставя, че съм ненормална да го търся, че съм куха, да си ходя при друг, да не го занимавам. Той даже за пръв път ме блокира и трябваше от телефона на приятелката ми да му звъня доста. Не мога да приема тия факти, нищо че отдавна сме разделени. Просто егото ми до такава степен е наранено, че стигнах дотам да се унижавам сериозно, заради някакъв боклук. Той просто е в няква дупка, особено докато бяхме заедно, пиеше антидепресанти след раздялата ни (не заради мен де, а просто имаше си проблеми момчето, но никога, ама никога на никого не ги споделяше), затова не искаше по едно време нищо и никой в живота си и затова ме заряза, но аз не мога да го приема как така ме заряза от ншщото и то заради това. Буквално 3 седмици се "занимавахме" - тоест опознавахме и изведнъж като тръгнахме той рязко на следващия ден си промени коренно отношението и на по следващия ден скъсахме. Просто не знам какво ми се случи, за пръв път така се държа с мъж не мога да го приема, осъзнах, че това доста ми срина самочувствието. Да, в момента от 2 месеца поддържам контакт с едно момче, но отново, в любовта за пореден път, не ми се получава, той ме харесва, но аз него не бит казала че го харесвам в онзи смисъл. А за онзи, за който пиша темата, само да кажа, че нищо не сме имали, освен целувки, но това бяха едни от най-хубавите моменти в моя съзнателен живот, не се шегувам. Такава химия и такова привличане с никое момче не бях изпитвала, а те не бяха малко. Може би заради това толкова искам да си го върна обратно, а и защото ме заряза. Колкото повече му се бутах и го преследвах, толкова повече той се дърпаше, даже няколко пъти се е случвало да ми се подиграва открито за нещата, които направих. Ядосана съм от всичко това. Аз даже го заплаших с едно нещо, което може да му съсипе живота донякъде, ако ми се получи номера, но той каза, че не съм интересна да го заплашвам и какво съм била печелила от това. Приятелките ми казват да не правя нищо, да го оставя, на никой реално не знае колко страдам заради него, на никой не разказах цялата история и всичките глупости.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 25 дни, 7 часа
hash: a70de41c24
гласове:
1 2 3 4 5
  (346345 гласа)

1.   Замисли се дали наистина го обичаш или те чопли отвътре. Настъпил ти е някое нервче като те е зарязал и мозъкът и егото автоматично реагират на промяната в поведението му. В повечето отношения единия гони повече другия, малко като “преследван” и “преследвач”. Разбирам те, ти поне се спираш до тва да му звъннеш пияна, ми аз толкова не можех да преживея първата си любов, че се преместих в неговата гимназия… Живи и здрави, с времето човек оляга и започват да го интересуват и други неща. Бих ти казала да си живееш живота и да не те интересува, ама ми е ясно как се чувстваш. И това ще мине, повярвай ми. Иска време и да се отпуснеш да дадеш шанс на нов човек.

 
  ...
преди: 25 дни, 7 часа
hash: 43328a2312
гласове:
1 2 3 4 5
  (289916 гласа)

2.   Ами трябва да ги приемеш фактите. Не си сама на този свят и никой не е длъжен да ти уйдисва и да ти приема желанията като свои!
Другият има също толкова свободна воля, колкото и ти! Тебе те боли сега и се мъчиш да се отървеш от болката като "оправиш" нещата с него, но той не просто се прави на незаинтересован и отблъснат, той наистина Е такъв. Приеми го!
Приеми, че може да съществува човек, когото ти го искаш, но той тебе - не! Както и обратното! Представи си тебе някакъв, дето те отвращава, да ти звъни постоянно, да ти реве по телефона, да се напива и да ти звъни и т. н. И ти какво - ще тръгнеш/легнеш с него само за да не му строшиш хатъра ли?
За тази работа трябват ДВАМА! Ако единият не е съгласен по някаква причина, другият нито може да го накара насила, нито да го върже по някакъв начин! Просто подвиваш опашка, спираш всичко, ще боли известно време (най-дълго около 2-3 години), след което ще мине!

 
  ...
преди: 25 дни, 6 часа
hash: b8649912b0
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Отиди на психолог. Определено имаш псичхични проблеми. Не пречи на другите хора, преди да си ги решила.

