Може би депресия или нещо друго?
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2612 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на 17г и от няколко месеца се чувствам потисната нещастна и отчаена. Ходя на училищте със свито сърце, постоянно имам натрапчиви мисли... ужасно се чувствам просто с думи не мога да изразя в какво състояние се намирам!

Ежедневните неща, които трябва да свърша ми се струват непоносими.... преди ми беше трудно и да говоря, сега разговарям малко повече, от общителна се станах напълно мълчалива и притеснителна... и това страшно ми пречи в общуването с другите(съученици-почти не говоря, само като ме питат нещо, а с приятелите ми се опитвам да се държа както преди )... но за съжаление неувереността, омразата към мен самата не ми дават покои.

Обвинявам се постоянно за какво ли не.... дори незначителни неще... не мога да живея така. Страхът, който ме е обзел, че ще остана сама не ми дава спокойствие и не мога да предприема достатъчни мерки за да се оправя. Затварям се в себе си и не мога да преодолея дори най-малкия проблем(бягам от отговорност, защото поема ли, изпадам в паника, вайкам се, тревожа се с и не само това... живота ми е пълен яд.

Опитвала съм да се съвзема. но резултатите са нулеви, ходила сам на психолози и психиатри. В момента съм на мендикаментозна терапия с хапчета... тъпча се с нездравословна храна, имам пъпки а и с момчетата не се разбирам вече... Моля ви помогнете ми, със сълзи на очите написах всичко това... и без това не минава ден без да плача!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 месеца hash: 24b3a61176

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Всички сме минали през това - ужасен пуберитет те тресе. Положителната новина е - почти си накрая. Според мен имаш някакъв хормонален проблем. Преди да беше тръгнала на психиятри и да се тъпчиш с психотропни вещества, трябваше да изключиш физиологичните причини. Отиди на гинеколог - нека ти проверят яйчниците за кисти и изобщо - хормоните. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СПРИ С ФАСТ ФУДА. Доказано е, че мазната, изкуствена храна, пълна с мазнини, Е-та, малтродекстин депресират. Запиши се задължително на фитнес. Особено след това ще се чувстваш много добре - като новородена, щастлива, каквато отдавна не си била. Отделят се хормони на щастието! И още по-банално, но доста полезно за момиче в твоето състояние - почни да мастурбираш редовно. Много помага! Хората се мислим за нещо свръх направо, а сме си чисти животинки - подвластни сме на хормони, на сексуална неудоволетвореност и психиката ни страда. Здраво тяло - здрав дух! (в случая) (за пъпките - намали месото. От хормоните в него може да е. Купи си фон дьо тен на Лореал, за да не се травмираш, така готино покрива в комбинация със суха пудра (с четчица) и малко руж, че никой няма да забележи нито пъпките, нито грима!!! Камерън Диас има например ужасна кожа, ти да си виждала пъпка при нея? Цялата е в пъпки, ама си има гримьори! )

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 2f85ce0c92

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Аз съм на 13, момиче и се чувствам по същия начин. Нямам желание за нищо, ходя със свито сърце на училище, трудно се концентрирам, не мога да спя, често плача. Депресия е, поне аз така мисля. Разрових се в интернет и симптомите като цяло са: да нямаш желание за нищо, дори към нещата, които преди си обичала, плач /често/, изпитване на вина постоянно, тревожност, безсъние или постоянно да ти се спи, губене на апетит или „вълчи“ глад, промяна в теглото, често главоболие, трудно концентриране и др. Като за начало, спри нездравословната храна. Казаха ми, че спорта помага. Пробвах, имаше малък ефект, но все пак имаше. Понякога като гледам нещо смешно по ТВ или чета някоя смешна историйка ми става по-добре. След два-три месеца мисля да почна да пия чай от жълт кантарион, защото четох, че помага при депресия. Трябва да си помислиш какво те депресира, може би ежедневието ти е еднообразно, или пък ти се е случило нещо, което ти е повлияло много зле на психиката? Трябва да откриеш какво я е причинило тази депресия иначе няма да се оправиш. Понякога хората се депресират и от времето навън. В моя град времето е мрачно, преди беше адски студено, само сняг валеше и тогава се чувствах много зле. Получава се и от лекарства, или по-точно противозачатъчните. Аз пия, защото цикъла не ми спираше и лекар ми ги изписа. След първата опаковка още, настроението ми се влошаваше. На листовката прочетох, че един от страничните ефекти на лекарството е смяната на настроението. Цигарите и алкохола също могат да доведат до депресия. Е, това беше от мен, надявам се да съм била поне мааалко полезна и пиши, ако откриеш лек! Успех!

