Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

27.   Еми, аз съм на 16, висока 165см тежа около 53кг... Ми, не се харесвам, миналата година бях 49кг и пак не се харесвах xD обаче не се впрягам... Както са казали хората-Ако някой те хареса и така ще те хареса. Пък майка ти явно не се доверява на твоето мнение за себе си ;)

28.   Всички, които казват че 60кг са много за 173см изчислиха ли BMI преди да говорят глупости? Това дава резултат 20,7, здравословното BMI е между 19 и 25, всеки лекар ще го каже. Мацка,знам,че темата е стара,обаче въобще не се впрягай,напълно си си в норматаи докато ти се харесваш,кой какво казва е все тая.

29.   Запомни това кото ште ти кажа!!!! Когато човек носи бяло винаги го прави дебел носи само черно и ште те прави малко слабичка.....

30.   Не мога да чета всичките 29 коментара, затова не знам дали някой вече го е казал, но ето моят съвет - ако ще да станеш 40 кила, лицето ти да е без една пъпчица и перфектна кожа, пак ще ти намира косури за нещо.. и аз тренирам бойни изкуства, висока съм 164см. и тежа 43 килограма, нямам пъпки по лицето, със светла кожа съм, общо взето изглеждам добре.. но пък на мен, например, ми намира косури за това как съм ходела, как съм говорила, за това, че оценките ми по математика не са добри.. при нас е "Виж аз каква съм била на времето, каква си ти сега" редовно получавам сериозни "намеци", че едва ли не съм к*рва, пуша, пия и се разнасям по чуждите къщи и разни такива неща, което едно, че не е вярно и второ, че въобще не съм й дала повод да го мисли.. когато бях по-малка.. 5и клас някъде, това ми създаваше страшно много комплекси и бях страшно несигурна вътрешно.. външно гледах да не ми личи.. сега, въобще не я чувам.. на 15 години и половина съм и въобще не ме интересува какво и как говори.. при положение, че ме обвинява за всичко, което й се случва и не спира да ми обяснява каква съм и каква не съм и какво и как грешно правя.. един път през ЦЕЛИЯ си живот не съм чула едно искрено браво, а успехите ми в училище и в спорта не са малко.. но тя никога не се радва истински на каквото и да е от постиженията ми.. медалите ми седят в тъмен шкаф, заедно с дипломи и т. н. :) спокойно, знай, че не си единствената, която получава подобно отношение, просто не се впрягай и не я слушай.. не позволявай да ти влияе!
Поздрави, Надето :)

31.   Аз съм 167 см, 50 кг и се мисля за дебела. :/

32.   Обичай се, имай вяра че си красива. Само така ще го видят и другите. Остави тези вечни глупави комплекси на не толкова умните жени, които не могат да изпъкнат с друго. Яд я е, че не е млада и хубава като теб. Ако мисли така, поне можеше да ти го каже с такт и грижовност. Да не ти пука, теглото не е равно на личност :)

33.   Няма нищо, не и обръщай внимание. Не и позволявай да ти създава комплекси.

34.   Лошото е, че самите родители не осъзнават какво причинява и какви следи оставят за цял живот в съзнанието на своите деца.
Аз също съм била подложена на такива квалификации от сорта на " Дебела си, прическата ти е грозна, главата ти е голяма, носа ти е широк" и т. н., също и обиди - не си от най-умните...
Сега вече съм на възраст и това са фрази, които са се вгнездили в ума ми и ми създават съществени пречки в живота.
За жалост, все още продължават да ми ги припомнят.
Последният път като чух отново колко съм дебела / а аз съм 60/ им заявих, че забранявам каквито и да е квалификации, относно моят външен вид.
Към моето дете винаги се отнасям с любов и не бих си позволила обиди, под каквато и да е форма.

35.   34, тези обиди родителите ти ли са ти ги казвали?
Не мога да повярвам, че има такива родители - та нали си тяхно дете. Просто не мога да повярвам!
Ужас
А.

