Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Преодолява се. Аз обичах едно момче в продължение на 7 години, а той въобще не ми обръщаше внимание. И миналата година ми каза едно изречение, след което ми се прииска да му ударя едно кроше в центъра на кухата му тиква. :)

7.   До номер 5 - И на мен ми се иска да стане така, но.. не става..
До номер 6 - Той на мен доста пъти ми е казвал неща, от които съм се засягала, но повечето бяха на шега, а пък аз нали съм чувствителна и и от най-малкото нещо се обиждам. Имало е и много пъти, в които се е държал добре. Почти всеки път, когато ме засегнеше си казвах, че ще го забравя, но в крайна сметка не успях.
На мен не ми е за пръв път да изпитвам чувства към някой, а той да не ми отвръща. Вече за 3-ти пореден път е така. Първите 2 пъти не съм ги обичала със сигурност, все пак бях и много малка. Първото момче просто го харесвах. Продължи 1 година. Второто също го харесвах 2 години, но този път е различно.
Благодаря на всички за коментарите!
Авторката

8.   Е, и аз съм към вашата група Страдащи, ако мога така да ни нарека... Влюбена съм... Не, повече е... Обичам го. Още от първия път, когато го зърнах. Наистина беше интересно. Снимах хората около себе си, обърнах се. Беше точно зад мен и първата ми реакция беше да го снимам... Още пазя снимката.

Усмивката, която моментално предизвиква моята - толкова чиста, толкова детска...Този смях, от който сърцето ми се свива. Топлите очи, които отнемат способността ми да мисля трезво, оставяйки ме без думи. Загубена съм в мечтата да го имам, тя ме съсипва, унищожава ме.

Понякога се питам как имам сили да се усмихвам, нима съм толкова добър актьор, че да заблуждавам всички?
От един клас сме.. Може би затова е толкова болезнено. Да го виждам всеки ден, да стои толкова близо, но да е на милиарди километри от сърцето ми... Това глупаво сърце, което за 4 години, точно както теб, не успя да види никой друг. Сякаш Той е единствен за очите ми, а за останалите съм сляпа. Въпреки че ме боли... Въпреки че се измъчвам. А какво прави той? Подминава ме, игнорира ме. Аз съм невидима.

Знам колко е трудно да стиснеш зъби и да продължиш напред. Но се налага. Бори се... Това е моят съвет. Усмихвай се, бъди силна. Има толкова много хора, които страдат от това изпепеляващо чувство. Мисълта, че не си сам, е успокояваща... Не мога да ти кажа да го забравиш. Знам, че не става. Но някой ден, някога... ще срещнем човека, който заслужава всяка наша сълза и усмивка. (:

9.   аз съм авторката на, , не ми излиза от главата''
Разбирам как се чувстваш.. ;хх Ужасно е.. между другото моя също е с К.. ;д

10.   Здравей, 8! Всеки път, когато го видя се появява една голяяяяма усмивка на лицето ми, но веднага след това се сещам, че не мога да го имам и.. усмивката моментално се скрива. Най-болезненото нещо е някой да стои до теб /например/, но да знаеш, че никога няма да го имаш..
до 9 - К? :D Да не би да страдаме по един и същ човек?
Авторката

11.   Аз съм 8
Да... всеки път, когато го видя, когато той погледне към мен, не мога да спра широката усмивка... Онзи ден ми връщаше химикал. Спомням си, че беше някак сериозен. Каза ми благодаря и ме гледаше толкова... не знам. Неприсъщо за него, хладно. Заболя ме...
Ще полудея вече! Има момче от класа ми, което ме харесва... Но дефакто той преживява това, което аз преживявам към този, когото аз харесвам... Гадно ми е. Сигурно му причинявам болка.

12.   Прочетох и твоята история, беше написала името й като коментар на една друга история, много ми стана жал и за теб.
S. I. S.

