Безсмислена ли е тази любов ?
преди: 13 години, 10 дни, прочетена 3395 пъти
Предупреждавам. Историята ми е МНОГО дълга. Прочетете и споделете мнение, ако имате време за това!

Здравейте.
Става въпрос за чувствата ни между мен и моя съученичка. Отначало, нямах нищо към нея [ като чувства ]. Но нещата се промениха много бързо... аз я харесах. Това което аз не знаех за нея, е че тя си има приятел. В следствие разбрах, но вече беше късно, защото я бях обикнал... има друг съученик от моя клас [ моят най-добър приятел ], който също я харесва, но не смееше да и го признае. Той и тя прекарваха времето си в училище - заедно. [ приказваха си, забавляваха се... но нищо по-лично ]. Аз преждевременно не правех нищо по въпроса, относно да и кажа какво мисля за нея и какви чувства изпитвам. Просто стоях настрани от нещата. Общувахме помежду си, тя разбра че не съм просто поредното момче, което се държи тъпо, и мисли за нещата които момче на моята възраст би си мислело. Помагах и когато можех [ относно предметите в училище, поне в което бях добър ]. Тя е умна и същевременно красива, и е човек с когото можеш да общуваш на всички теми... без значение дали на нея ще и се хареса това за което говорите... тя винаги ще гледа ти да се чувстваш комфортно в компанията и. Както в обществен, така и в личен план, не бих се и замислил ако искам да споделя нещо от моя личен живот... с мисълта, че тя ще ме изслуша и ще ме посъветва как да постъпя [ ако се колебая или да съм в затруднено положение ]. С 2 думи, втора като нея няма. Странното беше, че отношенията им, между нея и приятелят ми не се променяха. Тоест, че винаги си бяха добри приятели, никога не са се карали, но и не се е случвало нищо помежду им. Приятелят ми се разболя, и от класа ни, аз бях най-близкия за нея човек, можех да я разбера, споделяхме си, прекарвахме си хубаво.

Дано не прозвучи егоистично или арогантно... но благодарение на това разболяване на приятелят ми, сега сме в такива отношения с нея [ такива, за каквито ще ви разкажа сега ]. Започнахме да се сближаваме, именно през тези дни, през които той беше болен. Това което го правеха те, го правехме ние 2-мата. Но за разлика от приятеля си, аз и признах моите чувства към нея, и какво мисля за нея. Общо взето, исках тя да знае че гледам по-сериозно на нещата. Не исках с това да я отблъсна, и продължих да затягам положението. Тя все ме отблъскваше, но не прозвучаваше така, че да ни развали приятелските отношения. Просто казано искаше да сме само приятели. На този етап, не бях в положение да искам повече, но въпреки това не се примирих. Разказах и за себе си, че гледам на нея по много различен начин, от колкото тя на мен. Казах и, че въпреки факта, че се познаваме от толкова кратко време [ сега съм 12 клас, а тя дойде в началото на годината, в класа ми ], каквото и да става, винаги ще гледам да правя добро за нея, и да и бъде хубаво... общо взето да бъде щастлива, защото тя ми разказа някои случки от миналото си, които ми стигнаха да разбера, че е страдала много. И искрено желаех, да се опитам да я накарам да не мисли за тези неща, поне докато е с мен. Тези мои директни думи, явно ги е разбрала. Разбрах, че тя много обича да я масажират. А на мен ми се отдава тази дейност. Помолих я да дойде веднъж вкъщи, просто за да и покажа колко я ценя, и че думите ми не са напразни... просто исках на нея да и е приятно, без да искам нищо в замяна. Успях да я убедя. И тогава, отношенията ни между нас, ставаха все по-сериозни. Макар, че тя все още играеше пасивно, и не правеше погрешни ходове. Сякаш по този начин, ме караше аз да контролирам нещата. [ в смисъл, че си тръгна от вкъши, поне малко щастлива ] Това беше точно преди зимната ваканция. По-време на ваканцията, между нас нямаше никакъв контакт, нито визуален, нито физически, което играеше лоша роля в моите стремежи, да се получи нещо повече между нас.

След ваканцията, поради времето през което мислех за нея, и не я бях виждал... аз се престраших, и я попитах дали иска да отидем вкъщи, и да си прекараме както първият път. Попитах я, защото ми липсваше това усещане, че я правя щастлива. Като по чудо, тя се съгласи, защото си мислех че ваканцията ще промени нещата, и че ще се върне всичко, както отначало [ защото приятелят ми оздравя, и те продължиха да споделят времето си заедно, докато са на училище, и аз отново бях просто наблюдател ]. Относно нейният приятел. Тяхната връзка е от разтояние, отначалото са били неразделни, защото и 2-мата са били в 1 град. В последствие, те се разделят един от друг, защото тя се премества да живее в друг град. Връзката им продължава, но се виждат много рядко и е коренно различно от това да са един до друг по всяко време. Тя се утешаваше относно това, само с разговори. А вие сте запознати относно това, че човек, рано или късно започва да се нуждае от тези ласки, които близкия му ги е давал. Въпреки факта, че я познавах от толкова малко време, нещо в мен ми казваше, че тя не е щастлива...

