Споделена история от Тинейджърски |
Направих всичко, но не успях да си го върна........
преди: 13 години, 3 дни, прочетена 2300 пъти
Здравейте, казвам се Д от 10 години живея в Гърция... на 17 съм... Така, започвам направо с моята история... През изминалото лято ( т. е. лято 2011) началото се запознах с едно момче ( 1 год по-голям ).. Още със запознанството, което беше много интересно... причината беше 1 песен, която търсеше беше написал припева и, че я търси.. намерих я дадох му я.. ииии всичко започна... и двамата разбрахме, че всичко преминава към връзка.... започнахме да излизаме, нещата станаха уж по-сериозни, след като спах с него, защото ми беше първият..
Проблемът беше в мен, аз не съм от типа хора, които показват чувства, а той искаше точно това.. да му говориш мило да го глезиш.. колкото и да го обичах, може би не го бях осъзнала достатъчно и с държанието си.. ден след ден го отблъсквах от себе си.. постоянно кавги.. ходехме на кафе карахме се.. ставах и си тръгвах, просто мислех си, че никога няма да го загубя, бях твърде самоуверена... Имаше вероятност да се прибера в Б-я окончателно и го бях питала.. " сега ли искаш да се разделим да е по-лесно, или 1во да разбера дали ще е завинаги заминаването ми " и той ми викаше " Ще чакаме до последно "... Но...!!! един ден.. бяхме отишли на плаж с цялата си компания.. и там се запознахме с 2 сестри, но най-голямо впечатление ми направи една от сестрите( Е ).. влезнаха всички в морето и ме извикаха, но аз понеже съм винаги мн съмнителна.. им казах.. че ще остана да чета книга.. стоях на шезлонга, и ги гледах как се забавляват, бута го тя в морето, той нея... още тогава разбрах, че вече съм го загубила завинаги..
Но това не е всичко, тепърва започваха големите проблеми. Вечерта не можех да излезна и те се бяха оговорили всички да излезнат и бяха извикали Елена и сестра й с тях.. както винаги с него бяхме скарани.. и тогава я е целунал.. знаех го, предчувствах го.. и от него ден започна да ме отбягва.. 3 дни след този случай му казах, че искам да се разделим ( нищо не знаех, просто ей така му казах да се разделим).. след което аз заминах за Б-я уж окончателно... докато съм била в България той редовно е бил с нея и ми пишеше " Как си любов моя, липсваш ми.. какво стана ще се прибираш ли.. "... а аз не знаех нищо и единственото, което му отговарчх беше " не знам какво да правяи не знам и дали ще остана, липсваш ми "... в крайна сметка се прибрах обратно в Гърция.. Но момчето, което обичах вече го нямаше.. беше друг човек..
Беше започнал да пуши трева.. и с времето премина и на др наркотици.. оправяхме се, разделяхме се.. спирахме да си пишем по 2седмици, и причината винаги беше ДРУГАТА... как тя се държала добре, а аз не.. как тя го разбирала, а аз не... и др. подобни неща.. плачех по цели нощи обвинявах се.. викаше ми " Помогни ми... да спра това, в което съм се забъркал" обвинявах себе си... викаше ми " Заради теб започнах, обичах те.. а ти си игра с мен... давах ти всичко, беше най-важното нещо за мен... а ти един път не дойде да ме прегърнеш и целунеш.. да се държиш мило с мен " след тези думи.. просто осъзнах, че за всичко съм виновна аз.. започнах.. да му показвам.. да съм добра.. и т. н. но вече беше късно, .. и пак 2-3 дни сме заедно... после ми вика мисля за Е, не знам дали те искам... бях уморена психически... предпоследния път.. правихме секс и след това ми вика объркан съм.. почувствах се употребена.. като боклук... нищожество.. и се разплаках.. и му викам реши какво искаш.. 3 месеца минаха откакто те чакам за решение дали ще сме заедно или не.... и той като ме видя разстроена и явно ме съжали.. и ми каза " Не бе мило, заедно сме "... и след 1 ден се разделихме... "мисля за Е... не мога "....
