Споделена история от Тинейджърски |
Хората се превръщат в егоисти, а малкото добри хора страдат
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2985 пъти
Здравейте.. Да разкажа какъв жалък човек съм. Първо и това не знам в коя категория трябва да е, така че няма значение..
Наскоро започнах да осъзнавам, че искам всичко да е идеално. Какво имам в предвид?
Определят ме като готин човек. И аз вече съм с повредена психика. Мисля си, че всичко и всички трябва да са на мястото си, да се чувстват добре и да се забавляват. Да им е забавно и комфортно с мен. Все гледам да огаждам на всеки. Но самата аз съм нещастна..
Исках ново приятелство с нови хора. Да ви кажа е то всеки би трябвало да го знае.. Трудно е да навлезеш в живота на някого и да останеш там. Да докажеш, че си добър и хубав човек.. Ама знаете ли? На някои просто им гръмва бушона отвътре, защото дадени хора не оценяват нищо, просто се възползват от качеството на малкото останали добри хора.
Аз се опитах да бъда харесвана и съм истински щастлива, когато виждам хората които обичам, засмяни и радостни. Преживях гадни неща.. Минах през голями егоисти и предатели.. Често приятелството е илюзия. Другия проблем на човека е, че не оценява това което има. Преди няколко дена бях с моите ''нови приятели''. И по едно време едното момиче се разплака и почна да ми се обеснява за приятелството за дъра бъра. Ама как се изнервих.. Идваше ми да й кажа, че има много добри и готини приятели, страхотно семейство, страхотен клас и е много умна (то половина са такива искам да съм около положителни хора), не разбира се, не всичко е страхотно. Но просто не вижда, не оценявам а не всички имат това.. А някой да се е питал на мен какво ми е? Колко трудно ми е? Не съм вода ненапита, мамка му..
Имам адския проблем с яростта и ревноста. Не съм човек, който мисли лошо за другите. Не съм и спокен тип, понякога съм всичко, няма значение, зависи от обстоятелствата. И така към ревноста - направо се побърквам като гледам хората, с които до вчера се смеехме и разкавазхме какво сме правили, да са забравили всичко и се едно не съм била там.. Алооо гърмят ми бушоните, ми гърмят.
Защо.. защо продължавам да опитвам всичко да е наред, да мисля, че ще дойде и мойто време на радост да кажа ''щастлива съм да'' и да го чувствам, а винаги ми е скапано, защото хората ме правят такава. Бахти, ще си умра някъде от нерви.. Ама за какво? За пропиляни глупости и хора. Ми какво да се прави.. Днешно време - егоист работа..
Благодаря, че прочетохте моят жалък роман, май нищо не можах да обесня като хората, но.. но просто исках да споделя с някой ;(
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 5dfb2cfc58 |
|
2. Извинявай че въпросът ми не е по темата, но... зодия скорпион ли си?
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 4653a97775 |
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: d73e4f349d |
|
5. Не знам как мислите вие, но аз искам да направя нещо за света, имам чувството че за това съм се родил, чувствам се като активист.
|
|