Проблем с властната ми майка
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2303 пъти
Здравейте, няма да изпадам в много подробности относно себе си - момиче съм, на 16г. по принцип съм примерното дете в семейството (добричка съм така да се каже). Живея само с майка си и сестра си. Мама е грижовна и обичлива, но когато се стигне до темата за ''личното пространствто" ии свободата се превръща в истински тиранин.

Ежедневието ми протича по следния начин:
вкъщи-училище-вкъщи, не ми разрешава да излизам с приятели дори събота и неделя. Имам си гадже, с което се виждаме веднъж на 2-3 седмици, а понякога и по-рядко по простата причина, че мама не ми разрешава. всяка лятна ваканция седя при баба на село, а там не познавам абсолютно никой и направо откачам няколко месеца без приятели, без компютър, сама пред телевизора.. дефактно без нищо и никой.

Говорила съм с майка ми за това стотици пъти и всеки наш разговор завършва с "млъквай, не искам да те слушам", омръзнало ми е да не зачита мнението ми, не съм на 2. Искам и аз да водя нормален живот, да излизам с приятели, да ходя по купони, на кино.. днес и казах, че не може да ме накара да отида там на сила и тя ми отвърна, че не аз определям правилата и дори да си остана в града, няма да изляза.

Знам, че най-вероятно ще ме посъветвате да си излизам без да я питам, но просто не мога, не съм такава, не съм и някаква смотла, даже съм много общителна и така да се каже съм лигла, обичам да се смея, да прекарвам времето си с приятели и т. н.

Просто майка ми не вижда тази ми страна, вкъщи се държа супер сериозно, уча по цял ден, помагам и в грижите за сестра ми, в общи линии гледам да правя всичко което поиска и да не я разочаровам. доверието съм си го заслужила много отдавна, защото умея да поемам отговорност.. но вече ми писна.. искам да изживея младостта си в компанията на приятели и на любимия, а не в нас дондуркайки малката или на село пред телевизора. сама...

Ще се радвам ако някой ми даде адекватен отговор или съвет (може и от личен опит) как майка ми да започне да ме пуска да излизам (очевидно моят подход с разговорите и мрънкането не действа) без да ми се налага да се държа като инфантил и да бягам от нас, защото лятото наближава и вече се отчайвам от шибания ми живот :хх

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 месеца hash: 38bd130a0f

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   На 16 и аз бях така. С единствената разлика, че селото беше близо и майка решаваше да пътува всеки ден до работа от село. Изнасяхме се всички лятото на село при баба. Първо да ти кажа гаджето ти не ти е никакво гадже ако се виждаш с него "веднъж на 2-3 седмици", това не е връзка. Второ "омръзнало ми е да не зачита мнението ми" значи грешиш в подхода. Говори с нея нормално без да си крещите, ако не става, изкарай я на някое кафе, или на разходка в оживен парк така не може да прави истерии, пред хората. Питай я защо ти няма доверие, кажи й че си вече голяма и можеш да поемеш повечето отговорности за себе си. На мен ми се наложи на 17 год, моята не ме пускаше на следобедно кино и аз спокойно й обясних, че ако искам да се натискам и да правя секс това мога да го направя и в училище в междучасието. Сега искам просто да отида на кино с приятели и нямам намерение да правя секс, нито да вземам опиати, нито да правя каквото и да било "лошо" нещо. Казах й го точно с тези думи тя замръзна и от тогава реши, че може да ми има повече доверие. Взехме да си говорим като големи хора, съобщавах й къде ходя какво правя без да ме пита и така ми имаше повече доверие.

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 2e6b18e341

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Аз от 15-годишна съм по купони, кино, паркове и т. н. Майка ми ме е контролирала дотолкова, че да знае къде съм, с кого съм и кога ще се прибера. Но аз винаги съм имала самоконтрол. Никога не е имало от моя страна пиянски истории, скандали, бягания от вкъщи и т. н. Може би го е виждала в мен и за това ми е имала доверие. Когато съм и казвала: Излизам, ще бъда с еди кой си и ще ходим еди къде си, ще се прибера в толкова и толкова часа - така е ставало. Винаги съм се чувствала длъжна да й кажа, че ще закъснея, например. Така тя знаеше винаги къде и с кой съм и ме е пускала без проблем. Опитай се да поговориш с нея и й кажи, че 16 не е малка възраст за шляене с приятелки и гаджета. Че ако не сега, кога ще го правиш това? Повярвай ми, на 30 със сигурност няма да ти се ще да виснеш по пейките в парковете, да се хилиш в киното с приятели или да щурееш по улиците. Сега ти е времето за тези неща. изживей ги. Не позволявай очарованието на тази възраст да те подмине. Ж26

 

...