 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Нелепата смърт на нашия съученик
преди: 13 години, 11 дни, прочетена 3058 пъти
Здравейте, аз съм момиче, на 13. Искам само да споделя с някого това, което се случи. Тази сутрин беше като всички обикновени в училище, всички си говорехме и се смеехме. Първият час имахме физика. Не очаквахме нищо. Но тогава влезе господина по физика. Когато се обърна към нас, той плачеше. Чудехме се какво има. А той ни попита плачейки : - Вие не знаете ли, не сте ли чули какво е станало? Ние се стреснахме. - Не сте ли чули, че (Име) от шести клас е починал? Всички стояхме уплашени и започнахме да плачем. Аз имах чувството, че е някакъв сън, кошмар.. О, боже това не може да е вярно! Господина се опитвяше да ни разсее като ни говореше странични неща. Но не помагаше. Когато свършихме всички си останахме по местата, не можехме да повярваме, че това се случва.
Вчера взеха това момче в полицията, да го разпитват, защото беше взел едни животни (няма да казвам какви, малки са) но казал, че не може да ги плати в момента. А бабичката се обадила в полицията. Видях как момчето си тръгва, а сега го няма вече. Полицаите са го задяржали в полицията БЕЗ РОДИТЕЛ до 16:00 и после го завели у тях и там го разпитвали. Той от притеснения, че полицаите му казали, че ще го водят в детска педагогическа стая се е уплашил и е започнал да повръща и така починал.
Скапаната ни директорка не ни пусна, не прояви и капка съчувствие. Ние момичетата излязохме навън в двора на училището, седяхме и си говорехме.
В следващите часове обикаляхме класната стая, стояхме седнали на земята и мълчахме или отивахме в съседните стаи и се разкарвахме, за да поговорим с някой.
Сега съм си вкъщи ии се чудя дали е истина. Как така вчера го видях, а днес не. Болят ме вече очите от плач, опитах се да заспя за малко, но неможах.
Сега се моля само той да е на по-добро място!
Извинете, че е дълго, но просто имах нужда да го споделя.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 11 дни hash: 3b72157d11 |
|
2. Моите съболезнования ;(
|
| преди: 13 години, 11 дни hash: 32bb7dc8af |
|
3. Абе ква е тая измишльотина бе.
|
| преди: 13 години, 11 дни hash: 770f9bef57 |
|
4. Само от притеснения едва ли ще се е споминал. Вероятно и здрав кютек е ял в полицията (со кротце, со благо и со малце кютек).
|
| преди: 13 години, 11 дни hash: 3a3522af71 |
|
5. Милата ти било е ужасно! Аз преди време когато бях 2-ри клас - сега съм 7-ми - и се прибрах с едната ми баба от училище, другата ми баба имаше рак - тате дойде да ме земе от тази баба която ме беше зела от училище, но телефона му звънна и тате каза, че отида ва командировка, аз нищо не заподозрях, към 8-сем часа вечерта мама дойде и ми каза, че ще спим там, а няма да се прибираме, аз незнаех какмо става, легнах си към 10 и някъде през нощта телефона звънна, беше тате или дядо - още незнам кой от двамата - казаха на мама нещо и тя започна да плаче, и от думите и разбрах, че другата ми баба, тази която беше с рак, въпреки операцията и починала, седях втрещена, мислех си, че сънувам, исках да сънувам, но беше истина, мама затвори телефона и отиде до кухнията, аз станах и отидох до телефона, и тръгнах да набирам телефона на тате плачейки, мама ме видя и ме попита какво правиш, аз още плачех, тя ме пита няколко пъти, после ме попита защо плача аз вдигнах главата си и казах - знаеш, защо не ми казахте - продължих да плача, плаках цяла нощ, на сутринта не хапнах нищо. Мама тръгна рано, а аз останах да чакам леля - сестрата на мама - и тя да ме закара в вкъщи, нарочно бях обякла черната си блуза, прибрах се, вътре всички плачеха, бяха облечени в черно, бяха погребали баба, а аз още неможех да повярвах та нали на предния ден, преди да изляза и казах чао, а тя ме целуна по бузата. Качих се гове в стаята ми, и започнах да плача мама се качи, и ми каза, че баба била на по - добро място, а аз и казах, че баба ми липсва и все още ми липсва, отидох в хола ни и взех албумите със снимки, и с часове гледах една снимка на която бяхме аз и баба! Сега го пиша с насълзени очи, и то разказах тази история, за да видиш, че може да е много по - лошо, а в твоя случей, полицията е виновна, отне ми време да не страдам всеки ден, да не си лягам и да не ставам със сълзи на очите, но оспях, и ти ще успееш да преудолееш тази мъка.
|
| преди: 13 години, 11 дни hash: 8530ba144c |
|
6. ужас ;( много гадно... :((
|
...
| преди: 13 години, 11 дни hash: d1a5fba069 |
|
7. Я не драматизирай!
Колко такива случая сме имали в училище. Когато някой умре тогава се сещат другите да плачат за него и да кажат колко бил добър, видиш ли, същински светец. Приживе обаче е друго. До гуша ми е дошло от подобно лицемерие.
В един от няколкото случая в училище момче скочи от най-горният етаж на училището и остана на място. В нашето училище това не беше нещо необичайно. Имало е и стрелби и всякакви филми.
После се оказа, че се самоубил, защото никой не му обръщал внимание и не го забелязвали. Да обаче като умря всички се посираха да реват и да казват колко бил добър. Сякаш го познаваха. А тези, които наистина го познаваха го тормозеха всеки ден и те лицемерничаха като за световно.
