Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Абе аз съм мъж и имам същия проблем като теб. Имал съм достатъчно гаджета. Гади ми се от тях до една. Вече съм на 33 и от 7 г. нямям никоя. Отначало го приех с голяма болка. Но свикнах. Вече дори не си спомням какво беше усещането. Отначало мразех хубавите жени, а сега ми се струват някакси жалки, смешни и незначителни с вечното им позьорство и надменност. Все се чукат с богаташи, а после - колко сме нещастни, ама как никой не ги обичал, че и чалга жанр си направиха по темата, ха-ха, представяш ли си. Избягвай българките. Повярвай ми - една рускиня, индийка, циганка, арабка, туркиня, иранка или китайка ще те обича истински. Не се занимавай със жени - отпадъчен продукт на западащите цивилизации - те не ни разбират. Те са просто едни парчета лед в страхотна опаковка, но не се залъгвай, а иначе съвети от тях ще чуеш доксан докуз. Създай си семейство с жена която е възпитавана за това. Избягвай пушачки и такива със шофьорски книжки. Споко, всичко идва за този който умее да чака, забрави за правилното, в любовта правила няма. И недей слуша женски съвети - съвсем ще затънеш :) Чао, мой, и спазвай инструкциите ми, успех! Бий, за да те уважават!

8.   Номер 6, ако искаш, мога да ти дам телефона на един мой познат психиатър. След всичко, което си написал, съм уверена, че имаш нужда от специализирана помощ!

Една жена пушачка и притежателка на свидетелство за управление на МПС от...14 години! (но и щастливо омъжена)

9.   Номер 8, ползвай си психиатъра, дано ти помогне!

10.   Ами пич, аз също се чувствам така на 21 съм маи че е нещо от възраста расъждавам по същия начин и да жените са си късове лед (поне на това прокълнато парче земя зовящо се България) и от опит ще ти кажа омразата е най-високо октановото гориво за човешката душа просто трябва да го държиш в резервоара ;) . Хеи това с жените от други народности звучи смислено като я прибереш от улицата поне ще ти е благодарна а не като боклуците които можеш да видиш в един съвременен мол а ако се самозабрави винаги можеш да я изхвърлиш там откъдето си я взел ;).

11.   Пич, и аз се чувствам като теб ! Момче на 20 години.

И аз съм се замислял за жените... по-бедна и скромна жена ако си вземеш, ще ти е благодарна, и можеш да я изхвърлиш, ако се самозабрави, но като се появят децата ?!?
Ето точно тогава тези жени си показват рогата - защото знаят, че няма да допуснеш децата ти да страдат.

Пример ? БАБА МИ.

Красивите и кухи кукли поне ти показват истинската се същност от началото.

12.   Защо добрите и чувствителни момчета се подвизават само в интернет..защо никога не съм срещала такова едно момче в живота си? смях...

13.   Аз пък съм на 17 год и иам същият проблем нямам приятели отвръщавам се от вички момичета дори и понякога от приятелите ми колкотои малко да са те.. не повече от 2,3.Имал съм връзки ама последното момиче на 2-рия ден ме покани у тях да е клатя и се замислих щом ме познава от 2 дена какво ли може да е правила с други мъже..и се разкарах казах и че не трябва повече да се виждаме и от тогава не съм проявил никакъв интерес към никоя...

... чуствам се супер-самотен и няма с кои да го сподела...

14.   6 и 10, я си живейте в вашия измислен свят. всички българки са ви криви на вас, или по точно се оказа според 10 че всички жени са ви криви.психично не стабилни, и комплексирани индивиди е пък моето определение за вас. идете да се прегледате, защото изнасилвачите, извратените, както и доста от психично болните притежават точно същото мислене като вас,което е предизвикано от силни комплекси за малоценност.

15.   Хей хора прочетох почти на всички ви мнениеята та слушай те сега спрете да се иронизиране да казвате колко сте самотни и отчнаяни вие знаете ли колко хора има в този свят които са в много по лошо състояние еййй за бога има хора които нямат какво да ядат няма къде да спят а вие както казахте имате работа и семейство еми децатаа които са изоставени в дом и така нататък не искам да обидя никой с нищо а ако съм направил извинете но все пак винаги има втора по качествена и стабилна възможност за това вземете живота си в ръце и спрете да повтарятте не мога само защото сте били самотни казвам всичко това защото съм видял също много лоши неща а съм само на 16

16.   Споделям мнението на автора на темата. Аз съм на 27 години, от половин година живея в чужбина и се чувствам по същия начин. Не искам да се променям, за сметка на това да се харесам на някого и обществото да ме приеме. Животът който живея е самотен и доста често се питам има ли смисъл да се боря срещу системата... Гневът от самотата е доста диструктивно нещо и би било добре да се трансформира в някъква мотивация като спорт или хоби, защото никак не е добре, когато сме гневни на живота в най-активните си години.