36.   Чета всичко това и незнам какво да кажа.... Всеки да се харесва такъв какъвто е!!! Това че родителите критикуват децата си не означава че трябва да ги слушаме. За мой късмет (не че се хваля) моите родители ме мислят за съвършена( макар че не е така) и като чета всички тези неща как родители се отнасят към децата си наистина пожелавам ВАШИТЕ РОДИТЕЛИ ДА СЕ ОТНАСЯТ КЪМ ВАС ТАКА, КАКТО МОИТЕ КЪМ МЕН! :) 14г.

37.   Благодаря на всички! :)

38.   И аз чета всичко и всички харесват каква им е фигурата аз съм на 11години а съм 50килограма майка ми все ми натяква не ям нищо калорично спазвам строги диети спортувам всеки ден и не успявам да сваля нито един килограм! Не мога да разбера защо само с мен е така имам съученички също бяха 50 килограма и ги спаднаха за по-малко от 2 седмици като им споделих режима си всичко упитвах но няма избягване явно съм убречена да съм дебела!

39.   Майка ти е вманиячена в това да изглежда добре, следователно и ти..

40.   Майка ти е вманиячена в това да изглежда добре, следователно и ти..

41.   Не мога да повярвам, че майа ти така ти говори. според мен важното е ти как се чувстваш. и аз се имам за дебела но пък моийта майа ми каза че съм си нормална апък след 18 години се гледа кой дебел кой слаб сега това не е важно спортувай си и яж от всичко по малко не прекалявай разбира се организама в тинейджърските години има нужда от всичко

42.   Здравей, момиче от Пловдив. Аз сам на 43 години и имам дащеря на 18. На килограми тя е повече от мен, но това никога не е било от значение за мен или за нея. Тя не обича да спортува, обича да се занимава с компютри и с научна дейност. Обича да си стои в кащи и да домакинства. Храним се общо взето здравословно, но обичаме да похапваме от време на време сладкиши. За другите хора може би тя не е нищо особено, обикновено девойче, малко пухкаво, но за мен, тя е най-красивото, добро и интелигентно момиче на света. Ние се обичаме такива каквито сме и не искаме по никакъв начин да се променяме. Живеем с проблемите си и се подкрепяме взаимно. Човек обича с душата си, а не с килограмите си.
Мисля, че проблемите в отношенията между теб и майка ти имат друга, много по-съществена причина. Каква точно, не знам, но мисля, че е добре да опиташ да я изясниш с майка си. Може би е по-добре да говорите за чувствата си една към друга. Да се карате за няколко кила по бедрата на която и да е, е меко казано ГЛУПАВО. ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПОДЪРЖА ТАКОВА ТЕГЛО, С КОЕТО СЕ ЧУВСТВА НАЙ-ДОБРЕ ЗДРАВОСЛОВНО. Можеш да се консултираш с лекар по този въпрос. При различните хора МЕТАБОЛИЗМА, обмяната на веществата, е различна. При някои е по-бърза, такива хора ядат много и не пълнеят, при други е по-бавна, на такива хора всичко им се лепи. Ами природа, какво да правиш. Похвално е, че спортуваш, но мисля, че преди да предприемеш каквато и да е диета ПЪРВО ТРЯБВА ДА СЕ КОНСУЛТИРАШ С ЛЕКАР. Няма по-ценно нещо на този свят от ЗДРАВЕТО.
Предполагам, че майка ти, ти е казала това, защото си е изпуснала нервите. Животът напоследък е доста стресиращ. Това, разбира се, не я оправдава. Но НОРМАЛНО ВСЯКА МАЙКА ИСКА НАЙ-ДОБРОТО ЗА СВОИТЕ ДЕЦА. А НАЙ-ДОБРОТО, НА ПЪРВО МЯСТО Е, ТЕ ДА СА ЗДРАВИ.

