 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Самоубийство - единственият изход?!
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 3141 пъти
Здравейте. На 19 години съм и реших да споделя и моята история.
От малка съм много изолирана, затворена, срамежлива и доста често неадекватна.
Първите години от живота си съм прекарала на село в една дървена кошарка и почти никой не е имал време да разговяря с мен и да ми обръща внимание.
Майка ми е била в чужбина а щом се е върнала и сме заживели в Студенстки град съм била адски проблемно дете, проявявала съм агресия и буйно поведение, рядко съм си общувала с децата. Родителите ми са се развели още когато съм била на една годинка и майка ми се е събрала със втория ми баща когато съм била на 3 години.
Както и да е. От най-ранно детство се чувствах наистина нещастна и още в детската ясла ме гледаха с лошо око, подиграваха ми се, което с течение на времето не се промени. Развитието ми не протичаше нормално, но в онзи момент не го осъзнавах, всички около мен постоянно ми се караха, крещяха и при всяка моя детинска грешка изпадаха в ярост.
Когато тръгнах на училище започна истинския кошмар, защото учех с нежелание, насила и така и не успях да си създам някакви навици за учене, вкъщи не се опитваха да ми обясняват спокойно нещата, да запалят някаква макар и малка обич към всичко, което ме заобикаля. Намразих училището, говорех само с няколко човека от класа и чувствах, че още тогава живота ми си отива. Вече бях прекалено слаба духом. Интересувах се от разни неща, обичах да чета разни фантастични книги и да рисувам.
Учителката ми по рисуване ме насърчаваше да се занимавам по-сериозно с това и аз за пръв път се чувствах някак значима. Рисуването се превърна в мое хоби и само то и четенето на любимите книги ме спасяваше от всичко. Заблуждавах се...
Бях крайно мълчалива с повечето хора, започнах да се изолирам постоянно. Чувстах се мразена и нежелана дори в собствената си къща. Колкото и да се опитвах да напредвам с училището, не се получаваше. Вече всички си бяха изградили лошо мнение за мен, всяка моя идея или какъвто и да било опит да се изразявам и да дам мнение бяха пренебрегвани...
Нещата не се промениха и в гимназията. С надеждата, че там ще уча предмети пряко свързани с рисуването отново останах разочарована и смачкана, когато се оказа, че точно в моята специалност се изучават коренно различни неща.
Стараех се да уча в началото, макар, че не ми беше интересен нито един предмет...
Но отново претърпявах провал след провал, изгубих доста от времето си в разни странични неща, които ми пречеха. Чувствах се все по-незначителна и сама...
В девети клас претърпях първото си любовно разучарование, което постоянно ме докарваше до сълзи и мъчителни мисли, но го преживях.
Следващата година срещнах голямата си любов. Постоянната ми депресия и всички лоши качества отново допринесоха за негативни събития и в продължение на три години през които бяхме приятели с въпросния човек аз бях напълно обезумяла опитвайки се да го впечатля, да съм по-близо до живота му, да се боря за любовта му. Станах зависима от тази налудност и пренебрегвах адски много неща.
Благодарение на него обаче се роди вдъхновението за един разказ, който писах 3 години и бях почти обсебена от света, който сама съм създала там....
Историята с момчето многократно се изменяше. Имаше един кратък период в който бяхме заедно и осъзнах, че не сме един за друг и все пак останахме приятели. Заради безрасъдство изгубих единствената си въжможност да бъда обичана такава, каквато съм от друг човек (най-добрият ми приятел, с който бяхме влюбени) и постепенно се сривах все повече и повече.
Щом, завърших не ме приеха там, където кандидатствах и това още повече ме отчая. Знаех, че имам адски много пропуски в знанията, в нормалното общуване и развитие и тн и тн... но нямах представа как да си върна изгубените години.
Единствено въпросния разказ и останалите ми хобита ми носеха някаква радост и надежда, че все пак живота ми не е тотално скапан. Започнах работа като общ работник в едно заведение и изкарах там шест месеца, живеех сама на квартира и се виждах само с колегите и малкото си приятели. Депресията ми не ме напусна, опитвах се да си вдъхна вяра и кураж, да погледна на нещата по-добре, но реалността просто ме убиваше и не можех да си затварям очите за хилядите грешки в живота ми.