19.   Животът в нашата страна става все по-труден, особено за младите хора. Не виждайки алтернатива те бягат в чуждите стани, но и това не решава техните проблеми особено що се отнася до самотата , този проблем се засилва още повече. Животът ни не е нищо друго освен от наниз от конфликти-самота, любовен проблем, липса на искрени приятели или нещо друго.
Писателят Ъ. Хемингуей има един прекрасен разказ Старецът и морето в който героят пита защо се родил на този свят и отговаря да живее, твори и обича, но за да постигне това трябва да се бори не само с другите, но и със себе си докато победи. Желая ти най-скоро да намериш и постигнеш това което търсиш. Борбен си и ще успееш.

20.   Харесва ми как разсъждава първото момче все едно аз съм го написала ето виждаш ли?Не си сам аз мисля по същия начин.Моят проблем обаче е друг.Аз имах човек до себе си, който обичах много дълго време.Но той почина.... от тогава живота ми ми вече не е същия.Заминах за чужбина с надеждата, ще избягам от болезнените спомени в собстжения ми град,но не стана така тук където съм е ужасно хората са студени затворени в собствените си светове и няма буквално Абслиутно никои , с когото мога да поговоря .Хем се чувстам добре сама хем не искам да бъда искам някой като мен искам си го обратно защото той беше като мен.Но нещата станаха и още по-зле вече две години се лутам търся го в лицата на хората тайно се надяжам даа мине по някой улица и всичко да е било някаква лоша шега.И сега след всичко това се разболях психически.Имам тежки нервни кризи и стигнах до лекари и сега пия анти депресанти и успокоителни.Страхотно нали?Не допускайте това да се случи и с вас хора.Намерете пътя си защото някъде го има.Успех!

22.   Аз съм на 29 и след 2 сецмици ставам на 30. При мен положението е подобно. Не съм има много връзки, просто за да се впусна във връзка трябва наистина да хересам някое момиче. За съжаление нямам много допирни точни до такива и съответно това е доста трудно. Ходя на работа, прибирам се, имам колеги мъже и 2-3 колежки, които са семейни. Почти всичките ми приятели, с които поддържам връзка са или женени или имат дългогодишни приятелки. Събота и неделя ходят по роднини, на разходки, радват се на живота, а аз си стоя сам и се чудя какво да правя. Самотата ме натиска. Имах връзка около 3 месеца, но приятелката ми заяви, че няма чувства и пожела да се разделим. Мисля си за нея, тъкмо започнах да се привързвам и всичко приключи. Сега гледам по улиците красиви симпатични момичета, а аз се чувствам безпомощен и слаб в невъзможността си предизвикам интерес в някоя от тях. Лошото е, че няма и къде да срещна момиче. Повечето са обвързани. Започвам и аз да се замислям какъв е смисълът от всичко и дали няма накрая да се примиря и да спре да ми пука, да се почувствам самодостатъчен и да се радвам на другите неща в живота, които не са свързани с жени и любов и тем подобни. Не ми пука дали ще имам деца, даже нямам желание. Вече за нищо нямам желание. Единственото, което ме мотитива да правя нещо е мисълта, че догодина ще си купя мотоциклет. Това ми е голяма мечта и само тогава мога да не мисля за нищо друго освен за самото удовоствие от вятъра и звука на двигателя. Докато карам съм изцяло в дадения момент и не мисля за нищо, просто се наслаждавам. Мога да го правя вечно и тогава не ми трябва никой и нищо. Майната им на всички с престорените им поведения и роли, които играят, фалшивите им декори и лъжливи обещания. Мисля, че в крайна сметка целта на човек на този свят не е да направи деца - само по себе си това няма никакъв смисъл, а целта е да разбереш себе си, да прозреш истината измежду целия фалш, да се редваш на малките неща и моменти, да се радваш на утриннтата роса и аромат, а не на бутилки черно джони в столична дискотека. Все пак съм готов да опитам с друго момиче, стига да не е твърде късно за мен.

23.   Еее, доста отчаяно ми звучи това. Още си много млад. Ще станат нещата не дей така. Караи моторчето и хич да не ти пука. Докато сме живи и здрави, няма не възможни неща.

24.   Приятел аз съм същия пък съм на 18 години мислиш ли че ми пука сега искам да завърша и да стабилизирам бизнеса на баща ми който ми го оставя пък за жените има си платена любов пък и мене не ме интересува това кой знае колко ако се появи да се появи ако ли не няма да ходя да им се моля на тези

25.   Сподели сега, след толкова години как си? Пак ли си толкова самотен или откри любовта?

26.   Баси преди 8 години ще рече 2009, колко актуално и днес. Ланците, дебелите вратове и боклуците са на мода винаги май.....

