Споделена история от Тинейджърски |
Моят свят
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 2028 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 14 от София. Всъщност, не знам как да започна. Бях почти 13 годишна, когато проблемите ми започнаха. Може би заради това, че въпреки многото ми приятели, се чувствах сама и безнадеждна, а може би защото много пъти са ме наранявали... и аз не знам.
Тръгнах по не особено добър път. Към края на шести клас се събрах с лоша компания. Всичките ми приятели пушеха, пиеха, дрогираха се... покрай тях и аз започнах с цигарите, а алкохола беше от време- на време. Бях редовна в детските дискотеки, които и до ден днешен се радват на доста посетители.
Честно да ви кажа, тогава се чувствах много доволна и щастлива от живота си- нашите ми разрешаваха всичко, приятелите ми бяха безброй, а гаджетата.. сменях ги през няколко дни и се чувствах горда от това. Само ако знаех колко жалко изглежда отстрани, никога не бих повторила тези грешки.
В седми клас започнах с тревата. Беше толкова хубаво, различно... ново. В началото пушех всяка седмица, а после- всеки ден. Понякога два, или дори три пъти дневно, винаги присъствах, когато някой имаше коз.
Бях на един купон, когато ми предложиха амфети. Опитах, беше най-невероятното чувство в живота ми. Сякаш можех да повдигна цяла планина. Хареса ми, вземах отново и отново. И в един момент всичко се срина пред очите ми. Отслабнах доста, спрях да се храня, да пия вода, да правя каквото и да е. Дишах тежко. Никога няма да забравя момента, в който целия ми живот мина като филм в главата ми.
Осъзнах всички грешки, всяка погрешна стъпка, която бях направила.
Разбрах какво значи да останеш сам и безнадежден.
Всички ме оставиха, дори семейството ми. Онези, които наричах "свои приятели", отдавна ме забравиха. Родителите ми не се интересуват от мен. Никой не го е грижа. Но, знаете ли, продължавам да се боря.
Да, ужасно трудно е. В момента съм на 14, а се чувствам като на 40.
Толкова съм изморена.. Ако сега бях предишното момиче, щеше да ми се стори смешно да го кажа, но е точно така- живейте си детството и не бързайте да пораснете! Не вземайте наркотици, защото рискувате да се самоунищожите, рискувате да си кажете "само ако можех да върна времето назад... ". Не го правете!
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях...
|