13.   8, и при мен има друго момче, което ме харесва, но аз него не. Това момче, което ме харесва не знае как да изрази чувствата си и се държи лошо, но много пъти съм виждала как ме гледа. Лошото му държание към мен е за пред другите, защото много се влияе от тях. Но, аз такова нещо най-много мразя. Да се водиш по чужд акъл. К /момчето, което аз харесвам/ не го харесват особено приятелите ми и понякога го нагрубяват зад гърба му, но аз го защитавам. Просто им казвам, че нищо не им е направил и да го оставят намира, защото той наистина нищо не им е направил. Жал ми е, че те е гледал хладно, знам какво е :(.. но никога ли не ти се е усмихвал? На мен К ми се усмихвал, макар и рядко да ставаше това.. Сега разбрах, че сте в един клас и поне си говорите.. няма ли начин да му покажеш чувствата ти по някакъв начин? При теб мисля, че има надежда. Аз си изпуснах шанса, не допускай моята грешка.. момчетата обичат усмихнатите и весели момичета. Смей се по-често в негово присъствие, разказвай шеги, трябва да изпъкваш с нещо. В час вдигай ръка по-често, пробвай да се сближиш с хората, с които той общува по-често. Аз поне се сближих с най-добрият приятел на К.

14.   О, забравих да се подпиша да номер 13. Авторката съм.

15.   Аз съм 8.
Ами, при мен момчето, което ме харесва никога не се е държало лошо с мен. Бяхме на море и, докато аз въздишах по другия, който се зарибяваше с други, не осъзнавах, че Н (така да наречем този, който ме харесва) беше човекът, който седя до мен и се опитваше да ми вдигне настроението, макар и да не знаеше какво ми е. Закачаше се с мен, бъзикаше се. Но един ден една фр го попитала в скайп дали ме харесва и той й отвърнал "не, бих я поканил да излезем, ако я харесвах" и всичко спря. Сега само ме зяпа...
Относно момчето, което харесвам, ние не говорим... Моите приятелки го хейтват, но въпреки това, когато иска нещо, говори с тях, пита ги... мен не ме поглежда. Разбира се, случвало се е да ме заговори, да ми се усмихва. Но... избягва ме. Понякога имам чувството, че съм някакъв особняк в очите му... Винаги съм усмихната, дори да ми се плаче. Но... и при мен вече е късно. Обвързан е от няколко дена...

16.   15, авторката съм.
Аз също смятам, че съм особняк в неговите очи. Ужасно е това.. :(.. аз с К не съм разговаряла от много време, все се притеснявам, че някой ден ще го видя да целува друга и няма да го понеса. Всеки ден плача и сериозно обмислям самоубийство.. не мога да се измъчвам така повече, просто не мога. Живея единствено заради родителите ми, нищо друго.
Авторката

17.   Самоубийството никога не е било решение. Нищо няма да постигнеш с това, повярвай. А и не си струва за едно момче. Знам, твоят К не е поредният за теб, различен е, обичаш го и т. н. но това е началото на живота ти... Предстоят много повече трудности занапред, а това е просто малка пречка.
Не знам... боли ме. Той никога е се е държал лошо с мен, но в повечето случаи ме игнорира... А и сега сигурно мислите му са погълнати от приятелката му. Нямам търпение да свърша училище и да дойде момента, когато няма да го видя никога повече. Когато не е наоколо ми е по-добре... Минава време (както сега ваканцията) аз мисля за други неща, леко ми минава. Идва първия учебен ден и още щом го зърна, всичко се проваля и раната в сърцето зейва отново... Очите съм си изплакала по него, а той дори не знае. ПОнякога се чувствам като глупачка... Много момичета га харесват и дефакто аз съм поредната...
А ти пробвала ли си да му го кажеш - за чувствата си? СИгурна ли си, че няма да те разбере?
От 15

18.   Здравей, 15! Не съм пробвала, защото съм УБЕДЕНА, че няма да ме разбере. Днес пак го видях, беше по-красив от всякога, но както винаги не ме и погледна. Това ме убива.. знам, че ще имам и много други трудности по-късно в живота ми, но животът няма смисъл без споделена любов.
Авторката

19.   Не прибързвай със заключенията. Тепърва ще срещаш нови хора, тепърва ти предстои споделената любов... Очевидно той просто не е за теб. : ) Както и моят не е за мен...
Огледай се. Просто трябва да потърсиш подходящия човек.