Когато напуснах заведението се върнах при родителите си за да им окажа подкрепа понеже скоро майка ми заминава за чужбина и аз трябва да помагам.
Смятах, че най-сетне ще има полза от мен в семейството ми и ще успея да се приобщя поне към тях, въпреки, че не съм щастлива в компанията им.
В момента се подготвям за един тест за кандидат-студентски изпит в един ВУЗ, но откривам колко много неща от гимназията съм забравила и пропуснала, колко много неща съм пренебрегвала около мен и как въпросния разказ, който ми даваше огромен смисъл цели 4 години не е нищо друго освен поредната ми разбита надежда.
Където и да го публикувам има лоши отвизи и самата аз все по-малко го харесвам. Редактирайки го си намирам все повече непоправими грешки и започвам да се отказвам от писането... от рисуването и от всички, което си мислех, че има поне малко стойност...
Чувствам се като жив мъртвец и се питам дали има смисъл да се опитам да си върна и наваксам всичко изгубено и пропуснато, дали има смисъл да ставам по-отворена и общителна. И най-важното-дали вече не е твърде късно за каквото и да било.
Виждам реалното положение на нещата и вече нито положителното мислене, нито вярата и мотивацията за каквото и да било ми помагат. Знам, че трябва да намеря сили да оцелея, но смятах, че трябва да намеря по-голям стимул и смисъл, който да ме задържа в този свят и да оставя някакъв белег в него. Мисълта, че нито едно от нещата, които творя навярно няма стойност и ще си остане неоткрито събирайки прах вкъщи ме изпълва с още по-голяма тъга и яд над самата мен.
Осъзнавам, че нищо от това за което някога съм мечтала и съм влагала време и енергия не е постижимо при положение, че нямам дори от части нормален живот.
Обръщайки се назад не виждам нищо хубаво а гледайки напред съзирам само отвратително (или донякъде поносимо) бъдеще, което ще ме довърши окончателно.
За всичко това аз имам най-голяма вина и го разбирам...
За това искам да помоля за съвет и мнение.
Обмислям сериозно дали да не сложа край на живота си. От както съм се родила правя грешки, не си вадя поуки, не намирам истинска сила, която да ми даде воля поне малко да се съвзема и да се опитам да заживея нормално, измъчвам се от всичко и всички и страдам почти постоянно. А и мисълта, че разочаровам хората, които ме обичат отново от деня на ражденето си ме кара да се мразя....
Не искам нито един от тях да обвинява себе си за моето положение, въпреки, че майка ми, баща ми и втория ми баща също имат вина за цялата тази история....
Чакам вашите отговори и ще ви бъда искрено благодарна ако не използвате обидни епитети или груб език.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: e294612837 |
|
1. Моля ви модерстори в този случай да направите изключение, бях в същото положение преди известно време....
Искам да помогна на това момиче......
Ако модераторите пуснат коментара - пиши ми!
Модератор - Не публикуваме контактни данни. Не правим изключения.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 84a978b7c2 |
|
2. Здравейте, по начина ви на изразяване разбирам, че сте много интелигентна и имате страхотен език на изразяване! Според мен имате дарба за писател. Детството ви е било ужасно, нищо че според вас те нямат вина. Вие сте израстнали в изолация и не сте почувствали любовта на родителите. Оттам и във вас е тази неувереност и несигурност. Има една техника, която може да опитате да приложете. Представете си че сте вече пораснала и възрастна и си представяйте, че говорите на малкото дете в вас. Обяснявайте на това малко дете колко го обичате. Успокоявайте го и му давайте кураж. Кажете му да не се страхува от бъдещето. Правете това достатъчно дълго, докато се почувствате по уверена. Друга терапевтична техника е като се молите на Бог и изказвате гласно как се чувствате и от какво се нуждаете. Разказвате му като на приятел страховете си и се вслушвате в това което изказвате. И горе главата. Ще изгрее слънце и на вашата улица. Поздрави!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 5cc8b2a15c |
|
3. Просто осъзнаваш ли колко е безсмислено да сложиш край на живота си?
