Споделена история от Тинейджърски |
Ненавиждам го!
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 2342 пъти
Тази случка стана преди време и не стои на дневен ред. Причината - продължих живота си с вдигната глава, смело напред, без да се връщам назад към минали неща. Една среща днес обаче извика спомените - неканени гости, в съзнанието ми. За да се изясни ситуацията, ще започна отначало разказа.
Както казах, случи се преди време. Прибирах се по тъмно. По пътя има една изоставена сграда, където се събират наркомани и пияници, но не ме е било страх да бъда сама. Вървях си умислена и усетих как някой ме издърпа за ръката. Сграбчи ме. Първоначално не можах да се отскубна от здравата му хватка. Стреснах се. Затова сякаш бях вцепенена. Нито можех да извикам, нито да направя нещо. През това време той не бездействаше. Започна да ме опипва под дрехите ми и се опита да ме съблече със заканата, че щяло да ми хареса. Всичко това обаче продължи няколко минути, защото аз се съпротивлявах непрекъснато, а и започнах да викам с надеждата, че все някой ще мине по това време оттам. Успях да се измъкна, но се чувствах повече от унизена. Дори и сега, докато пиша, изпитвам срам от станалото.
Познавам човека. Живее недалеч от дома ми. Малко по-голям е от мен и всички знаят що за стока е. Той е безделник, няма амбиция да постигне нищо в живота си. Повтарял е няколко пъти, докато е бил ученик. Живее за една кутия с цигари, която му се полага на ден, и за това да кисне пред компютъра денонощно, гледайки порно клипове и опитвайки се да свали някое момиче. И понеже никоя не му се връзва на приказките, той прибягва до насилие, каквото се опита да упражни върху мен. Всъщност никога не съм го харесвала, но след тази случка се отвращавам от него!
След това се прибрах и сякаш нищо не беше станало, но после се затворих сама в стаята си и плаках малко. Не съм се тръшкала, но се чувствах унизена. Знаех, че можеше да е по-зле, например да успее да ме изнасили, но въпреки това се чувствах ужасно.
Още на другия ден бях се взела в ръце. Изобщо не мислех за това и продължих живота си. Въпреки това ме е срам да разкажа на приятеля си и това ще си остане една тайна. Не съм искала да стане така, но не мога да преодолея срама.
Сетих се за това изключително неприятно преживяване, защото днес го срещнах на улицата. Той не ме тормози, защото никога не съм показвала страх или че може да ме манипулира. След този случай се опита да ме задява веднъж, но аз го поставих на мястото му, защото когато ме настъпят, не мълча.
Не мога да разбера дали обаче е нормално да има толкова злоба в мен. Само при вида му започна да ми се повдига. Досега и най-заклетия си враг не съм презирала толкова. Той е нисша твар, заслужаваща и получаваща единствено презрение от мен. Не мога да назова дори едно положително качество у него при все, че го познавах доста отпреди да се случи това, което написах. Ненавист, достигаща такива граници, май не е особено нормална...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 4bce0d521e |
|
1. Какъв е смисъла на темата? Споделяне или какво? Съвсем нормално си е това, което изпитваш към него, не ти харесва, а и се опита да те изнасили, не виждам какво толкова се чудиш. Кажи на гаджето ти, не крий тайни от него, защото такива мълчания разрушават връзки. Аз лично много бих се убидил ако моята не споделяше с мен. Щеше да изглежда все едно ми няма доверие и прочие...
Death_Blade ^
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 3db5b6928c |
|
2. Май подсъзнателно го желаеш този. Ще дойде момент, в който ще си ядосана на приятеля си, връзката ви ще е разклатена, няма да си сигурна в чувствата си и хоп - ще му изневериш.
|
|