44.   Темата е много сложна. Аз съм майка на малко момиченце на 4 годинки. Аз съм 53 килограма при 170 см височина. Слаба съм. Детенцето ми е 22 кг при 108 см височина - много пълничка. Опитвам се да я приуча да се храни здравословно, уча я коя храна е полезна и коя вредна, пробвам с "промиване" на мозъчето, че плодовете и зеленчуците са най-полезни, но честно да си кажа, направо се отчайвам като гледам, че от нашата "диета" няма полза. Калориите намалихме значително, но не и пропорциите. Генът е от рода на баща й - пълни са. Успокоява ме едно нещо - аз обичам баща й, въпреки излишните килограми и паласките. Мисля да спра с тормозя над мъничето. Казвам тормоз, защото нерядко й се карам, че прекалява с храненето. Разбира се не й казвам: виж се каква си дебела. Внушавам, че така се пренатоварва коремчето, че ще я заболи, което е вярно в известна степен. Но като краен резултат, виждам едно стресирано детенце с огромен апетит, което се чувства постоянно мачкано и ограничавано. НЕ ИСКАМ ДА СЕ ПОЛУЧАВА ТОВА, но то се получава. Не искам да я наранявам, но я наранявам. А всичко е структура. Нямам шанс пред природата и природните дадености. Личната лекарка ме нарече анорексичка, че съм искала и детето ми да е хилаво като мен. Не, не искам това. Просто животът ми е показал колко жестоки понякога могат да бъдат хората. Знам, че много ще я подиграват, от това ще страда. При съвременните идеали за женско тяло, с тия наистина анорексични момиченца тип Туиги... Горкото ми дете. На момичето започнало дългата тема мога да кажа само едно: не се сърди на майка си. Не че е права. Греши в начина, подхода, отношението към теб. Вътре в нея обаче "крещи" майката, която иска нейното дете да бъде защитено от подигравки, от зли езици, от страдание и от всичко, което самата тя възприема като страдание. Знам какво ще ме попитат някои хора: ами, ние пълните за изхвърляне ли сме? Имат право. Всеки е такъв, какъвто е. Всеки е човек с човешко достойнство. Целият проблем е, че такива като мен и майка ти не знаят как да уважават човека, заради това което е, а не заради това, което хората искат да бъде. Много съм чела по форуми колко страдат момиченцата с наднормено тегло, колко подигравки търпят, на какъв глад се подлагат, само и само да отслабнат. Знаете, тази тема е много деликатна и обширна. Аз мисля, че майката, която се нахвърля така върху детето си, го прави несъзнателно. Не е невинна, но няма елемент на умисъл в цялата история. Не знае как да разкрие пред детето си страха от това, че милото й дете ще бъде наранено и подигравано. Пак казвам, някои хора могат да бъдат неимоверно жестоки. Едва ли има човек, на когото въобще не му пука от това. Все пак сред хора живеем, морални, етични, модни тенденции упражняват влияние върху нас. Съпругът ми също ми е казвал колко много подигравки е търпял за това, че е бил доста пълен. Като ми разказва колко му е било болно, като знам, че и детето ми ще мине по този път, просто ми се плаче. Някои ще кажат, че трябва да я уча да уважава себе си такава, каквато е. Не ме задоволява този отговор, защото тя е на 4 години и е 20 килограма. Говорим си за сериозен проблем, с който аз не мога да се справя. Едва ли всичко това няма да намери отражение в моето поведение. Като я гледам да се тъпче, се вбесявам, а тя е само едно 4 годишно детенце, което нищо не проумява. С това започнах и с това ще свърша: много са сложни нещата. Опитай се да разбереш и позицията на майка ти. Когато има пожар, огънят излиза и от двете страни. Нещо се случва, но какво точно, само вие можете да разберете и разрешите проблема. Едва ли съветите на такива като мен ще дадат резултат. Просто си изказваме мнението, но ползата от това не знам точно каква ще бъде.

