Споделена история от Тинейджърски |
Обичам го, а той не разбира!
преди: 13 години, 3 месеца, прочетена 2364 пъти
Здравейте аз съм на 17.
Преди 3 години си харесах едно момче в училище дето се казва любов от пръв поглед беше за мен. След като го видях след има няма 2 седмици се запознах с най-добрият му приятел и тръгнах с него, дори незнаех, че се познават! Когато разбрах, че са приятели се сближихме, много си го харесах. Тогава той ходеше с едно момиче, но се оставиха, станахме много добри приятели с него, споделяхме си, но той незнаеше, че го харесвам, след време той си намери друга приятелка, а аз се оставих с моя.
Понеже вече си имаше приятелка реших да не го търся повече, но година след това той ме потърси излезнахме с още един негов приятел като ме изпращаше ме целуна и от тогава неможех да спра да мисля за него, той още ходеше с приятелката си, но тя като разбра и се оставиха. След това за да го забравя започнах да се замаявам с по-голямо от мен момче, като разбрах, че "голямата ми любов" си има друга, с която също се оставиха заради мен. Като се оставиха и аз бях сама, с него излизахме много често целувки и т. н. имаше, но го беше страх да започне връзка.
Една вечер се скарахме малко и той отиде на бар, а аз бях с мои приятели навън, докато той не ми се обади и не ме викна в кръчмата, в която бяха преди бара и си приказвахме каза ми, че не иска връзка разплаках се и му казах да ме забрави.
След това от бара ми се обади и ми каза да ида ако го обичам, аз отидох и там той ме целуна пред хората. И двамата се обичаме, но него го е страх, много често бяхме започнали да се караме. Последно се скарахме, защото ми беше казал, че излиза с момиче по-голямо от него не защото може да се получи между тях, а за да ме забрави.
Не се търсехме 2-3 дена като вчера си писахме, днес също и мисля, че всичко ще се оправи, но не знам какво ще стане.
Малък проблем за него също е държанието ми, защото някой път ревнувам много и се дразним за най-малкото. Преди като се скараме и му кажех отказвам се прави каквото искаш, той ми казваше недей. А сега не знам какво да правя да се боря за него или да го оставя в миналото..
|