Тъжничко и леко поетичничко
преди: 12 часа, 25 мин., прочетена 15 пъти
Какво ако за напред не става по-добре. Ако стане по-гадно, започна да се чувствам по-тъжна, щастливите моменти изчезнат напълно. В бъдещето се окажа с по-малко приятели отколкото вече имам, попадна в дупката в която вече съм била, но този път не успея да изляза, ако няма моменти които да ме накарат да изплувам обратно на повърхността и остана потънала завинаги на дъното. Лятото ме кара да се чувствам самотна и отчасти тъжна, няма го училището да ме разсейва и оставам сама с мислите си. Била съм без приятели, била съм и "загубенячката на класа" сега е различно, но продължавам да се чувствам по същия начин ако не и по-зле. Чудя се в бъдещето дали ще намеря моите хора и дали изобщо става по- добре.
(Знам че е корни, не търся хейт, просто исках да споделя)