45.   Номер 44, имала си късмет, че си имала хубав ген и не си мислила за храната си. За съжаление си на път да изпуснеш контрола над детето си, с какво го храни като бебе и малко дете?
Потърси лекар-диетолог и намери начин да се движи това дете повече. Какво яде в градината?
Аз не вярвам, че всичко ни се опредля от гените - казвам го като човек, на когото всичко се лепи. Много добре си знам, че когато се отпусна и почна да се храня по много и най-вече нездравословно, килцата се трупат яко.
Имала съм обаче късмет като дете да бъда хранена с що-годе здравословна храна, защото килограмите на майка винаги са ? пречили. Много хляб се консумираше и това е най-големият проблем в повечето семейства у нас.
Ако номер 44 ограничи най-вече сладкото на детето си, ще направи много голямо добро.
Това, че детето е нещастно направо, ако не се тъпчи е показателно, че е зависимо вече от захарта. Подобна зависимост имат много хора в днешно време, дори стигат до агресии. Ако успееш 2 седмици да държиш детето си от всичко сладко, включително сладки плодове (ябълки, банани), ще успееш до голяма степен да го излекуваш. Потърси все пак съвета на диетолог за храненето на такова дете. Имаш шанс да промениш нещо, защото си права (знам го от собствен опит) - децата са жестоки дори към пълничките, какво остава за дебелите.
Аз съм била 25 кг. някъде във 2-ри клас, а съм висока. Твоето дете е 22 кг. на 4 години!
Проблемът дойте при мен през пуберитета, после отслабнах, но заради стрес напълнях 12 кг. за 4 месеца преди 3 г.. Днес се боря още с тези кила.

47.   Ще се нарека № 44, за да разберете кое е моето мнение. Към № 45: напълно съм съгласна с казаното. Знам, че е така. Целият проблем е, че на моя страна нямам нито роднини, нито лекари. Личната ми лекарка заяви, че съм анорексичка и за това детето ми изглеждало дебело. Диетолог в нашия град няма и се чувствам малко като сам войн пред войска. Сладки неща не консумира детето. Тя е с алергия към шоколад. Е, банани обича и яде. А аз дори не съм съзнавала, че за нея бананът дава твърде много калории. Трябва явно да почета повече по въпроса, защото ми се налага да се боря с нещо, което за мен се явява съвсем ново. Никога не съм броила калории, никога не съм си давала сметка какво ям и колко, а сега трябва да навляза в тази материя почти като професионалист диетолог. Хляб не й давам да яде. Особено когато е комбинирано с ориз, картофи - никога. Макарони обича много и може би и това трябва да се спре. Ами, просто трябва да положа сериозни усилия да помогна на детето си. Определено съзнавам проблема и имам желанието и намерението да се боря. В градината й дават допълнително. Ще забраня и това. Включих се по темата с идеята да покажа на момичето, което беше обидено на майка си заради забележката, че на една майка не й е лесно - понякога и ние майките се борим с много от проблемите на децата си, без дори самите ние да сме се сблъсквали с тях. Да, наистина понякога подходът ни не е най-удачният, но какво да се прави. Все пак и ние сме хора. Няма професия "Родител", нито в училище ни преподават как да бъдем родители, възпитатели и психолози на децата си. Мога само да си пожелая да не допускам подобни грешки, но не съм застрахована.

48.   О, аз искам да имам такава майка!

49.   Жена ми не е от най-слабичките! Дори мога да кажа, че дупето й е доста дебело. Само, че аз съм луд по нея и обожавам да я чукам. особенно на задна прашка. Е? Това значи ли, че съм нещо сбъркан. А!

50.   Доста грубичко казано, но все пак схванах идеята. Не си луд, нито сбъркан, нито каквото и да било. Колко са хората с идеална фигура? Та всички неидеални никога ли не са били обичани? ! Не мисля. Всички тези глупави комплекси се насадиха от телевизията и другите средства за масова информация. Изкривиха ни разбиранията за нещата от живота. Няма дебели, слаби, грозни, хубави. Всичко е въпрос на гледна точка, на компилация от характеристики и т. н. Според мен въобще не си смахнат. Продължавай да си обичаш женичката!