 
  ... горе^
преди: 25 дни, 6 часа
hash: d9d2987a18
гласове:
1 2 3 4 5
  (229202 гласа)

4.   Ти сама си го написала: страдаш от наранено его. Това не е любов. Измисли нещо да си отвлечеш вниманието, защото това твое поведение е абсолютно безперспективно и само ти вреди. Момъкът те е отрязал окончателно, след като си го преследвала така. Просто приеми, че няма всеки да се влюбва безумно в теб и да е готов да се отзове на всяко твое обаждане. Такъв е животът за всички, случва се и на много красиви жени.

 
  ...
преди: 25 дни, 5 часа
hash: b04fc19889
гласове:
1 2 3 4 5
  (208025 гласа)

5.   И аз съм попадал в такава крайно идиотска и срамна ситуация. Намери сили да спреш да говориш с този човек. Ще намериш много други в живота си. Не се унижавай повече. Виждаш, че е тъпо. Може да ти повреди психиката и навиците това държание. Животът тъкмо започва за теб. Затвори тази страница. Давай напред. Станалото, станало, но не влошавай нещата. Освен това ти искаш ли да имаш депресиран приятел? Тъпо е всичко това. Никога повече не го търси. Успех!

 
  ...


...
преди: 25 дни, 1 час
hash: 66c11b6654
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   Ти се едно адски разглезено и самовлюбено в себе си момиче, свикнало да получава всичко, което си пожелае. Егото ти е до небето и за теб имаш значение само ти и твоите прищевки, няма място за друг човек. Не можеш да се побереш в кожата си, че друг те е отхвърлил, а не ти него. Затова непременно искаш да си го върнеш, за да му отмъстиш, даже си позволяваш да го заплашваш. Поведението ти е изключително грозно, нагло и възмутително! Представям си от какво семейство произхождаш, за да станеш такава, каквато си. А можеш ли да си представиш ти да си на мястото на това момче и някой, с когото не желаеш да общуваш, психопатично да те преследва, заплашва и насилствено да те принуждава да бъдеш с него?

 
  ... горе^
преди: 24 дни, 21 часа
hash: 39162d62d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Потърси помощ, съвсем сериозно. Това, което правиш е психически тормоз. Не страдаш за него, а за нараненото си его, което явно ти е в повече. За сметка на това емпатията ти е близо до нулата. Многократно си прекрачила границите, не съм фен на грубия език и обидите, но е очаквано да ги получиш, след като системно не приемаш "не" за отговор. Освен какво искаш, трябва да се научиш и да приемеш, че понякога хората искат различни неща и имат свободна воля, независимо от това ти как се чувстваш, защото колкото са валидни твоите емоции за теб, толкова са и емоциите на другите хора за самите тях. Използването на заплахи и изнудване, използването на лична информация, която ти е доверена срещу човека, това са силно притеснителни тактики, до които прибягваш, граничещи с антисоциално поведение. Самочувствие и его са две много различни неща. Егото е повърхностно и се валидира от външни фактори, храни се от други хора, а не от собствената ни сигурност в самите нас. Не можеш да обвиниш някой друг, че ти срива самочувствието, като се разделя с теб. Да, нормално е да страдаш, но това, което описваш не е болка от загуба на любим човек, а непримиримостта на човек, който е силно центриран в собствената си личност и не проявява уважение към никой друг. Проявяваш силно нарцистично и манипулативно поведение, което ще доведе в бъдеще още хора да те отбягват ако не започнеш да работиш към някаква промяна.

 
  ...
преди: 23 дни, 1 час
hash: 4747d67c3c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Бъди благодарна, ме с тази история имаш шанс да се видиш отстрани. Дали си способна да се поставиш на ветово място? Съвсем сериозно, минавала ли ти е тази мисэл през ума? Значи, да си представиш че на теб ти се случва това, което ти му причиняваш, да си представиш как би реагирала ти на някой психопат да те заплашва така? Щом си стигнала до това да пишеш тема в сподели, значи нямаш капацитета да се поставиш на негово място, и може би имаш начална форма на нарцистично разстройство. Както много хора днес.