И добре като се самоубиеш какво ще се промени?
Родителите всяка година ще ходят на гроба ти и ще палят свещ в църквата на задушница, никога няма да се радват на внуче, а ти никога няма да намериш покой., , и всичкото това защото си се примирила със ситуацията, а ситуацията е такава както ти си я направиш.
Просто потърси помощ от психолог, той ще ти даде насоки какво да правиш.
относно разказа ти, публикувай го тук или в сайт за литература, ако го пльоснеш в сайт, където щъкат обикновено кифли и кроасани не очаквай някой да го оцени.
Morena
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: fc77ffb894 |
|
4. Наистина ли тази изповед е писана от момиче, което иска да сложи край на живота си, защото му липсва самочувствие? Не мога да повярвам просто..
Аз работя с хора, с деца. Повечето са в пъти по-неграмотни от теб. А самочувствието им е обратно пропорционално на знанията им.
Както е казал Б. Ръсел: "Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните хора са изпълнени със съмнения. "
И все пак, независимо колко добре или зле се изразяваш, ти си човешко същество, което има право да бъде обичано, подкрепяно, да се стреми към щастието си, да води достоен живот. Това, че си била лишена от любов и разбиране, не е твоя грешка. Напротив. Теб са те ощетили. И не дължиш никому доказателства, извинения, помощ.
Освен на себе си.
Бих те прегърнала и издигнала, ако можех. Бих ти показала колко много струваш, колко си ценна и значима. Бих те окуражила да не се предаваш, а да живееш и да се бориш за себе си. Да не се отчайваш от несполуките, защото всеки ги среща в изобилие по пътя си. Да не принизяваш уменията и качествата си, а да ги използваш и усъвършенстваш.
Ти си само на 19. Има хора, които започват истински да живеят на 40. На 50. Когато са намерили сили да надвият страховете си и да променят живота си.
Не се отказвай.
Има време. Ще умреш някой ден. Всички ще си отидем. Но не зачерквай времето до този далечен момент.
През екрана е малко неистинско. Все пак от все сърце ти подавам ръка. :)
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 982b838859 |
|
5. Ето още един "Глупак" които си мисли, че края е отговора на всичко. Явно някои трябва да ти обясни за какво служи смъртта и че в твоя случай е просто страхливо бягане от проблемите.
Сега извода които си направих за теб докато четох (или по точно минах на бързо, защото е same old shit =D) e че искаш обич и разбиране. Няма лошо, всеки го желае, но въпроса ми е защо се връщаш там където първоначално не си го получила. Един въпрос. Какво правим когато нещо не ни задоволява? Търсим алтернатива. И не да се молиш на бога (тая секта не помага =D), a да намериш "истински" приятели които ще те разберат и ще ти дадат това което не си го получила от родителите ти. Не случайна са казали, че "Приятелството е споделен живот. "
Колкото и препятствия да има, винаги можеш да постигнеш желаното. "Няма не мога, има не искам" (казва го човек дето го мързи да отслабне)
ПС. Спри да се интересуваш какво мислят другите за теб
ПС2. Дай линк към историйката която си направила
ПС3. Да имам много правописни грешки, няма нужда да ги казвате.
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: a5d72fc2bc |
|
6. Само един съвет ще ти дам-Да не ти пука!
Имала пропуски в знанията...И какво от това? На кой му дреме? Всички ги приеха някъде и завършиха по нещо. Вече и с тройки приемат, не е кой знае какво. Я малко по-ведро. Стигнала си дъното-значи е време за отскок. Нали нямаш какво да губиш?
Next
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 5cc8b2a15c |
|
7. Модератор - Не публикуваме контактни данни. Не правим изключения.
-----------------
Тогава защо под една тема видях публикуван e-mail?
Morena
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 7480f2d2f0 |
|
8. Напълно заставам зад думите в коментар номер 4. Зад всяко едно изречение. Авторке, заради мен прочети този коментар още веднъж, моля те!
Като добавка само ще кажа, че вече десета година се опитвам да преживея самоубийството на човек от моето семейство. И ще ти кажа, че Не! Това не е единственият изход!