29.   Аз сьм същия нямам приятели, в училище е гадно, не знам какво да правя дайте ми някаква сьвет

30.   Макар, че темата е поостаряла, аз също ще разкажа за себе си.
Момче на 19 години съм! Завърших преди близо година, но не можах да си намеря нормална работа с добро отношение и заплата и колкото и да не ми се учеше, се принудих да се запиша да уча. Но сега осъзнавам, че нещата насила не се получават и това, което записах, осъзнавам, че не е това, което искам истински. Търся работа по сайтовете, изпращам кандидатури, но от никъде не се обаждат, или пък ме викат на интервю и казват - ще ти се обадим, и до там!
Чувствам се много подтиснат и нервите ми са опънати страшно много, нямам работа, нямам приятели и съм много самотен. А и също така никога съм нямал сериозна връзка.
Много бих искал да имам близък човек, с когото да споделям проблемите си и взаимно да се подкрепяме, но уви, не намирам такъв.
Както казва авторът, в днешно време момичетата търсят все богати мутри с дебели вратове и ланци и последен модел автомобили.
Аз също нямам високи изисквания, нито искам да е най-красивата, нито искам да е най-умната или пък нещо много специално. Искам просто момиче с "добро сърце", което да ме харесва такъв какъвто съм и да не ламти за пари. Искам момиче, което да се държи естествено! Само така мисля, че ще ми дойде нова надежда за живот и желание да се боря, когато знам, че някой ме обича и ме чака и мисли за мен, а и човек, за когото аз също бих се грижил и живял заради него.
Но това явно е една невъзможна мечта...
Като гледам голяма част от днешните момичета и се моля никога да не ми се пада такава, като тези, които срещам ежедневно - нарко-зависими, алчни за пари и такива които пият и пушат като луди и се държат страшно невъзпитано и вулгарно, което ме отвращава адски много. Дори с времето губя все повече доверието си към хората и чувствам, че с всеки изминал ден, психиката ми се смачква, точно поради тези неща, които изброих дотук. Накратко - липса на приятели, липса на работа и липса на любим човек до себе си.
Имам чувството, че много от хората, които съм наричал приятели преди и съм им помагал, те просто са ме използвали, и сега, когато съм в труден момент, тях ги няма и вече са ме забравили. Моля дайте съвет какво да правя и как да изляза от тази ужасна ситуация...

31.   и аз имам същия проблем

32.   Тъй като всички се възползват от шанса да си излеят това което им тежи предполагам че мога и аз. Та колкото се може по-накратко, аз съм на 21 (близо 22) години и от около 4 години насам живея, уча и работя в Обединеното Кралство. Ако трябва да съм напълно искрен, липсва ми човекът когото бях преди години, този който винаги успяваше да поеме всички удари които животът ми нанасяше и винаги излизах победител, независимо от това колко усилия трябваше да положа. Избягах от България защото винаги съм се чувствал различен като характер и начин на мислене от връстниците си у дома. Надявах се, че тук ще намеря това което търся и ще се почувствам на мястото си. Да, бях наясно, че за да привикна към по-самостоятелен и независим начин на живот ще отнеме много болка и усилия, но дори в най-лошите си представи не съм очаквал какъв кошмар ми предстоеше. Първото нещо което ме удари здраво и разклати амбициите ми беше да разбера, че курсът който съм записал във университета си няма почти нищо общо с това което исках да се занимавам. В края на първата ми година имах шанс да се преместя в друга специалност, но заради тогавашната ми липса на решителност не посмях да поема риска, за което доста съжалявам поглеждайки назад. Тъй като все още съм студент, ми се налага да работя на място където работата не е най-приятна а заплащането е меко казано обидно, но нямам друг избор. Мислил съм да се престраша и да си потърся работа много пъти, но всеки път ме обзема страхът, че няма да се справя с друг тип работа. Ме ми помага особено, че заради моята прекалена доброта често се възползват от мен и услугите ми. Но дори тези неща нямаше да ми тежат толкова ако не беше убийствената самота която изпитвам почти ежедневно. За съжаление, заради срамежливата си природа, никога не посмях да заговоря което и да е от момичетата в които съм се влюбвал и общо взето цял живот досега съм бил сам. Сега когато съм на хиляди километри от дома си, далеч от близките ми, изпитвам истинската и най-мъчителна форма на това какво е да се чувстваш абсолютно самотен. Имам нужда от човек до себе си, дори и да не е нещо сериозно, просто момиче което да ме ощастливява и да ми покаже хубавата страна на живота която знам, че съществува. Стигнал съм дотам, че дори една най-нормална прегръдка от приятелите ми, кара очите ми да се насълзяват. Не съм споделял за това почти на никого главно защото не очаквам каквото и да е съчувствие или подкрепа и съм пределно сигурен, че насреща ми ще получа само критики и обвинения, повечето от които вече съм напълно наясно с. Предполагам, че фактът че този коментар ще остане анонимен прави нещата по-лесни за споделяне и въпреки, че ме е срам да говоря за нещо толкова лично и тягостно, чувствам в определен смисъл на думата че смъквам огромна тежест от плещите си.

33.   На 23 съм, и съм с много проблеми. Живея в най-лошият град в България, Видин, и въобще съм загубил всякаква връзка с реалността. Нямам приятели, нищо нямам. Причинил съм си мозъчни проблеми, от много мислене. Дълго време бях затворен в себе си, не излизах, имах чувството че съм затворник. Мисля, че започвам да пропадам. минават ми самоубийствени мисли, рязах се с стъкло, не успях нищо да направя. Полудявам година след година, в същото време се обезсмислям и оглупявам. Имах талант, но загубих желание, да го развивам. колкото до проклетите родители, не ги интересува, те са пропаднали.