Споделена история от Тинейджърски |
Гаднярът
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 2657 пъти
Днес ми подпалиха фитила и се разбеснях.
Аз съм добро момче на почти 18 години, умен (уча се за знания, защото науката ми е интересна, а не за бележки), добър и мил.
Не съм избухлив, дори да ме дразнят си седя кротко и не отвръщам. Външният вид за мен не е важен изобщо, аз си се харесвам. Русокос, синеок, висок 1. 82. Имам такива черти, баща ми е поляк, а мама - българка. Нося очила по нужда, само когато чета или сядам на компютъра.
Смятам да кандидатствам за университет в Лондон, не някой от най-престижните, защото нямаме много средства, а съм единствено дете.
През живота си не съм докосвал алкохол или цигара, дори секс все още не съм правил, защото като няма любов - защо да го правиш, само ей така ли? Ако ще да си остана девствен - няма да правя секс преди да срещна любовта!
Но да се върнем на темата. Има един от класа, който е "голямата работа". Той тормози всички момчета, които не дружат с него и не са достатъчно готини. Той е останал без майка като много малък и затова се държи като кучи син. Но това не е причина - от начало го съжалявах, но после той прекали. Той на височина е колкото мен, само че е мускулест, има татуировки, синеок и с кестенява коса, мечтата на повечето момичета(тези от нашия клас са "леки момичета" и отиват при парите и властта).
Той е бележкар, всички имат страхопочитание към него, пред учителите е "кротко агънце", а всъщност див звяр! Но не можа да преодолее, че учителите държат повече на мен и започна да ми прави всичко напук. Само едно момиче си струва, за радост тя не го харесва. Тя не е удивително красива и готина, но пък умна, добра, вежлива. Но пък за жалост той я сваля и я харесва, защото само тя не е от "курвите"(с извинение), които веднага се дават.
Имам най-добър приятел - Т., на който неговите му забраниха да общува с мен, заради лъжите на К(така ще наричам гадняра). К... казал, че аз съм пушил трева, забележете трева и съм шмъркал, затова все като сме се връщали от гимназията съм бил с червен нос и потен. Сега останах без приятел, много ми липсва - като брат ми е, както и неговият по-голям брат, който също ми е близък приятел. И с двамата можех да споделя всичко, но сега няма с кой. Забраната е и за двамата, иначе изхвърчали от вкъщи - сега 3 месеца нямат право да общуват с мен. Жалко за Тошко и Ради, ама...
Има едно момче - Б., той не е грозен, дори аз бих казал, че е по-красив от мен, не е най-умният - има 3-ки и 4-ки, та той е новата жертва на К... К... не го дразни, а направо го тормози. От нашия клас почти никой не слуша чалга, нито К... , нито аз, но Боре слуша и то доста "страстно".
Момчето не е виновно, че харесва тази музика и си припява, танцува. К... го обижда и го удря, а когато Боре се защити оня с какви ли не неща го удря, веднъж му цепна вежда и му разкървави устата. На мен ми става жал за Б., защото го чувствам близък, не ми е приятел, ама ме е канил у тях, говорили сме си на общи теми и е готин характер. Отнася се мило с мен и се чувствам яко като се върти около нас, щото има разбивач-чувство за хумор. Днес след като в 13. 30 ни пуснаха К... се качи на колата си(той много се фука, че пръв е изкарал книжка в целият клас, а пие яко и взема наркотици) и тръгна. Аз се бях заговорил с една колежка на майка ми. Точно тогава Борката мина излезе от един магазин с пълни чанти и се качи на колелото си, а знаете на леда как е.
И тогава оново долно ко*еле К... мина с колата НАРОЧНО пред Б. и леко го блъсна, а той избусна всички торбички и си беше навехнал ръката. Ние с леля Мими(колежката на мама) му помогнахме да стане и го изпратихме до дома му. Стана ми много мъчно, разплаках се ей така, той никому зло не е сторил....
И понеже ни пускат грипна ваканция, в понеделник в училище, заедно с Б. ще кажем на директорът, а пък как ми се иска да го зачакаме и да го пребием, но просто не мога да ударя човек, много съм милосърден... честно казано - НЕ ЗНАМ какво да правя
|