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 46a120c2c9

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Иначе това със натрапливите мисли и аз го имам от 6 години и да ти кажа честно няма лечение. Минавал съм терапий със антидепресанти но те само подтискат симптомите и като ги спреш всичко почва отначало а пък цял живот на хапчета не е работа! Затова Приемай натрапливите мисли не ги отхвърляй колкото повече се опитваш да ги изкараш от главата толкова по силни и мъчителни ще са те! Просто ги приеми като една илюзия която не съществува.

 

...

горе^

преди: 12 години, 10 месеца hash: a4b74422dc

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Състоянието ти е разбираемо. На тази трудна възраст е нормално да имаш подобни проблеми. В такива моменти ти трябва подкрепа от близки хора, но по-важно е ти сама да направиш максимални усилия да излизиш от това състояние. Не е лесно, но не е и невъзможно. Ако положението се влоши би било най-добре да се обърнеш към специалист, психолог, който да ти помогне, но пък не всеки има такава възможност, така че най-важното е да си спокойна. Всеки минава през такива периоди. Преодоляват се.

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: c575d0d49c

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

6.   Хааа,.. милата ти! Знаеш ли колко други точно сега са в същото състояние като теб, никак не са малко, никак!... Правилно си отчела, в депресия си, но не е време за тъга, а е време да впрегнеш сили, и да потърсиш това което ще предизвика в теб повече желание за стремеж и динамика в живота :) Добреее, казваш, че си опитвала да се съвземеш! Ама само опитва, или направи нещо? Защото съм наясно, колко трудно е за теб, да направиш и най-малката стъпка, ако е свързана с да излезеш от затвореността си. Чувстваш се притеснена от тревожност, и те е страх да се измъкнеш дори и за кратко от подсъзнателната черупка под която си се свила. Мдааа, светът не е най-очрoвателното и приятно място - понякога, но пък не е и чак толкова опасен, че да криеш себе си от другите ;) Помисли, колко време, ще изтърпиш да си така? Да бягаш от страховете си, не е решение! Изправи се срещу страха. Офф... психолози, психиатри, медикаменти, не искам да те разочаровам, но никой и нищо не може да ти помогне, ако сама нямаш желание да си помогнеш :) Знам, че е по-лесно да се надяваш, че някакви хапчета, или друг непознат човек, ще ти помогне, но няма как да стане! По-лесно ни е да вярваме не в себе си, както е правилно, а че друг, ще направи нещо за нас, на место сами да го направим!!! Виж, реално, и друг може да ти помогне, но трябва да е някой твой познат, който да играе ролята на лифт, и да те издърпа, от низините на депресията. Как ли? Като успее да те накара да правиш това от което се страхуваш!:D Като се забавляваш, и бъдеш по-често сред хора, това е правилното лечение ;) Мммм... силните положителни емоций и чувства, също могат да ти помогнат :) Защо си се затворила, защо искаш да се скриеш от хората? Ами отговорът ти е ясен!... Случило се е нещо, отношението на твойте познати към теб се е променило, хората са спрели да гледат на теб както преди. Държали са се с теб, студено, пренебрежително с ненавист и омраза, което е зле за самите тях. Но това те е наранило, те, са те наранили. Постепенно си се възприела както са се отнасяли с теб, започнала си да не се харесваш, да се подценяваш, ето я и грешката :) Кои са онези, че ще им се оставяш да премажат самочувствието ти, да те третират зле? Защо им се даваш? Не си безпомощна, страх те е, защото си мислиш, че ако направиш нещо, може положението ти да се влоши! И това е втората грешка. Никога не се осланяй на онези които не им пука за теб, запомни го!!! Такива са способни да разрушат цялата ти психика. Бори се момиче, не им се давай :) Няма да останеш сама :) Звучиш, като едно много мило и умно момиче, а това е сигурна гаранция че сама няма да останеш!... Само моля те, поработи над самочувствието си, повярвай че можеш да се справиш, и ще се справиш! В тежък и труден период си, нормално е да продължи и няколко месеца! Много неща не харесваш в себе си, защото първо момчетата не ти обръщат вниманието което би искала, и второ, заради неприятното държание на останалите. Какво ти пука, нека си мислят и казват каквото искат, разбери го, живота си е твой! Който не те харесва, и се държи зле с теб, е един дразнител, заради такива вече няколко месеца си така!!! Съветвам те, да подържаш външността си, не заради другите, а заради себе си, да се чувстваш красива :) И все ще се намери момчето което да те хареса ;) Дръж се добре с всички, ама ако ти не направят на интересни ги игнорирай :D Ха, и най-важното излизай и се спри да мислиш за негативни и тъжни неща!!! Живей сега, не живей в миналото - или както е израза "carpe diem", улови мига ;)) И усетиш ли страх, вдишай дълбоко, и смело продължи напред, страха ще отмине, ще видиш, отшумява ;) ~winterfire~

 

...