20.   Знам как се чувстваш и няма смисъл да те съветвам да го забравиш, защото няма как да стане. И аз си харесвах едно момче в продължение на седем години, казваха ми, че и той изпитва някакви чувства, но понеже бях прекалено стеснителна така и не му споделих, което като гледам май е най-често правената грешка. Пожелавам ти щастието да ти се усмихне и да се оправиш по-бързо. Наистина с времето се преодолява. Горе главата и напред :)

21.   Благодаря ви, 19 и 20!
Знам, че животът е пред мен и че ми предстои да срещам много нови хора. Лошото е, че съм много стеснителна и по-трудно допускам хората до себе си. Може би щях да го забравя, ако не бяхме отново в едно и също училище, нали хората казват, че очи, които не се виждат, се забравят. Насилвала съм се да харесвам други, но не се получаваше, просто нямах истински чувства към тях, а и виняги, когато видя К, забравям за всички останали.
Авторката

22.   Здравейте! Вчера отново го видях, наблюдавах го „тайно“ от вратата на класната му стая. Слагам думата „тайно“ в кавички, защото предполагам, че всички ме видяха, че го гледам :D. Бях с една приятелка и тя твърди, че ме е загледал, когато съм се обърнала към нея, но силно се съмнявам, че наистина ме е гледал. Както и да е, но аз знам, че друго освен да го наблюдавам тайно, няма да мога да направя. Днес се разплаках по пътя, прибирайки се от училище, както и вкъщи, не издържам вече, не ми се живее изобщо. Трябва да го забравя, но как, като:
1. Не мога никой друг да харесам така, както него..
2. Няма много желаещи да са с мен :D, не съм харесвано момиче.
Вече не знам какво да правя..
Авторката

23.   Хей отново. (аз съм 15) Ами, ти запознала ли си се с него? Изнамери му фейсбук или скайп ии ей така му пиши. Нищо няма да загубиш.
До болка познато ми е какво преживяваш. Самата аз безброй много пъти съм плакала на връщане от училище... заспивала съм със сълзи на очи и съм се събуждала с такива... Ужасно е, знам. Но лек за това е единствено да намериш нова любов. Наясно съм, че не е лесно и, че е абсурд да го забравиш. Опитвала съм толкова много пъти.... Не се получава. Той ми дава смесени сигнали и това ме обърква. Когато го гледам, се случва адски често и той да ме погледне, зяпаме се, но само толкова. Един път ме няма, друг съм там... Не го разбирам... Накрая просто ми се иска да отида и да го попитам дали ме харесва... Все още не ми стига коражът за това.... Но някой ден всички граници, които ме задържат, ще рухнат.. И ще му кажа всичко в лицето без да ми пука за последствията...

24.   Здравей, 23! Познавам го от 6 години, бяхме приятели до преди половин година, излизахме, а в началото на запознанството ни ме харесваше, но тогава аз не му отвръщах. Сега спря да излиза с нас, даже не иска и да излиза и с най-добрият му приятел.. К е казал, че не иска да излиза повече в този квартал, защото никой не го иска.. не е вярно! Всичко стана заради един тъпак, ама.. нищо, вече е станало. Това е лошо, защото така губя всякакъв контакт с него, тъй като в училище не си говорим. Наистина старата любов се забравя само с нова, но аз не мога и да погледна друг. Мен също ме е поглеждал, даже и една приятелка ми го каза 2 пъти.. Вече имам и аз чувството, че ако го издебна сам, ще го прегърна и няма да го пусна, защото просто не издържам. Толкова много го обичам, а той дори и не ми говори..
Авторката