Затова, благодарна бъди за този урок който си получила от него и от живота - това отражение на теб в неговото огледало. От теб зависи дали ще използваш това като богатство, което да те промени положително, или като повод да затънеш все повече в егото си.

 
  ...
преди: 22 дни, 4 часа
hash: 266df573e0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Благодаря ви за всички коментари! Само ще кажа някои неща. Онзи ден, когато за пръв път ги прочетох ми стана доста гадно, понеже ме изкарахте луда, нарцисист, егоцентрична, самовлюбена (аз не се обичам много), някаква с психични проблеми, че даже и за семейството ми нещо лошо се спомена, и ми дойде в повече. Първо, аз на 100% осъзнавам грешката си и после ще ви разкажа продължението на историята. Второ, аз не съм изрод, добър човек съм, наистина, не ме познавате (нито моето семейство) и да ми слагате диагнози ми дойде в повече, но в крайна сметка вие съдите по това, което съм написала тук в темата. Явно не е станало ясно, но мен не ме "държеше" само егото, ами реално мисля, че съм влюбена в него, за пръв път така се чувствах с момче, затова и написах, че може би той ми е първата любов. Не е само до его, имаше страшно привличане между нас. И някой беше написал, че ако хипотетично си го бях върнала, съм щяла да го зарежа, за да му отмъстя. Това тотално нямаше да е така, но както и да е, ние не сме заедно и никога няма да бъдем явно. Просто ми стана отвратително от тия крайни коментари, нищо че сте прави за някои неща и разбрах вашата идея. Почувствах се като боклук и почувствах вина и разочарование от себе си. И сега ще ви кажа продължението. Онзи ден вечерта реших да му се извиня за моето поведение последните месеци, той ме разбра и го прие. Питах го дали сега е по-добре, тоест щастлив, той ми каза, че горе-долу да и че е спрял да пие антидепресанти - зарадвах се за него. Затова ви благодаря за коментарите, защото от ужасното чувство, което цял ден беше в мен, реших да му се извиня, защото той заслужава и за да си простя на себе си за всичко, което направих. Като изцеление един вид. Още не съм си простила напълно, но се опитвам да премахна тази история от главата си и да не си го слагам като присъда, понеже разбрах отдавна грешките си и се извиних на него. Но ето примерно, вчера пък пак се разстроих, защото исках да си го прегърна и целуна отново, но това няма шанс да се случи. Няма да го търся повече, очевидно. Няма как да бъдем заедно, той отново го написа онзи ден, не знам напълно причините, но се опитвам да се успокоя и да не ми влияе толкова на самочувствието всичко това и да приема нещата такива, каквито са.

 
  ... горе^
преди: 21 дни, 19 часа
hash: 4747d67c3c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   Браво. Успяла си да преодолееш този урок на живота. Ти ми прости от своя страна, за крайният осъдителен коментар с нарцистичното растройство. Онлайн човек не вижда срещу себе си живия човек, и затова мненията му са винаги малко крайни.

Скъпо дете, за съжаление много хора сме преживели точно това, което и ти. Ти усещаш колко истинска е била любовта ти - не може да говориш за неговата, не знаеш. Но твоята съм сигурен, че е била истинска, силна, чудна, великолепна направо.

Но уви, точно това е любовното разочарование - не може да ти побере главата, как е възможно това невероятно красиво чувство, което може да дариш някому, да бива отхвърлено толкова силно и крайно, захвърляно на боклука, вчесто сложено като най-ценното бижу на скъпо място.

Егоизмът е красив, идва във най-прекрасната, ангелска форма. Да не мислиш, че хората егоисти са някакви любители на злото! Напротив, себелюбците са запленени от красотата вътре в себе си и забравят да възприемат че и друг, външен човек има равностойна, божествена красота вътре в себе си.

Просто бъди благодарна, че си го преживяла. Това е един от тръните на живота, който обаче ако преодолееш - както другите хора, които са имали този дар - ще бъдеш наистина зряла и готова да срещнеш точния човек.

Не ме разбирай погрешно - раната ще остане. Но болката, ако позволиш да я претърпиш докрай и да не се отчаяш, ами да намериш своята цел и да ползваш това чувство като гориво за постигането и - тази болка е твоето най-скъпоценно съкровище, което ще те направи истински човек!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net