Изгубих следите му
преди: 13 години, 5 месеца, прочетена 1915 пъти
Здравейте на всички които посещават сайта и които помагат със своите коментари! Разбира се и аз съм тук за да разкажа своята история с молба които може да помогне по някакъв начин. Предварително Благодаря...

Преди време работех в един магазин, там бях всеки ден, но това са подробности. Там се запознах и с Него...
Въпросното момче, което още не мога да забравя и едва ли ще забравя някога! Той ми доставяше стока, виждахме се често, разбира се само в работата. Винаги оставяше при мен да пием кафе и да пушим по цигара и така доста време. Осъзнавах, че се влюбвам в него, а забелязах, че и той не е безпристрастен към мен. Гледаше ме много сладко и жадно със своите красиви кафяви очи, в които се влюбих. И така минаваха дните, общувахме за всякакви неща, пред него се отпусках, а той пред мен също. Един ден каза: ''Незнам защо, но се чувствам много добре със теб. Никога не съм говорил откровено, с които и да е до сега освен с теб!" Разбира се на мен много ми хареса това негово признание. Вече бях достатъчно хлътнала по него. Виждах в очите му, че и той по мен, но ното аз нито той си казахме истината.

Но ето, че дойде и най-лошия ден в живота ми. Пак си говорехме, пак седяхме и се слушахме и той каза, че напуска работа и се връща във родния си град за да работи там. Извендъж светът ми се срути на главата, нищо не можах да кажа, само замълчах. На следващата седмица, в която трябваше да мине през магазина имаше рожден ден, аз нарочно си взех почивка в този ден. Знаех, че ако го видя ще умра от мъка... бях влюбена вече. А дали не направих грешка? Може би трябваше да отида поне за номер на телефона или скайпа да му искам, а аз тъпата се предадох още в началото. Сега го търся навсякъде, по всички сайтове съм преровила за него, но без успех, питах много хора от въпросния му роден град за него, но никой не го познаваше, нормално, не е малък град. Както и да е. Нямам контакт с него, намирам го само в сънищата си. Влюбена съм в този човек... позволих си да се влюбя, а сега какво да правя?

Искам да публикувам един стих специално за него!

Един есенен ден!

Един есенен ден ти ме напусна!
Аз останах сама!
Дълго гледах след теб, но не можах да извикам "Ела"!
Край мене минаваха хора с непознати лица, а едно момченце се спря и попита:"Какичко, ти защо си сама? "
Удар сякаш получих, сърцето ми лудо заби,
момченцето чакаше отговор.... в очите му радост струй...
Преглътнах сълзите горчиви, смело вдигнах глава, погледнах момченцето мило... и тръгнах в живота САМА!!!


PS: Може и да е малко налудничаво, но още я има надеждата, че един ден отново ще ни се пресекат пътищата! Моля се да е така!
Благодаря искренно...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 5 месеца hash: b9b12f9cee

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   И аз те помня, любима! Само че се ожених и сега чакаме дете. Съжалявам

 

...

преди: 13 години, 5 месеца hash: ecbc92b271

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Колко красива история!

 

...

преди: 13 години, 5 месеца hash: 8611eef655

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Ха-ха, коментар номер 1 кърти :D А сега по същество - след като ти е доставял стока, защо не се обадиш във въпросната фирма, те със сигурност ше имат телефона му, или пък някой от неговите колеги попитай (ако още ви доставят стока от тази фирма) :) Палав Мечок

 

...

горе^

преди: 13 години, 5 месеца hash: fbf2fef0b3

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Искам да кажа само, че не е смешно.... номер 1... не е за подигравки...

 

...

преди: 13 години, 5 месеца hash: fbf2fef0b3

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Номер 3... благодаря за съвета, но просто нямах сили да го направя....

 

...