Никога не съм мислела че ще стигна до тук!
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2055 пъти
Здравейте от година посещавам този сайт и чак сега се реших да пиша!

АЗ съм момиче на 15 год.

Като бях малка майка ми и баща ми вечно се караха имаха. Баща ми са напиваше пребиваше майка ми пред очите ми аз плачех срам ме беше от хората. Никога няма да забравя венъж бяхме в кръчмата която баща ми редовн посещаваше за а се напива и той плисна ена чаша бира в лицето на майка ми пред всички, оле направо ви казвам щях да умра а колко пъти я е псувал, но да не се задълбочавам че ще стане много дълго.

През 2006 някъде баща ми започна да ходи по курви и още по големи неприятности спомням си как заспивах с 2-3 икони под възгавниата и се молех всичко лошо да свърши. Молех се също мама и тати да се разделят за да не се тормози мама с него и така и стана 2008 вече майкй ми замина в друга държава от тогава не съм я веждала чуваме се само по телефона.

Но почакайте съвсем не е свършило лошото още има което не е никак по малко от първото. В резултат на тези побоища и пиянски историй аз станах едно притеснително и затворено в себе си дете, което неможеше да общува нормално без да се притеснява било то с връснии или с когото и да било. през 2009 в седми клас бях се изолирала от всичките ми съучении защото неможех да общувам и няма да ви разказвам какъв АД беше сами можете да си направите извода.

Най лошото е че съм от малък град в който всички се знаем и до ден днешен не спера всичкото зло. Повечето от стария ми клас се преместиха по големите градове да учат и останахме няколко човека в клас от коите 3-4 момичета които идат от дъжд на вятър и има няколко момчета които са редовни.

Така си върви до тая година когато едно ново момиче се записа в нащо даскало и вече е в нашия клас с нея се водя нои тя зе нещо да ходи по кафетата а и плюс това е от съседното градче което е до нашето и патува с автобус всеки ден. Също искам да ви споделя че в седми клас едно че притесннението когато бях на даскало ме съсипваше, и друго че баща ми почти всяка вечер се напиваше и ми зяпяше и ме тормозеше.

Казваше че съм щяла да ходя на погребението на майка ми, от границата с ковчег щели да я карат, казваше че съм боклук и още много други неща. Сигурно ще попитате защо маъкати не те вземе при нея? Ами баща ми не е съгласен да ми направи пълномошно тя е говорила с него. Миналата година се виждаше с любовницата си с която ходеше през 2006-2007 после бяха прекратили отношениата си незнайно защо. Сега се събраха и живеят заедно тя се държи добре с мене някой път се караме ама сега не ми се навлиза в подробности. Преди време ги бях видяла в един ресторант двамата, тогава бях на 9-10 така и не влязох защото бях малка и глупавичка.

Най лошото от всичко и че миналото още ме преследва и немога да си намеря приятели, а вече се промених станах по общителна, уча повече, искам да се образовам и след време да живея някъде на запад в някоя развита страна. Там искам да започна всичко от начало и да забравя за миналото което и до ден днешен ме преследва, защото в тези слънчеви дни аз няма с кого да изляза да се разходя.

Стоя у дома и все си викам нещата ще се оправят и аз ще бъда щастлива ще се преместя след време при майка ми ще започна всичко от начало, ще създам приятелства само да направя 18 а до тогава още 3 години АД. Моляви помогнете ми дайте ми съвет ще откача почнах да намразявам баща си и другите. Попринцип не съм лош човек но еднообразиието ме прави лоша и ме изяжда от вътре страхът, притеснението, болката, срамът, унижението, мората от борбата ми до оправя нещата. Не веднъж съм мислела за самоубийство но заради майками още един важен за мен човек продължавам да се боря, ама къде ще му излезе краят незнам.

Сори ако има правописни грешки и ако съм ви зъгубила времето но просто не издържам вече и трябваше да споделя някъде!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 месеца hash: d6e0f133bf

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Виж, на твое място бих наблегнала действително на обучението. Не само имаш елементарни правописни грешки, но и имаш проблем в това да кажеш, каквото искаш да кажеш структурирано, което е белег за сериозен пропуск в образованието. Почни да четеш книги, щом училището ти е лошо, но така ще свършиш като родителите си. Нямаш представа, колко бързо ще минат годините, ще си на 18 и какво? Искаш да живееш в развита страна, но ти ще си развита ли за това? Ще знаеш ли език, ще имаш ли квалификация? Развитите хора успяват навсякъде, докато простият човек трябва да се блъска навсякъде за кората хляб. Това ще го разбереш по-късно. Иначе, моето лично мнение е, че и двамата ти родители не са стока. Коя майка оставя дъщеря си при мъж-насилник и алкохолик? И за какво? За да живее като прост човек в развита страна, докато дъщеря ? живее в страх с насилник? Не си виновна за нищо, но инвестирай повече в образование и самообразоване (език, книги), защото животът в развитата страна няма да ти избяга, но дали ще се справиш? Това зависи само от теб и способностите ти и някой ден няма да го има баща ти, които ще е виновен, някой ден ще си само ти и всичко ще зависи от теб и само от теб. Успех. Лаура

 

...