25.   Здравейте, отново съм авторката. Искам да се „похваля“ на всички, че успях да го забравя! Четири години се измъчвах по него, плаках, тръшках се, макар че той не ме заслужаваше. Въпреки всичките му обиди и лошо отношение към мен, аз не спирах да го обичам. Всичко това до преди месец и половина. Мислех, че никога няма да го забравя, не исках да слушам хората, които ми казваха, че ще срещам много други момчета и че ще го преодолея. Е, бяха прави. Вече харесвам /подчертавам харесвам!! / един негов приятел. По-добре да разкажа точно какво беше станало. Това не го споменах в историята ми, защото мислех, че не е нужно, а то всъщност беше най-важното. Бях 7-ми клас. Исках с К. да сме в едно училище, за да го виждам по-често /в квартала не излиза/. Търсех, търсех, но все не можех да разбера къде ще ходи, така че тръгнах по пътя на логиката.
1. Сестра му беше там.
2. Най-добрият му приятел беше там.
3. Това училище е елитно, т. е., там влизат по-ученолюбивите, а за К. бях чула, че е отличник. Имаше едно училище, което отговаряше на всичките тези критерии. Добре, но как двойкарка като мен щеше да влезе? По математика, например, бях много зле, а изпита за кандидатстване беше с математика /единия/. По БГ щях да се справя, но математиката - КРЪГЛА 0!! Е, изкарах и след 2-3 седмици вече разбрах, че бях приета в неговото училище. Много се зарадвах, защото щях да го виждам, а и мислех там да се постарая да се сближа отново с него, тъй като бях приятелка с най-добрия му приятел. Лятото обаче реших, че може би нямам шанс с К. и че може би ще срещна друго момче от новия ми клас. Дойде новата учебна година. Още на втория ден разбрах, че НЯМА да е от новия ми клас и пак се започна с реването, с тръшкането, докато един ден не ми дойде „умната“ идея да огледам приятелите му, просто да видя с какви дружи, не за друго. Едно от момчетата веднага ми „хвана“ окото. Не беше особено висок, даже беше нисичък, доста слаб, с тъмна коса, тъмни очи.. загледах го и нищо повече. Дните минаваха, аз отново реших това момче да го огледам.. дните си минаваха, а аз все по-често започнах да го оглеждам и всеки път изпитвах странното чувство, което изпитвах, когато виждах К. /в началото/, а пък когато се прибирах плачех и се тръшках за К. Минаха няколко седмици и аз вече започвах и да си мисля за неговия приятел, даже му разбрах и името. След 15-ти май вече непрекъснато мислех за другото момче и започвах да забравям за К., даже случаите, в които плачех и се измъчвах по К. оредяха, докато накрая напълно го забравих. Даже ме запознаха с него, видях, че е доста срамежлив. Все едно, че стана някакво чудо.. , но явно 4 години му стигнаха. Затова искам да кажа на всички в моето положение да не губят надежда и да знаят, че времето лекува всичко. Няма вечни неща. Знайте, че в живота ви ще срещате много други момчета/момичета и все някоя/я от тях ще ви „грабне“! Просто имайте търпение :).

26.   Аз също страдам от тази неслоделена любов. Не мога да го забравя боли ме, плача всеки ден, но не става и не става. Когато ми каже, че харесва друга полудявам. Моля ви дайте съвети!!!

30.   Аз като мъж, наблюдавайки коментарите, мога да кажа, че влагате твърде много смисъл в действията на тези момчета. Много често, ние мъжете, не забелязваме изобщо, когато една жена ни харесва. Не игнорираме нарочно, а просто не можем да го видим, нямаме този усет. Съветът, който мога да дам е да не правите веднага заключение, че той не ви харесва или никога няма да излезе с вас. Дори ако някоя жена направи първата крачка и покаже ясно, че има чувства към мен, веднага ще ми се издигне в очите.

Просто не се страхувайте да правите първата крачка и преодолейте страховете си. Аз също, като всички нормални хора, се притеснявам когато харесвам една жена, но го преодолявам.