Нейният приятел е бил до нея, да я утеши в тежките за нея моменти, но съдейки по това което виждам в нея, тя си е тъжна, и нещата които е преживяла, никой не може да я накара да ги забрави, или да притъпи болката и. Аз влязох в живота и, с цел да направя именно това...
Отидохме вкъщи, а аз бях супер притеснен, как ще тръгнат нещата в този ден, защото нямаше как да допусна, отново да бъде просто един масаж. Когато тя се отпусна, започнах да я докосвам, да я галя... тя просто изтръпна... аз все така "играех" активно и и давах тези ласки които и липсваха, с цел тя да превъзмогне факта, че си има приятел, и да сподели с мен това, което аз споделям с нея, а именно тези ласки. Не знам как стана изведнъж, но тя ме целуна... и тогава разбрах, че може би някак си съм и подействал позитивно. Всичко започна именно от тази целувка. На пръв поглед, тази целувка беше просто едно недоразумение, и продължихме времето си в този ден, както при първият път, само един масаж. Но аз вече знаех, че тази целувка означава нещо. Именно затова я поканих и на следващият ден, тя не искаше, тъкмо се качваше на автобуса си, и аз и се молех като последния наивник, с цел да продължим случката от миналият път. И я убедих.

В този ден и бях казал, че я обичам. Тези думи промениха нещата коренно. Тя разбра, че я приемам на сериозно. И реши да ме допусне повече до себе си. В този ден, разбрах че може и да и подействам като някаква светлина в нейният живот, пълен с тъга. Позволихме си повече неща в този ден, имам предвид, да сме по-отпуснати когато сме заедно, и същевременно, по-малко притеснени, от това което може да се случи между нас. През следващите 2 дни [ четвъртък и петък ] тя не идва на училище, защото не и беше добре... и повярвайте ми, това ми повлия много - психически. Дойде събота, а тя имаше работа в града и решихме да се видим. Много се зарадвах на това. [ Искам да спомена че не живеем в 1 град, а в съседни ] Срещнахме се, и без да се замисля я заведох вкъщи. Тогава се случиха много неща, тогава разбрах, че може да стане нещо между нас, относно сближаване. Тогава се отдадохме един на друг, но без секс. Имахме си пълно доверие, и не се притеснявахме от нищо. През следващата седмица тя не идваше на училище... само в четвъртък и петък... Четвъртък - нищо особено, училище... и тя си замина. Не искахме да се разчува това между нас, нито родителите, нито приятели, нито съученици.

Много от вас биха си помислили, че това между нас не е правилно спрямо нейният приятел. Ако тя беше щастлива с него [до такава степен, че да не ми обръща внимание на моите намеци, че искам да и бъда опора, и да и помогна да бъде щастлива] то тези неща нямаше да се случат. Тя просто се нуждае/ше от такава обич и ласки. Аз го правех с чисто приятелски намерения към нея. Това която тя все още не знае е че това което искам от нея [ въпреки факта че мисля само за нея, и съм плакал за нея, и че я възприемам толкова навътре в сърцето си, сякаш когато не е до мен, съм просто човек без душа, който не мисли за абсолютно нищо, освен за нея... на кратко, съм влюбен в нея. ] , е просто да бъда обичан от нея, така както аз я обичам, и не спирам да мисля за нея. Днес прекрачихме тази граница, която аз наричам : секс. Нито аз съжелявам, нито тя. Прекалено много време криехме това чувство. Аз бях този който постоянно я отблъскваше, с цел да предотвратя да се случи това. Но рано или късно щеше да стане, не можех винаги да мисля с разума си, вместо със сърцето.