53.   При мен пък е обратното. Сега съм в 8 клас. В началото на 7-ми бях 56 килограма, за височината си от 155см. Затова се заех в ръце и до пролетта аз вече бях 51 килограма. Лятото свалих още 4 и станах 48. Спорта стана начин на живот за мен. Бягам и правя упражнения всеки ден, въпреки натоварения си график, но пак мисля, че съм дебела и си го втълпявам, докато всички ми казват колко съм променена и отслабнала. Но вече „ми е влязла мухата в главата“ така да се каже и ще си живея с тази мисъл до края на живота си вероятно и за съжаление. Та мисълта ми е, не позволявай на хората да ти казват каква трябва да бъдеш. Яж каквото ти се яде, спортувай си, ако ти доставя удоволствие, чувствай се добре в кожата си, красива си по свой си начин. Не прави грешката да отслабваш толкова рязко като мен и горе главата! :)

55.   Според мен си с страхотна фигура.А майката с 50кг ужас сигурно много слаба а това не е хубаво кажи да се погледне колко е слаба.

56.   Майката ти е права!

57.   Така като виждам едва ли помниш тази история, но нека и аз сега от 2014 да се изкажа! :) Сега вече си на 21! Според мен живота ти е много по-добър. Искам някой, който е споделил подобна история след 4-5 години да пише пак (ако се сети). Със сигурност ще е много по-положително! Искам да кажа, че рано или късно всичко са оправя. :) И тъй като ти едва ли помниш тази история и едва ли ще прочетеш коментара ми, затова този коментар се отнася и до останалите мацки :)..
П. С Лелии от колко време е този сайт?? ;д

~Дисни~

59.   При мен историята самоче аз съм си пълничка майка ми е много слаба щом те са слаби искат всичко около тях да са слаби ти си перфектна

61.   При мен е същото майка ми е 1. 70 и 50кг аз съм повече един ден докото се обличах майка ми влезна в стаята и каза леле колко си дебела колко килограма си 65кг съм тук е момента да кажа че съм висока 1. 60 аз и го казах тя каза аз съм по слаба от теб съблече се по гащи и сутиен виж ме мене седна и каза виж като седна имам 2 малки тлъстинки (все пак няма човек който да няма) я ти седни да вид колко имаш каза майка ми преброи 4 големи след това каза имаш по голям гъз от на Джей Ло мила виж аз каква съм слаба а ти взимай някви мерки

