Кога ще се отърва от този
преди: 13 часа, 14 мин., прочетена 39 пъти
Здравейте. Скоро завърших 9 клас в СМГ. Аз съм в паралелката с немски. Винаги съм била тихо, скромно и ученолюбиво дете. Ходенето по олимпиади и конкурси е моята страст. Няма по- голямо удовлетворение от това да успееш да се представиш достойно, разчитайки единствено на собствените си знания и умения и то на сериозни състезания. Хората, които ме познават отблизо, знаят, че цял живот съм се борила сама. Преди 2 години, когато бях 7 клас, на подготвителния курс по математика се запознах с едно момче. В началото много го харесах - страшно умен, забавен, със силно изразен усет къде и как да докосне душата на човек, изобщо, притежаващ една нетипична за повечето момчета задълбоченост. Разбрах, че и той е приет в СМГ още лятото, но с английски. В 8 клас се засичахме често, излизали сме в общи компании и истината е, че с времето се привързах към него. Караше ме да се чувствам по начин, по който друг не е успявал. Като че ли усещаше и разбираше всичките ми мечти, страхове, както и начина, по който гледам на света. С времето обаче постепенно се отчуждихме заради невъобразимото му его и факта, че е голям циник!! Понякога обижда хората, които са го уважавали и ценили по ужасно гаден начин. Мен също ме е наранявал неведнъж. Та, в 9 клас спряхме напълно да си говорим. По коридорите се подминаваме като напълно непознати. Това, което ме дразни е, че когато отборът на гимназията се готвим за определен конкурс е, че и той винаги присъства, като постоянно той дава наставления и всички трябва да се съгласяваме с него, за да е доволен. Конкретно с мен постоянно се заяжда и ме апострофира. Демонстрира лично отношение, без да съм му направила абсолютно нищо с изключение на това, че спрях да му говоря. Момичета от класа му ме информираха, че си има приятелка, която не е от нашето училище, а от някакво квартално. Не ме и интересува. Проблемът е там, че сега от 4 август сме на лагер за 10 дни по 3 души от паралелка и вчера видях, че и той е в списъка. Просто ми стана лошо. Не мога да си представя, че ще издържа с него толкова дни. Така съм му набрала, че ако ми падне и Господ няма да го спаси!! Какво да правя според вас? Дали да не се откажа от лагера, но ме е страх, че ако отида, няма да се сдържа и ще сътворя такъв панаир, че ще ни одумват, докато завършим. Ще бъда благодарна за съвети.