Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   №6, това нещо като утвърждения ли са? Питам, защото са напълно погрешни.
Към авторката, пробвай с утвърждения, напиши в и-нет ''утвърждения'' и ще излязат най-различни.

Ajna

8.   ако на човека срещу теб не му е интересна темата, ще си проличи. не очаквай хората да ти четат мислите, да ти вадят думите с ченгел и да проявяват активност, каквато ти не проявяваш. отношенията са взаимни и ако искаш да общуваш, просто започни и говори за дребни, ежедневни неща, не е нужно да философстваш за смисъла на живота

9.   има лесен вариант за такива ситуации
започваш разговора с "какво ново при теб.. " и ако човека насреща
подхване да се жалва нещо кимаш разбиращо и вкарваш по някой дума
от сорта на.. да разбирам.... как може!? ... и сега? ... и подобни
хората напоследък са много емоционално натоварени и си търсят слушатели....
ако си добър и разбиращ слушател сами ще почнат да те търсят за компания
естествено проблема е че ще те натоварват с личните си проблеми което понякога е доста уморяващо...
проблема при някой хора е че обичат да говорят за собствените си проблеми но не обичат други да споделят собствените си така че успех =]

10.   Здравей :) Няма да се смущаваш, под секрет да ти кажа,
че и хората които за теб са много общителни, също понякога изпитват голяма трудност да общуват с друг/и, както и в "изнамирането" на тема за разговор! ... :)) Та верно си е, има всякакви, ама общуването е в желанието и нагласата ;) Ако се чувстваш по-нищожен/а от отсрещния, нормално ще е да не искаш да кажеш нищо за себе си, да се стесняваш, и да ти е трудно да намериш обща приказка! Виж, напълно е естествено е, в началото да се чудиш какво да кажеш, ама не бива да се замисляш много, казваш каквото ти хрумне :) Може и глупаво на теб да ти звучи, ама пак е нещо, на место "скучното", мълчание! Което прави дори по-лошо впечатление, от безцелните думи :D Хммм, разбира се, има и друг вариант, да не обичаш да говориш за себе си! Да тайш всичко в себе си, и да не допускаш никой, до теб самия/самата. Което е странничко, особено ако другия се опитва да общува с теб, да кажем, а ти не правиш нищо за да спомогнеш осъществяването на един нормален разговор.

Доста сериозно звучиш, 2-3 години, е много време е! ... Май скоро не си разнообразявал/а... Кога последно си прекара добре, кога последно един твой ден, бе чудесен? ! ... Защо ли? Ами важно е :) Настоението ти, е основата при стартиране на общуването. Ако не си добре вътрешно, или самочувствието ти е ниско, ще имаш проблеми и сам/а, ще блокираш и ще се спираш когато се иска да говориш! Цялата работа, идва от там, че не искаш да си сам/а, ама и нямаш желание да общуваш! Нали не чакаш само другите да ти се бутат!!! :)) Иска се и ти да покажеш на някой че ти е приятно да общуваш с него, като се включваш активно в разговора, иначе ще си каже, че не я/го харесваш и ще се отдалечи от теб! ...

Иии... казваш че не се притесняваш, но все от нещо се притесняваш! ... Който няма притеснения, няма проблеми със свойте умения ;) Няма точна панацея с която да се избавиш, от досадното затруднение, ама има подходяща алтернатива. Замисляш ли се, че начина по който гледаш на хората и света, определят и как ще си предразположен/а към тях. До тук оккк! Та каквото си представаш, то играе важна роля в определянето ти на похода към другите. Ееее.... представи си, едно друго твое аз, което няма проблеми от 2-3 години, което се разбира добре с хората, и се чувства прекрасно! Представаш ли си го, усети го! Опитай да се изпълниш с усещанията на това друго твое аз :) А сега погледни себе си, кой е истинския? Кoгато погледнеш към себе си, виждаш че ти си ограничен, а че това което си "създал" в представта си, е истинското ти аз, което иска да е свободно! ... Запитай се какво би направило това свободно твое аз? ! ... Били ли чакало години в затруднения в общуването! Не! Защото няма такъв проблем! Какво би напрaвило, би общувало свободно, без да се замисля, без да му дреме особено. Защото ще обича да общува, и за него това ще е като една приятна игра :) Предполагам че си разбрал/а.

Говориш, за каквото ти се говори, в началото, с малки и по-общи теми, покъсно по-конкретни и близки до вас си и така! ... Не е някаква философия, обикновенно разговорите се въртят около интересите, или нещата които ви харесват! :)

Преди имаше една тема, мисля че би ти била полезна, на теб както и на другите търсещи решения за трудността си! Прегледай я, все ще преосмислиш нещата ;)

Нежеланието да общуваш
http://spodeli. net/3/story-21726. html


~winterfire~

11.   последният коментар изобщо няма да ти помогне.... аз също имам този проблем... наистина трябва да разбираш първо себе си, да си по уверен и спокоен

12.   Аз също знам колко е гадно когато седиш сам с някого и си мълчите през повечето време. Убийствено е чувството да знаеш, че проблема е в теб, защото в друга компания този някой е доста приказлив, а с теб му е скучно. Така че, ако някой може да помогне моля Ви пишете

13.   12, темите за разговор трябва да вървят с умерен темп, който се балансира в тежестта между говорещите. Но просто много от хората си представят как говорят не с един срамежлив човек, а с поне още двама, които дърпат в различни посоки темата на разговор. Това е най-лесното образно описание за мълчанието от срамежлив човек. В България показахме, че няма срамежливи, а забързани хора. Също така показахме, че чувствителните хора не са тези, които задават въпросите, но не са благодарни на това, което са постигнали и въпреки това показват усмивка като толерантност, утвърждавайки за себе си само теорията за позитивното мислене.

14.   Значи преди да видя този сайт си мислих, че само аз имам този проблем, но за мое щастие има и други такива хора и с радост бих се срещнал на живо с тях за да се подкрепим и оправим. Значи, аз също не си контактувам много с хората. В училище като бях имах възможността да бъда с най-яката мадама в даскалото, но ме беше срам да си говоря с нея. Даже не знаех какво да и кажа. Това не е само с момичетата, с момчетата също не знам какво да кажа. На 21 години съм и до сега съм бил на 3 работи и 3-те ги напуснах само заради факта, че ми беше притеснени и че не мога да се впиша в обстановката. Много често от притеснение ей така без нищо се изчервявам пред хората и почвам да си бъркам думите, които изричам. По цял ден си седя в нас, защото няма с кой да излизам и това вече е 4-та година така. Иначе не съм грозен, даже напротив 185 см симпатичен, но това не стига. Трябва да си контактен, но как като не намирам правилните хора? Не мога да излизам с някой просто ей така. За да изляза с някой като приятел нали, човека трябва да е добронамерен независимо каква външност има. Не мога да се виждам с хора само за купона и после кой от къде е. На всеки му трябва човек, който като убиеш някой и като му го съобщиш той да ти каже " Къде, ще го погребем"