И съм сигурна, че тя никога няма да намери своя мир, докато аз (и не само) страдам заради избора й!
В памет на баба...
Д.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 26dbf3fc5e |
|
9. Така като чета написаното от теб си мисля, че отдавна съм се самоубил. Работя на място където хората се задържат от 3 до 5 години и ги повишават, а аз съм там вече 12г., има дни в които нямам масло за да намажа филиите на децата, купувам си панталони веднъж в годината, а обичайно джобните ми пари са в рамките на 30-40ст., което в своята съвкупност ми напомня само едно че всъщност днес точно заради всичко което изброих е най-хубавия ден в живота ми. Хубаво и лошо, топло и студено ти си този който ги усеща-ние хората даваме оценките на нещата с егото си всъщност нещата са такива каквито са нито лоши нито добри.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 1ebe9e6e6f |
|
10. Модератор - Не публикуваме контактни данни. Не правим изключения.
Веднъж направихте с онзи за смисъла на живота, значи едни имат привилегии, а други не и то става дума за самоубийство все пак, после не можете ли да го изтриете. Както и да е няма да ви се бъркам, но тея правила са страшно глупави, много хора в еднакво положение могат да си помогнат ама как да стане ... уж това е целта на сайта, и ако кажете, че има достатъчно други сайтове за споделяне на данни, ми няма никой няма да си излее душата във фейсбук или аха или т.н. абе правилата са глупави и това е!
Модератор - потърси сайт с други правила, след като тези не те удовлетворяват. :) Ограниченията са създадени с цел защита на потребителя.
Точно автори на подобни теми са най-уязвими и не се знае кой в действителност търси контакт с тях.
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 97a23e284a |
|
11. Трогателна и чувствена - като такава определям историята ти! Виждал съм много историй като твойта, десетки хора като теб, или почти като теб, желаещи да приключат всичко и да изчезнат!!! Знам че каквото и да ти кажа, ти трудно ще намериш път към свободата и живота, но не ме спира да опитам :)
Виж, тъгата е в теб, натрупала си много огорчение, разбирам! Отчаянието те завлича към неправилни мисли. Имаш тежък живот, ок! Но би ли видяла живота на другите? Мислиш ли, че техния живот е лесен...
Мислиш ли, че живота на другите е по-търпим! Не е. Ти, аз, или който ще прочете темата ти, си има свой проблеми.. но тяхното решение не е в край, а в продължение, да продължиш да живееш :) Да се радваш на каквото имаш, и да се стремиш да постигнеш какво нямаш и за каквото мечтаеш ;) Това е живот, това е да живееш.
Предадеш ли се, всичко ще е било напразно, ти не искаш това! Чустваш се погубена, безвъзвратно забравена, неоценна, безсилна. Не си виновна, че хората са се отнасяли надеменно и пренебрежително с теб, не си :) Но в теб надеждата гасне и самотата те прави лабилна и слаба, да търсиш проблема единствено в себе си. Моля те да преосмислиш нещата! :) Единственния изход и ключ към свободата ти, далеко от страховете и слабостите ти, си ТИ самата, жива и здрава да си поставиш цели и да ги следваш без отклонения, защото щастието е там в твоето бъдеще, намери го!... Запомни не си ненужна не си безлична, това е което ти е втълпено. А загубите са те направили ниско самочувствена! Нима си мислиш, че живот ти е безсмислен? Не е уверявам те, просто още не си открила своя смисъл. А предадеш ли се, никога няма да го откриеш.
Минал съм през твоя път :) знам какво е да искаш край и да се чувстваш ужасно всеки ден! Но аз не загубих надежда, аз не се предадох, а бях сам като теб. И мойто детство не бе белязано от много контакти с хора, но аз не бях затворен защото съм искал, а нямах много свобода, бяха кофти обстоятелства. И като порастнах малко повече станах притеснителен, изолиран, абе като теб сега. Дали защото имам силна воля, или защото никога не се предавам, никога не губя вяра, нито надежда, аз продължих, и дълго се борих с глупавата затвореност. Бях страшно раним и чувствителен, и сега съм, но вече мога да контролирам това което в мен :) И ето какво трябва да направиш и ти ;) Да се опознаеш, сякаш не знаеш нищо за себе си! Да поемеш контрол над желанията си, а мечтите си сложи като своя пътеводна звезда. Вярвай в себе си, вярвай че можеш и ще можеш ;) Аз успях да преодулея свойте страхове, успях да победа себе си, можеш го и ти :) Момиче имай самочувствие, не се крий, а покажи че съществуваш!...