Много време ми отне да не го забелязвам, защотото сме и от 1 училище класните ни стаи са 1 срещу друга... но минаха 1-2 седмици, не си говорехме както всеки пък, подминавахме се... и един ден ме хваща за ръката и ми вика искам да поговорим.. и започна да ми обяснява как.. не искал да сме в такива отношения как едно друго.. викам му ако искаш да сме приятели нямам нищо напротив, просто ти ме нарани аз те нараних.. няма смисъл да сме заедно.. викам му не съжелявам за нищо, което съм направила с теб защотото те обичах.. и той ми каза "Вече не ме ли обичаш".. знаех, че той вече си играе с мен и чувствата ми.. и му казах " Не знам.. " и до там.. него ден всяко междучасие при мен докато разбра, че пак хванах въдицата.. и на др ден изобщо никакво внимание... и на 9 декември.. на рожден ден на наш общ поснзат тръгна да ме целува и се дръпнах.. след тоз пак никакво внимание.. ии след 1 седмица нещо си писахме и му виках ако иска след у-ще да отидем да се поразходим по плажа.. и той ми вика не ми се излиза... не ми е добре.. ела в къщичката да седим малко и аз ще те закарам после... и така.. след училище отидохме ( то е една къщичка, малка престройка до тях 1 стая и там се събират ).. и говорехме си.. после извади едни треви.. и т. н. се да пуши.. и винаги ми говореше как не съм го разбирала защото не знаех как се чувствал и ми каза.. и за 1ви път пуших трева... и последен.. пишихме бонг.. и др такива глупости.. и аз вече не можех.. и легнах на леглото... не си усещах тялото... получих сърцебиене... той дойде и легна до мен и само ме галеше... по лицето целуваше ме по челото.. и ми говореше колко съм му липсвала... колко много иска да сме както преди и иска ново начало... при което аз се разплаках.. и ми каза " недей да плачеш, всичко ще се нареди.. обещавам ти... " и аз му казах " до кога, докато тя пак не си дойде ли? " ( защотото тя учи в др град.. на 150км ).. и той " да глупости и т. н. "... и аз етс.. дадох му възможност.. да опитаме последен път.... казваше" Дай ми последен шанс да ти докажа, че съм момчето, което обичаше... " обичах гоповече от всичко.. показвах го.. промених се заради него... беше целия ми живот.. и след 3 дни гледам във Фейсбук харесал нейна снимка... и се ядосах.. дадох му линк и му викам " Напиши и коментар де, жалко е да оставиш момичето само с харесване"... при което той " ти си луда и т. н. " звъннах му и му викам.. кажи ми истината не ме лъжи.. говоря ти нормално опитвам се да те разбера... направих всичко.. винаги съм ти давала това което искаш.. искам да знам говори ли с нея?? " и той : " Да, ей сега“... и му викам : и какво си говорихте, при което той ми вика не искам да ти казвам.. викам добре бе.. ние заедно ли сме не сме ли.. и той само " оффф ай ма че ми писна от тебе ".. и затвори телефона.... звъння му.. исках да му кажа просто да не ме търси, но не успях да кажа нито дума.. той ме испревари и вика " за какво пак ми звъниш още ли ще ме занимаваш..??? " само докато чух.. и затворих... блокирах го изтрих му номер всичко... абсолютно... бях за 13 път наранена.. изоставена, като боклук хвърлена.. и отидох в банята и направих най-голямата глупост.. да си отрежа вените... добре че не беше нищо сериозно.. от една страна.. се радвам, че го направих, защотото в него момент разбрах, че тоя човек не си заслужава болката и унижението, при положение че даваш всичко.. и поличаваш едно НИЩО... аз единственото, с което бях виновна, е че съм по -скромна с показването на чувствата си... с нищо др не съм го убидила... на др ден в 8ч. вечерта ми пише смс... "
Буболеченцее.... много те обичам"... Не му отговорих и същата вечер към 9ч. е отишал един познат при него.. и започнал да говори Д е луда, не бе разбира, никой не и е казвал, че няма да говоря с Е и да поддържам връзка с нея( а лично той ми каза, че не говори с нея ).... и така... от 19 декември не сме си говорили... деблокирах го във Фб... за даоставя някаква малка вратичка към него... на 7 когато имаше имен ден не му писах, както той не се сети на 1ви ноември да ми честити моя, дори и на у-ще не дойде.. само и само да не ми каже едно тъпо " Честит рожден ден"... нищо че миналия ден на 31 октомври бяхме заедно.. и ме заряза.. както винаги... и така де.. не му писах да му честитя и викал на това момче... Аз я обичам, но обичам и Е... много... и до там.... няма вече нищо.. нито е говорил нещо за мен нито нищо.. тези дни видях че ме е блокирал във фейсбук... качил си е снимки с нея, песни месни... ясно ми е че ме е забравил... не знам... Искам съвет.. какво да правя... как да постъпя.... той е близнак.. и е точно толкова двойствен... и вечното дете... а аз скорпион и просто.. всичко е един кошмар... от една страна.. искам да ме иска... и да е наранен точно толкова колкото бях аз... другата година наистина си заминавам за България окончателно.. и имам чувството... сега бие път 150км да ходи да вижда оная... другата май ще са 1500км.. да идва да вижда мен... имам чувството, че може да не си говорим.. да се подминаваме.. да е с нея.. да я обича.. но това, което е преживял с мен.. колкото и да сме се карали.. мисля, че няма как да се изтрие толкова лесно... и забрави.. може да са си мой надежди някакви загубени.. но... аз ги мисля.... мисля, че всичко е въпрос на време... оставям го да изживее тръпката и новата любов... Кажете ми какво мнение имате по въпроса... какво да очаквам... какво мислите, че ще се случи по нататък... много ще съм ви благодарна, ако изразите мнение... Благодаря, предварително....
|