31.   и аз съм в това положение харесвам едно момче -В- от няколко години приятели сме от мбноого години още от малки. Много ми е трудно защото дори и не си пишем в facebook а не мога да го виждам защото той се премести в друг град, но като си идва излизаме по на кафе или просто отиваме някъде и си говорим, но никога не сме само двамата чудя се защо не си пишем в facebook а като се видим си говорим най-спокойно. Преди и той ме харесваше, но аз нямах такъв интерес към него. Когато аз го харесвах той тръгна с една моя приятелка и като ми казаха ми се искаше да заплача но не можех защото всички наши приятели бяха там, всъщност аз помогнах това да стане не знам защо но, го направих момичето не беше сигурно дали да го направи и искаше да говори с мен (това е едно от най-гадните неща ) и аз и казах да го направи защото ако не пробва ще съжалава и ще и се иска да е пробвала. Тя изглеждаше така сякаш няма да го направи и се успокоявах с това. Беше ми много тежко да ги виждам всеки ден заедно даже по едно време започнах много да ревнувам и да намразвам тази моя приятелка но, накрая взех да свиквам... а те се разделиха... и когато го направиха той много по рядко си идваше и ми беше много празно и някак си се чувстах сама. После мина реме и той пак започна да идва но пак не като преди. Между другото аз съм на 16 и 9 клас бях в ново училище и там се запознах се ено момче на моята възраст и е много сладък имам чувството че започвам да забправям -В-. НО и с другото момче има проблем защото не сме си обелвали нито дума дори като се засечем здравей не си казваме заради едни истории които станаха но няма да разкаквам че е дълга история смисал не сме скарани нито ме мрази но от шегите и базиците за нас двамата а ние даже не сме излизали но хората говорят и му е някак си неудобно и така нататък дълга история но надявам се с второто момче да се развият нещата силно се нядявам защото го харесвам но все още не съм забравила-В- някак си ми олекна че писах тук и хората ще знаят историята ми :)

32.   Аз съм в почти същото положение. Все пак дано нещата при теб по някакъв начин се оправят и ти обърне внимание :) ! Докато при мен няма никакъв шанс! Познавам го от 3 години и 4 месеца, обичам го от 2 години, 1 месец и 19 дни. Той разбра какво чувствам към него преди по- малко от месец. Много момичета го харесват и е страшно популярен имал е много гаджета. Кофтито е, че пуши и друса от време на време постоянно се опитвам да го забравя, но ... Бих дала всичко за него. Всеки ден го сънувам ( буквално ) , всеки ден плача за него, не мога и минута без да мисля за него, свързвам го с всяка песен, с всеки момент от моя живот адски е гадно ;( . Преди бяхме нещо като приятели ( не точно ) бяхме в едно даскало, една махла и всеки ден се виждахме.

Но това беше преди 2 години. Благодарение на най- добрия му приятел ( който ме харесва и заради мен вече не са приятели ) излязохме в петък 13 беше най- якия ден в живота ми, който никога няма да заравя. Аз няма да забравя нито един ден с него, но вече съм в друга държава и НИКОГА няма да го видя вече. Все пак казах на приятеля ми да му каже, защото ме навиваше, че и той ме харесвал и такива глупости. Като разбрах, че не ме харесва и не го интересувам ми стана страшно гадно. Много плаках! Как да го забравя ?! Изобщо как да спра да мисля за него ?!