63.   Здравейте! :) Виждам, че темата е старичка, но искам и аз да изкажа моето мнение.
Намирам се в абсолютно същата ситуация. Момиче, на 14 години и тежа 53 кг. Висока съм 1. 67-1. 68 метра.
Преди 1 година бях с десет, че и повече килца по-дебеличка (68)! Беше ме срам от себе си, но пък си ядох без да ми пука и всъщност не осъзнавах до чак такава голяма степен колко вредя на здравето си. Отчаях се, защото имах огромното желание да сваля няколко килограма и да не се срамувам повече, но си останах само с желанието... почвах дадена диета и спирах 1-2 дена след това. Непостоянна съм, нямам воля и това ми е голям проблем. Приятелките ми бяха по на 40-45 килограма, а аз до тях се чувствах буквално като слон с моите 68... И така, просто престанах да се опитвам. И мен, разбира се, не пропускаха да ме обидят заради наднорменото ми тегло... както родителите ми, така и "приятелите ми". В интерес на истината, майка ми редовно ме нагрубяваше (за съжаление този тормоз продължава и сега, само че не ми повтаря всеки ден, че съм дебела. ) и дори не ? пукаше, че по някакъв начин може да ме нарани. Реплики от вида на "Аз на твоите години бях с 20 кила по-малко" и "Аз се ожених за баща ти по-слаба от теб. " са ми до болка познати. Всеки път щом станеше въпрос за това, не пропускаше да ми го натяква. Баща ми беше и винаги е бил на моя страна. Защитаваше ме, един вид, от мама, но брат ми (21) е друга история... Скъпата ми майка не спря само с това. Обиждаше ме и по друг начин: "Адски глупаво и просто момиче си", "Флегматична си", "Бавноразвиваща", "Грозна"... Плаках. Болеше ме. Все пак, тя ми е майка, би трябвало да е винаги до мен, да ме подкрепя, да ме обича такава, каквато съм! Нямах никакво самочувствие, да си призная, нямам и сега. Изчетох повечето коментари и тези, които защитават майка ти, според мен, изобщо не разбират какво е чувството роднина, близък за теб човек, да те третира като нищожество.
И така, 1 година по-късно, съм свалила цели 15 кила (нямам абсолютно никаква идея как, но предполагам това се дължи на това, че се движех много. ). Днес съм 53 килограма и все още не се харесвам... В момента също съм на диета :Д Надявам се да не ме помислете за някаква, която е откачила на тема "диети" и "отслабване"! Отслабнах, но за съжаление, самочувствието ми не се вдигна... Да, може да се каже, че имам комплекси. Но това се дължи на спомените, които са се загнездили в мозъка ми и ми напомнят хилядите обиди, отправени към мен. И въпреки, че много хора ми казват, че съм отслабнала, че изглеждам добре, че съм красива, аз не вярвам на нито една дума. За мен, аз винаги ще бъда 'под' другите, винаги не достатъчно умна/слаба/красива. Това ми е проблемът.
За това не одобрявам мнението на хората тук, които твърдят, че майка ти е права. Надявам се сега, няколко години по-късно, нещата да са се променили и да не се намираш в същата ситуация. Ако не са, няма да те съветвам да не слушаш другите, защото ти просто НЯМА как да не ги слушаш. НЯМА как да не се засегнеш, било то малко или много. Но ще ти кажа, както и на всички други, които имат такъв проблем, да обичате себе си! Това е най-важното! Ходете с високо вдигната глава и си повтаряйте на ум, колко красива и с какво изваяно тяло сте. А за отслабването.. движението му е майката!
Поздрави, И. :)

64.   А аз съм като номер 2 , но не живея с баба си , а с майка си.Като отивам при баба си съм с тесните си дънки и ми вика какви са тези дънки с ниска талия закриват ти ханша ,а паласките ти изкачат много повече от преди много са дебели и като теб ме кара да си изям храната и също ме кара по 3 чинии да ям сутрин,обед,вечер аз съм висока 125 , а съм 39 кила и баба също казва тази тениска е много тясна закрива ти ханша виж я ще ти се скъса , а за клиновете ми казва паласките ти са огромни свали този клин я по широк ще се скъса и казва че бредата е голяма и трябва по широки дрехи.
спокойно

65.   Майка ти е болен мозък! Не се обиждай, но според ме тя е била от едновремешните кифли. Била е слаба, красива и всички са й завиждали. Ти си само а 15! Как може да те кара да се мажеш с разни неща и т. н Според мен даже е и малко комплексирана, защото макар и слаба, тя вече е стара и не става за нищо и ти завижда, че ти си млада и животът е пред теб! Е, не можем да избираме родителите си, затова просто не се засягай от подобни изяви и си живей живота!

~Дисни~

67.   Здравей. Аз също бях много дебела преди 1 година, но започнах диети, тренировки, много вода, без сладко и картофи царевица чипс и тем подобни боклуци - бях цялата в целулит, а сега ще го търсиш по мен с лупа. Имах голям корем, а сега имам плочки стегнат задник и стегнати крака. За една година съм много доволна от себе си. Постигнах всичко, което исках продължавай и ти така нищо, че си на 22 :D :)