Имаше и случай друг подобен. Убиеца го заклеймиха като некъв изрод и звяр, а умрелия, както винаги светец. Да, обаче малко хора знаеха всъщност умрелия какъв изрод беше и какво беше причинил на убиеца. Убиеца всъщност беше най-свестния човек, който познавах, но неможа да издържи на тормоза и сложи край на ужаса. И после той остава заклеймен до живот. Много е несправедливо всичко.
Мир на праха на починалите, които споменах. Но неможах да издържа на простотията, която лъха от всякъде. И как още има хора, които делят на само добри и само лоши хора. Единият влиза в ролята на светец, а другият на изрод и чудовище. А всъщност всички сме хора, всички сме еднакви и всички сме грешни.
Това момче, за което се спукваш да ревеш е просто един от безбройно многото умряли хора. Това, че си го познавала да не бъде болка за умиролка, защото ще дойде време, когато ще се разделиш с най-близките си хора. С родителите си. А когато остарееш съвсем-и с приятелите си и повечето роднини.
Така че-не драматизирай, а свиквай-такъв е живота!
|
| преди: 13 години, 11 дни hash: fe20316762 |
|
8. Трябва да бъдем силни.. не трябваше да става така.. той беше още малък! Не е видял още нищо от живота. (Знам за кого се отнася статията)
|
| преди: 13 години, 11 дни hash: aa30ccaae3 |
|
9. случват се такива неща... за нещастие... не плачи живота е пред теб...
БеЛиЯ МеЧоК
|
| преди: 13 години, 11 дни hash: 3a59e703aa |
|
10. На мен лично ми звучи нереално. Не, не това, че умрял от повръщане, ами -- Мъжа плачел, целия клас плачел, нещо ме съмнява или добавяш "ефекти" хД
Ако ученик почине ние няма дори да повярвваме, камо ли да плачем..
|
| преди: 13 години, 11 дни hash: b868ef254d |
|
11. Ужасно! Как може полициаите да изтезават деца? !?
|
...
| преди: 13 години, 11 дни hash: 252c9912db |
|
12. Не искам да звуча лош или каквото и да е... Ама искаш да ми кажеш че цялото училище познавалo някакво момче, и като са разбрали че е умрял всчки са почнали да леят реки?? ... звучи ми много малко вероятно.. и да повръща от нерви и да хвърля топа още по-малко.
-Death_Blade ^
|
| преди: 13 години, 10 дни hash: 50d2b18380 |
|
13. Колко хора умират по света... сега за 1 човек? Да не си влюбена в него? Ако не си, не знам какво толкова плачеш.. Мисли за живите, а не за мъртвите.
|
| преди: 13 години, 10 дни hash: 7a88c7c6e9 |
|
14. ='(
Съжалявам за него!
|
| преди: 13 години, 10 дни hash: c5e39c319f |
|
15. Абе хайде... Той защо краде? Нима има оправдание? Какво е очаквал, потупване по рамото ли? Аман от лабилни люде!
|
| преди: 13 години, 10 дни hash: 74a7215645 |
|
16. Божичко ;((
това е ужасно.. много съжалявам
|
...
| преди: 13 години, 10 дни hash: e8a6efd708 |
|
17. Нормално е да се притесняваш. Спокойно, ще ти отмине, повярвай, преживяла съм го. Сигурна съм че той е на едно наистина по-добро място!
|
| преди: 13 години, 10 дни hash: d3198b9393 |
|
18. Номер 7, исках само да те поздравя за коментара. Никой друг не погледна от този ъгъл, подкрепям думите ти на 100 процента. И мен също много ме дразни това, за което говориш.
Лоша
|
| преди: 13 години, 10 дни hash: 172af8472c |
|
19. Подкрепям с крайниците си 7, 10, 13, 15 и 12. Ако почине някой в училище само ще ми стане мъчно но да рева не вярвам
|
| преди: 13 години, 10 дни hash: d23c52f4ce |
|
20. Моите съболезнования (:
И аз преди година изгубих много добър приятел.. много малък си отиде и то защото лекарите не са разбрали точно какво му е.. а когато разбраха, беше късно.. ужасно е.. но мисли, че той е на по - добро място.. : ) И на мен ми е трудно и няма ден в който да не се сещам за него, но такъв е живота.. шибан.
|
| преди: 13 години, 9 дни hash: 10811fa47b |
|
21. Моите съболезнования!
Само исках да ти кажа, че знам как се чувстваш, поради простата причина, че съм го преживявала... И то два пъти. Аз съм на 14 години. Баща ми почина когато бях на 11, баба ми-когато бях на 10. Знаеш ли какво е чувството? Ужасно, шибано, глупаво! Не можеш да повярваш, седиш и гледаш в една точка. Всичките ми приятели ми повтаряха, че времето лекува. Но не. И до днес и двамата ми липсват адски много, и винаги ще ми липсват, каквото и да стане... Ала за жалост, единственото сигурно нещо в този живот е раждането. Всичко останало е като филм, в който си главния герой.
|
...
| преди: 13 години, 7 дни hash: a1661ab1e6 |
|
23. Абсолютно подкрепям 7!
|
| преди: 13 години, 7 дни hash: f6f1f7a6c3 |
|
24. леле номер 7 като чета направо имам чувството, че чета сценария на някой филм на ужасите :D
моите съболезнования ;(
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