Вина, къде виждаш тази вина само в себе си :) Какво, виновна си че другите са те отблъсквали? Виновна си, че са ти се подигравали ли? Виновна си, че дори родителите ти не са ти обръщли внимание, и да кажем са се отнасяли зле с теб? Може ли да си виновна че другите са се държали не уважително и идиотски с теб! Не, не можеш да бъдеш виновна!!! Вина имат те, те които са те наранявали, те които са си изкарвали балансите и комплексите на теб! Виновна ще си, само ако се лишиш от живота си! Защото само ако продължиш, имаш шанса да си създадеш нов живот! Пътя към промяната е във времето :) Живееш и се променяш.
Обикновенно не разказвам историй :) Но днес ще направя изключение! Тази история си я пазя в съзнанието си, откакто я прочетох. Не е история, която да е писана тук. Беше в другия сайт, сподели.инфо. Попаднах на нея, без да съм я търсил специално. Хммм... с какво се отличава ли? Ами грабна вниманието ми, история която не е като всички историй. Съжалявам само че не си я запазих. Ставаше дума за едно момиче, историята беше отпреди 2 вече 3 години. На това момиче, не му оставаше да живее много, но не защото не и се е живяло, а защото са и открили мозъчен тумор, излишно да обяснявам, подразбира се. Та са и казали, че и остават може би година и нещо живот. Представи си какво е да знаеш, че няма спасение, че ти остава малко, представи си го. Историята й и мненията й, бяха така спокойно написани, тя се беше примирила с края си, единствено съжаляваше, че може би няма да успее да осъществи всичко което не е направила, а на години бе колкото теб. Че няма да може да завърши, че не е имала дори приятел! Не е изживяла любов! Всичко това бе описала, но все пак тя бе щастлива :) И решена да изживее остатъка от времето си колко може по-добре! Да направи каквото не бе направила. Честно казано, възхитих се на това момиче, на силата й, на волята й. Сега разбираш ли, колко по-трудно и тежко може да е, а ти ще живееш и имаш времето да промениш всичко.
Аз с радост бих прочел твойто творение :) и не бих те критикувал. Тайната на.. да се справиш с проблемите си е да гледаш нестандартно на тях, да виждаш красивото където и да си, дори и да е малко :)
Отчаяна си, ама ще се справиш :) Създай първо целите си! Излизай, общувай, запознай се с нови хора. Увавай се, за да те уважават! Харесвай се, за да те харесват. Кореннно променни живота и приоритетите си :) Един съвет - усмихвай се повече! Един съвет - живей и се усмихвай повече :)
~winterfire~
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 1369590370 |
|
12. Сетих се една мисъл - Както се разхождал един възрастен мъж, срещнал младо момче, приготвило се да се беси. Приближил се към него, не му казал нищо, само сложил едно малко сгънато листче в ръката му. Момчето, явно заинтересован, отворил листчето - "Няма да е все така" ..
Извади си сама поуката, колкото и трудно да е за вярване!
М, добре, режеш си вените, бесиш се или каквото там си замислила - и? Просто всичко свършва? Жива, здрава и всичко ще свърши така? А родителите, които са загубили отгледаните си деца? При тях е било някаква ужасна случайност, трагедия, а ти ще го направиш на сила???
Щом то цял живот да грешиш - значи проблема е някъде в теб или в мястото. Може би не си попаднала на семейство. Ясно е, че родителите никой не си ги избира.
Може би не си попаднала на съученици, та да се отпуснеш пред тях. И знаеш ли,дори само първото (семейството) е достатъчно, за да те лиши от вяра и затвори в самата теб.
Сигурно родителите ти дори не подозират, че си така? Почти съм убедена в което.
