 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Година по-късно
преди: 16 години, 24 дни, прочетена 2583 пъти
Здравейте! Моята история със сигурност звучи просто като "поредната" от този тип... Имаше едно момче... Много го обичах, за пръв път обичах някого толкова. Бях на 17 като се запознахме и до тогава си мислех, че "влюбването" е пълна глупост. Срещнахме се случайно на морето и се забихме, тъй като той не е от София, нямаше как да продължим и всичко остана така, но три месеца аз не можах да го забравя, макар че нищо кой знае какво не беше станало.
На Коледа с родителите ми бяхме в града, където той живее, понеже имаме роднини там и той ми предложи да се видим като приятели, но историята от морето се повтори и решихме да се опитаме да сме заедно, макар и от разстояние.
Бяхме заедно година и нещо (и 3 месеца). През това време и той идва в София и аз ходих при него. Но естествено от разстояние възникнаха много проблеми. Аз мислех, че ми изневерява, не му вярвах напълно и предизвиквах безсмислени скандали с поведението си. Той се побъркваше само като чуе, че излизам с приятел... Детски истории може би. Постепенно започна да се държи по студено, говорихе милион пъти, но нищо не се промерни, той не се промерни, а може би и аз не осъзнах къде бъркам. Накрая се разделихем по телефона след поредния скандал просто не издържах.
И до днес, почти години по-късно не мога да спра да мисля за него, макар че в момента имам приятел, с когото се разбирам и се чувствам много добре, той е чудесен и ме обича наистина, но аз не мога да кажа с чиста съвест, че съм влюбена в него.
Момчето, което обичам, сега учи в София, но не сме се виждали, от както се разделихме. Само си пишем, но той избягва въпроса да се видим, макар че винаги той ми пише и ме разпитва какво става с мен, макар че като се разделихме ми каза, че все още много ме обича и няма да ме забрави. Знам, че от тогава мина много време и незнам дали още иска да е с мен, а и съзнавам, че връзката ни няма кой знае каква перспектива, тъй като сме много различни, но не мога да спра да го обичам и да го забравя.
Извинявайте, ако всичко звучи много объркано и глупаво, но ми е много тежко. Кажете ми какво да направя...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 16 години, 24 дни hash: ddb0125286 |
|
1. Ти май не обичаш нито единия от двамата всъщност, нито сегашния си приятел, нито това момче от миналата година :) Това, което изпитваш е някакво самосъжаление, което и аз разбира се съм изпитвала, а едва ли има и човек, който не е... И този сайт е пълен с такива истории...
Моят съвет - за да можеш да имаш нормални взаимоотношения с когото и да било, трябва са се откажеш от това чувство на самосъжаление. Опитай ето това: Всеки път щом се появи тази мисъл за него и колко уж го обичаш, си казвай: "ах, пак ли това чувство" ...и недей да продължаваш да мислиш за него, захващай се с нещо друго от ежедневието си. Просто не си позволявай да се потапяш в това чувство и да мислиш за миналото или да търсиш каквито и да било обяснения, не си измисляй истории... Оставай там където си - в настоящето, а не в миналото.
С времето чувството на самосъжаление ще изчезне от само себе си, ако не му обръщаш внимание, ще видиш.
Другата ти алтернатива - ако тази ти се струва прекалено трудна - е тази: вземи, че наистина се влюби в някого! Тогава ама и помен няма да остане от сегашното ти чувство, и сама даже ще се чудиш на себе си като си помислиш за преди...
Пожелавам ти любов :)
|
| преди: 16 години, 23 дни hash: 6fc3f528d1 |
|
2. Противоположностите се превличат. Внимавай да не нараниш настоящия си приятел.
|
| преди: 16 години, 22 дни hash: 5d15a63b0e |
|
3. Ами не мисля, че не съм се влюбвала... Много го обичах бившия ми, ама толкова ме нарани в крайна сметка... Но това е нормално, знам. Съзнавам, че вероятно се самосъжалявам и.т.н., но едва ли това омаловажава чувствата ми и едва ли е чак толкова странно. Просто исках да споделя, тъй като ми е трудно.
А това, че не обичам нито един от двамата... далече от истината. Просто понякога е по-сложно от това нещата да се само черни или само бели. Сигурно си права, че, ако не обръщам внимание с времето ще спре да ме боли. Благодаря за мнението:)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
