И аз не се понасям
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2455 пъти
Първо, защото съм сменяла 4 училища заради работата на майка ми (не я виня) - навсякъде идиотки и лицемери, които не понасят новите, не знам защо... Аз съм мургава (с по-тъмна кожа) и ме мислят за циганин, а не съм, казвали са ми го в лицето. Омръзна ми от лицемерки и зарязах най-добрата ми приятелка, защото тя започваше да се влияе от тях.

Второ - нали съм се местила много пъти и всяка година освен във 3-ти клас всички се държаха злонамерено, а аз дори не ги познавам... Всеки ден оставам с мисълта, да се местя пак и ми си иска, да се самоубия. Докато пиша това плача и не мога да спра, аз мога да съм оптимизна, но сега в момента не мога, докато се публикува сигурно ще спра да рева, но просто проблема ми е, че на никой не можеш да имаш доверие тия дни. :( Ако някой му кажа, че изпитвам това чувство ще ми се изсмее в лицето сигурно, аз уча много добре, но като стане дума за приятели... Просто бих искала да мога да си уча уроците като хората, и например когато ме изпитва госпожата да не му дойде на ум на някой "охх, пак ли таяя " имам предвид, че искам да съм неутрална не искам приятели, не искам врагове искам само лек живот.

Трето - твърде чувствителна съм например когато някой ме засегне ми сълят очите и като ме видят ще кажат "оо ревлата"...

Не искам да ме обсъждат, нито аз тях, дали е по-добре да се преместя (аз иначе съм 5-ти клас, и може да ги е хванал пубертета) имам предвид да започна всичко на ново да си пиша домашното и т. н. с уроците, пък да нямам приятели и врагове или пак ще започнат да съдят по външен вид...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 месеца hash: 35e6000f77

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Човек е такъв какъвто е и най-доброто което е в състояние да направи е да се харесва и възприема според това което. Иначе като цяло децата са доста жестоки в отношенията си едно към друго за това просто не им обръщай внимание, все има някой с когото си допадаш, ако е така общувай с тези хора. Зорба

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 23ce38060a

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ето заповядай ще се почустваш по-добре, но задължително с музика иначе ефекта е по-слаб :) Говорехме си за нуждата на всеки от преценката и признанието на околните. Хорхе ми беше обяснил теорията на Маслоу за нарастващите нужди. Всички имаме необходимост от вниманието и уважението на другите, за да изградим собственото си самоуважение. По онова време се оплаквах, че ми липсва пълното разбиране на родителите ми, че не съм любимец на приятелите си, че не успявам да получа признание в работата си. - Има една стара история - каза ми Дебелия, подавайки ми матето да направя чая - за един младеж, който отишъл при Мъдреца да търси помощ. Твоят проблем ми прилича на неговия. ~. ~. ~ - Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече? Без да го поглежда, учителят му рекъл: - Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това... - И след кратка пауза добавил: - Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна. - О... колко се радвам, учителю - измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват. - Добре - продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл: - Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата. Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал. Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя. Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя, за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне. Влязъл при стареца. - Учителю – рекъл, - съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена. - Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят. – Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук. Момъкът отново яхнал коня. Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето: - Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него. - Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът. - Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно... Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината. - Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. – Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност? И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: c66852df31

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Охх спокойно!! Винаги в пубертета има 1 такъв период, където си в депресия, където мислиш че светът те мрази, където искаш да се промениш...Това е заради хормоните!Аз лично много често изпадам в това но след 1-2 дена съм ОК! Аз също съм 5ти клас но искам да ти дам съвет-когато се почустваш така си пусни любимите песни и някоя весела =] Аз лично МНОГО обичам Avril Lavigne-Smile [И останалите са и супер].Когато съм в депресия слушам това:http://youtu.be/WPnCOySQkH4! Помни-ВИНАГИ гледай от хубавата страна на нещата и помни-ВИНАГИ има такава ;]]

 

...

горе^

преди: 12 години, 10 месеца hash: e239f454c0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От авторката към №2 : Помогна ми наистина, мерси интересно е, а и също ми дава увереност. (аз иначе нали съм 5ти клас и след 2год. отивам гимназия и там може да съм с една моя близка приятелка, и изобщо ще бъда по-общителна и т. н. ) Към №3: Радвам се, че получавам отговор от как да кажа "същото ниво" нали 5ти клас :) А също за песента - написала си го грешен линка но нищо и аз си имам песни за разведряване, а и работи де :Д, моята близка приятелка, която споменах по-горе харесва Аврил иии не знам може и да си нея, защото и тя знае сайта, само казвам :Дд. Мерси и на 3те коментара, радвам се, че толкова бързо се оправих :)

 

...