Защо не се откъснеш от България? Мисля, че това е най-доброто, ОБАЧЕ след като скъсаш с миналото - разкажи на родителите си как се чувстваш, и ако искаш - замини.
Ново място, нови хора, и АКО ти си истинска, реална и откровена, ще започнеш и нов живот.
Разбираш ли, ако се самоубиеш само ще се лиши от собственото чувство да изпиташ ИСТИНСКАТА любов, тази към самият теб, и тогава ще можеш да дадеш на друг. ИСТИНСКАТА свобода, просто летене. Летене. :)
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 117b31f376 |
|
13. НЕ слагай край на живота.
Прекалено много мислиш и затова правиш грешки като смяташ някои неща за важни, а всъщност не е така.
НИКОГА, повтарям НИКОГА да не ти пука от мнението на останалите.
Миналото е минало и няма смисъл да гледаш назад. Било каквото било.
Не гледай прекалено надалеч в бъдещето.
Насочи енергията си към това да си добре и да си щастлива или поне не обратното.
Бъди социална. Събирай се с нови и нови хора. Все ще завържеш контакти, но дори това да не стане самото общуване е доста приятно и разпускащо. Също така, общувайки с най - различни хора, запознавайки се с техните проблеми имаш голям шанс да срещнеш хора със сходни проблеми.
Примерно цивилизовани барове и подобни места за развлечение (изключвам дискотеки) са подходящо място за контактуване.
Тези съвети ги давам на база на моя жизнен опит.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: bc5b77bf95 |
|
14. Когато човек иска да се самоубие, той не иска смъртта. Той иска да убие болката, която е част от него. От къде идва болката? От това, че не сме щастливи? замисли се добре. Кое те прави щастлива?
Излез на разходка, посети стар и болен човек. Отиди да работиш в хоспис. Помагай на стари и болни хора, за да видиш как гасне живота. И как жадуват за още малко живот.
Помагайки на другите, помагаш на себе си.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 1ebe9e6e6f |
|
18. Модератор - Не публикуваме контактни данни. Не правим изключения. Веднъж направихте
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: e432b6f8c0 |
|
19. Късно е да промениш живота си само когато умреш !! Давай смело напред... хич да не ти пука мнението на другите.. дори да се смееш, да разговаряш с всички или да се бъзикаш никой няма да се присмее.
Просто се отпусни и аз тръгнах към този път, но спрях на време, защото наистина е много труден тоз живот когато нямаш никакво самочувствие и се изолираш съм от всички... давай само напред докато си млада!
животът е такъв какъвто си го направим.
Момиче на 15.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: b0bb952e79 |
|
20. Ох мила, ами аз работя като програмист, пък съм прост, че чак се чудя на себе си. Не си единствения човек, който се чувства глупав и не би имал бъдеще на този свят. Но да знаеш за всеки един от нас има по един човек, за който ние ще сме целия свят. Прочети Малкия принц :)
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: bb774773e1 |
|
21. Благодаря много за окуражаващите коментари на всички. Ще се опитам да направя каквото мога за да не си стига до там като подобря живота си. Сега усилено уча и се опитвам да си наваксам прпуснатите знания през годините за да мога да вляза в университет и да имам една идея по-добре бъдеще и развитие. Пожелавам на всички много положителни емоции, усмивки и силна вяра :)
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: ff390f9df5 |
|
22. хей спокойно никога не е късно не се самообивай!!!
света е създаден за да се променяме и всеки си има идеал ние не сме живи за да станем извесни най истинската подкрепа можеш даа получиш от себеси когато заобичаш себеси ако сега не се харесваш разбери какво точно не харесваш в себеси и се бори и се променяй веднъж попитах един човек как мога да променя света и той ми каза че е достатъчен само примера за да оставиш следа такаче аз мисла че не трябва да се влияеш толкова от миналото и от мнението на тези хора за теб трябва просто да опиташ да започнеш отначало или просто да се промениш такаче ти да обичаш себеси тогава ще си по уверена а когато човек е уверен тогава е по сигорен в целите си и е по обедителен и тогава е и по обичан но запомни че най важната обич е твойта обич към себеси!!!
гРеТхЕн
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