След като ви разказах историята си, как ще ме посъветвате да постъпя? Отговори от типа : зарежи я, ще си хванеш някоя друга [ заради факта че си има приятел, който според моето мнение, не я прави до такава степен щастлива ] ; само ти замотава главата, и иска да си убива времето с теб, докато не е с него ; не искам такъв тип отговори. Просто ме посъветвайте как да постъпя за напред, дали да продължаваме така, при положение, че и 2-мата сме щастливи при тези обстоятелства. Проблемът е, че и двамата сме наивни до болка. Всякакъв коментар ще е от полза.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 10 дни hash: 018c552f6b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здравей, искам да ти кажа, че това е първата дълга история, която не съжалявам, че прочетох ( и една от малкото в този раздел ). Не само, че не съжалявам, но и толкова много ме развълнува, че не мога да ти опиша. Предизвика в мен такива емоции.. просто ти благодаря, че я сподели. Някак толкова искрено и красиво говориш за чувствата си, без никакви задни намерения и лоши помисли ( дори към съперника за сърцето и ). Ти си един много красив човек като душевност и от историята ти блика само чиста любов. Според мен момичето те обича и иска да е с теб, просто се страхува и е объркана. С приятеля си може би е от някакъв навик и се чувства задължена, защото са си помагали взаимно и са минали през някакви неща заедно. Сигурно си има някакви чувства, но сякаш те клонят към приятелство, уважение. Не я прави той тъжна и нещастна, а това, че е несигурна и объркана, което е напълно нормално. Дели ви само една крачка, но трябва да я направи тя, не ти. Ти си направил достатъчно, за което те поздравявам. Не винаги нещата тръгват взаимно, не винаги хората са на една вълна. Твоята история доказва, че понякога си струва да се бориш и изключения има, че можеш да накараш някого да те обича. Както се пее в една песен: Да обичаш някой може да е най-якото чувство, но да накараш някой да те обича - това е изкуство. Имаш няколко варианта: единият е сериозно да си поговориш с нея, кажи и, че така и тримата не сте щастливи, че рано или късно истината ще се разбере и ако цени приятеля си е редно да поговорят за отношенията си, че нещата вече не са същите. Убеди я, че ще си до нея, че ще я подкрепяш. Друг вариант е да и дадеш време и да се отдръпнеш от нея умишлено - без виждания извън училище, без телефони, скайпове, фейсбуци. Тогава ще види какво е да е без теб в този смисъл, ще поразмисли и може би ще направи тази крачка. Другият вариант, който аз лично не ти препоръчвам е да чакаш. Рано или късно връзката им ще приключи, но не се знае колко рано или колко късно. Щом се е стигнало до тук, въпрос на време е, вярвай ми. Т. е търпеливо да чакаш той да сгафи и тя тотално да се откаже, а по разказа ти - съмнявам се да го направи. Така ти ще си просто вярното другарче, приятел с екстри, сигурният, който винаги ще я чака и може това да продължи мноого дълго време. Така, че ти си избирай. Пожелавам ти успех и ще следя за развитие. Преди време бях в ситуацията на приятелката ти, с човек, към когото имах чувства, дълга връзка, която едва дишаше.. На издихание на тази връзка се появи човек ( ти в твоята история ), който ме убеди, че един ден ще ме накара да забравя първия, че ще го обикна, ще ме направи щастлива и винаги ще е до мен. Макар да виждах колко е добър, бях твърде уморена, объркана и се дърпах упорито. Но един ден просто се хвърлих в обятията на този човек и това беше най-правилното решение в живота ми. Думите му не бяха просто обещания, той наистина ме обичаше и ме накара да го обичам тоооолкова много. Тази връзка промени мен, живота ми, разбиранията ми. Това е най-силната ми тръпка и най-скъпия човек до този момент на живота ми. Така, че абсолютно нищо не се знае. Този човек подходи със същото разбиране, подкрепа като теб, бори се и се получи. Имам силно предчувствие, че историята ти върви по линиите на моята. А, ако се окажа права - ще си много щастлив, защото дори на този етап сте минали през толкова неща. Пожелавам тии много успех и дано усилията и търпението ти се възнаградят, не се отказвай, според мен момичето има чувства към теб. Страхотна история, страхотна :)) Лоша

 

...

преди: 13 години, 10 дни hash: e1b8aaf101

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Всичко много добре, само какви са тези странни въпроси, които задаваш накрая? Точно когато сте стигнали до етап, в който тя най-сетне е напълно твоя и очевидно го е признала и пред себе си.... След като толкова добре я познаваш и цениш - как може да ти мине през ума, че още не сте сте напълно и сериозно заедно, как може да тълкуваш любовта ви като изневяра, та тя с онова момче отдавна няма нищо общо. Как може да питаш - да я зарежа ли??? Някакви съмнения в чувствата ти ли се прокраднаха?

 

...

преди: 13 години, 10 дни hash: 018c552f6b

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Номер 2 съгласна съм за това за изневярата, добре му го каза. Но не си разбрал/а авторът. Той не пита нас дали да я зареже, а казва да не му пишем коментари от рода на това да я зареже, защото определено не смята да го направи. :) Лоша

 

...

горе^

преди: 13 години, 9 дни hash: d1c327f38e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Искренно благодаря за отгооврите, най-вече на #1.

 

...

преди: 13 години, 9 дни hash: fac256938d

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Не превръщай тази любов в авантюра, в интрига или в безнадеждна. Под авантюра имам предвид, че ако никога до сега не сте имали спорове, ще дойде момент примерно когато и двамата ще бъдете поставени пред някакъв избор. Същото е много близко и по втория вид. Безнадеждната връзка е тази, за която нямате внимание за вас, дали от работа, дали от ролята на верният другар, както каза Лоша.

 

...