Омръзна ми
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2537 пъти
Омръзна ми. Всичко. Не мога повече.
Омръзна ми родителите да ме убеждават, че не струвам за нищо, след което да ми казват, че не ми се карат. Наричат го приятелско обсъждане.
Омръзна ми да съм толкова слаба и безпомощна.

Когато ме тъпчат не мога да направя нищо. Мразя се заради това. А най-мразя да плача. Това става рядко, обикновено в момент, в който съм сигурна, че не ставам за каквото и да било.

Омръзна ми да съм страхливка. Не понасям страха си, той е сред нещата, които ме правят слаба.
Омръзна ми да съм добра. Никой не е заслужил тази моя доброта. А какво получавам в замяна? Обратното.
Омръзна ми да мисля за другите. Напълно съм забравила себе си.
Омръзна ми да се опитвам да докажа пред себе си, че има хора, на които им пука за мен. Аз съм сама. Трудно е да го приема, но ще свикна.
Омръзна ми да мисля за самоубийството. Глупаво е, защото то обезмисля играта на природата.
Това е. Дотук съм. Не искам край, искам промяна. Проблемът е, че не знам как да я достигна. И все пак ще го направя. Въпреки всичко, което се е стоварило върху мен за нищо и никакви 14 години. Аз ще се променя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 месеца hash: a38107afcc

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   а само не разбрах защо си пуснала темата..? съвет ли искаш, , какво, , ,? аз от прочетеното ми се стори че страдаш от депресия

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: ef8e3f14b0

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Виж. Живота е такъв - несправедлив... Или мачкаш, или те мачкат, принципът от джунглата. Но истината е друга. Прави това, което трябва, пък да става каквото ще. Една от десет-е Божии заповеди е да почиташ майка си и баща си. Препоръчвам ти, колкото повече ти се карат и упрекват, толкова повече да ги обичаш, уважаваш и почиташ. Знам, звучи някак различно, но какво да се прави. Този, който може да ти се реваншира за всичките злини по принцип, които са се стекли по твой адрес, е Бог. Просто му се довери...

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 7711944e5f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Към 1 - не е депресия ;дд, много обичам да го казвам на всяка тема. Не мога да разбера толкова ли обичате да пращате хората в лудницата...? ! Авторке, леко си наивна, само с желание не става, трябва ти хъс. Ти казваш, , Омръзна ми да ме мачкат! ", а аз смятам, че по-правилно е, , Няма повече да ме мачкат, няма да им дам! ". В крайна сметка, или им показваш, че не си играчка, или ставаш такава. Зу-За

 

...

горе^

преди: 12 години, 10 месеца hash: 3e68e670cf

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Много откровено е което си споделила! ... Не си единствената, повярвай, на всеки му е омръзнало от нещо :) Ама какво да се прави - такъв е живота!!! Би ли могла да водиш друг живот? Да, можеш ;) стига да не се спираш и да се стремиш с всички сили, ти ще успееш да се промениш, а с това да промениш и целия си свят! Хах, всичко което си написала, може да се обобщи в едно единствено изречение - "Омръзна ми да живея както живея. " Според мен е страхотно, че си решена да се промениш. Казвам ти едно голямо браво :) Промяната е началото на един нов живот, може да бъдеш различна, каквато преди не си била, и никой няма да те спре, стига ти самата да не си пречиш в промяната! ... Първите стъпки ще са трудни, преградата между теб и новото ти аз, криещо се в теб, са само страховете. Твoята задача е да победиш страховете си. Как ли? Като се откажеш от тях, и вярваш повече не на страха си, а на себе си, като бъдеш по-уверена че можеш да се справиш с всичко :) Няма лошо да бъдеш добър човек, та това е прекрасно :) Ама не позволявай на никой който не го е грижа за теб, да те натъжава. Бъди по-ведра, по-положителна, по-усмихната и ще бъдеш по-добре от всякога! А когато срещнеш човека за теб, ще се почувстваш още по-щастлива, че си каквато си! ~winterfire~

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 6931dcfa95

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Мила, не се отчайвай... Аз в момента съм в твоето положение... на 15 години съм първа година в гимназията. В началото беше страхотно, но изведнъж всички от класа ми започнаха да ме обиждат и унижават.. просто през изминалите няколко месеца живота ми беше истински кошмар.. не ми се живееше, исках да сложа край на всичко. Но не го направих, защото мислех не само за себе си, а и за семейството си. Знаех, че те ще страдат много за това, което съм направила без да имат вина... И не го направих... а за проблема в училище казах на класния ръководител... и днес за първи път нямах проблеми... е да сега се притеснявам какво ще стане в Понеделник, но целта ми е да ти кажа, че не се предадох.. Опълчих им се и те спряха... Не прави нищо прибързано... живота е пред теб.. Мисли за хубави неща.. щом не ти харесва как се държат родителите ти поговори с тях, кажи им как се чувстват... но ме послушай.. Сега може да си казваш, че мразиш живота си, но все някога щастието ще дойде при теб и ти ще забравиш всички мъки. Повярвай ми!!! Бъди силна!!! Прегръщам те!!!

 

...