33.   До 26 - Споделя ти, че харесва друга? Това означава, че сте приятели. Ако сте приятели имаш поне някакъв малък шанс да те приеме като нещо повече от приятелка. Опитвала ли си да му показваш, че го харесваш? Шегувай се с него, когато някоя го отреже може да го успокояваш. Винаги се старай да изглеждаш добре пред него, поддържай се, винаги ухай на свежо.. пробвай какво ще стане, ако те вижда и с други момчета.. ако все пак нищо не стане, знай, че ще срещаш и други, той няма да е единствения. Аз страдах по моя 4 години, мислех, че няма да го забравя, плачех, крещях, чупех.. но накрая го забравих! Първоначално и ние бяхме приятели, той не се държеше добре с мен, накрая започна много лошо да се държи с мен и не излизаше с нашата компания.. много ме болеше, но.. вече е минало. До 30 - Така е, трябва да се престрашаваме да правим првата крачка, но аз, например, съм много срамежлива и това винаги ми е било проблем. Грешка беше, че не му показах какво чувствам, но подчертавам да ПОКАЖА, не да КАЖА. После той започна много лошо да се държи, даже преди две години му баха казали за чувствата ми към него, а той ме беше псувал! И казал, че мисли, че харесвам негов приятел.. както и да е, това вече отмина, аз не го харесвам. Просто сега трябва да не правя отново тази грешка. До 31 - Аз също срещнах друго момче в новото ми училище. Така и забравих К. К. мога да го виждам всеки ден в училище /пак сме в едно училище, аз бях отишла там заради него/, но вече не ми пука за него ;). Това другото момче е много срамежливо и доколкото разбрах /от негова съученичка, която няма как да ме е излъгала/, че от класа му са му казали, че го харесвам /класа му е разбрал от моя клас, а моя клас знаят от едни бележки/, а пък той си мислел, че всичко е на шега и не вярва, че го харесвам. Опитваха се да ме запознаят с него, но него го беше много срам /личеше си, не смееше да ме погледне, даже буквало забързваше крачката като ме видеше, говореше много тихо около мен/ и затова се наложи да го гоня по улицата да се запозная с него. Запознахме се накрая. То и мен ме е срам, и него го е срам, не знам какво ще правя.. догодина и ще сме в една група по немски. Ти и това момче, което харесваш познавате ли се? Ако се познавате, а той не ти казва нищо, да знаеш, че може би се притеснява заради всичките шеги на хората за вас. Може дори и да те харесва, но да го е много срам. Затова ти трябва да му кажеш „здравей“ първа, защото ако е като моето момче, например, никога няма да се престраши! Затова направи ти първата крачка, няма друг начин. След това го заговаряй и той постепенно ще започне да се престрашава. Ще започне и той да те търси. Пожелавам ти късмет! До 32 - Ще ти кажа какво мисля аз.. ти си харесала такъв тип момче, което не желае никакви сериозни връзки. Повечето момчета от този тип харесват „кифли“ и после ги използват за секс. Донякъде е добре, че сте се разделили, защото народа е казал „Очи, които не се виждат, се забравят“. На мен също ми беше тежко като разбрах, че К. не ме харесва, но.. вече го преодолях. Плачех много за него, беше страшно, исках да се самоубивам. Ще срещаш други момчета и все ще харесаш някое от тях. А пък и то теб! С женкари не се занимавай, защото ако не си някаква наконтена и празноглава, ще страдаш много от такива. Постепенно ще го забравяш този, просто не се насилвай. Успех и много щастие в любовта! Авторката

34.   Като чета тук всичките коментари или поне повечето разбирам, че всичките сте момичета които страдате заради несподелената любов. Е аз съм момче няма да ви занимавам с моите глупости (макар че съм в горе долу същото положение, но не ми тежи), но мога да ви дам един лек и простичък съвет. Момчетата обичат директния разговор. Отивате казвате му какво изпитвате простичко и кратко и чакате неговия отговор. Имайте предвид, че момчетата не са като момичетата, не очаквайте шамар ритник :Д или нещо подобно, а един простичък отговор ( Да и аз изпитвам същото към теб или не не те харесвам). И в двата случая няма да ги загубите като приятели (ако вече са ви), а ако не са ви приятели най- много да завържете едно ново приятелство. Е, поне в това отношение мисля, че момчетата са по- добри от момичетата. Ако аз отида и кажа на момичето, което харесвам (добре де ОБИЧАМ я) знам какво ще последва или поне така си мисля, но в това отношение вие сте си превилегировани.

35.   До 34 - Да, може би един такъв разговор би помогнал, но не и в моя случай. Той беше разбрал, че изпитвам чувства към него и ме беше псувал, а пък си представям какво щеше да стане, ако аз му го бях казала.. Иначе аз не бих се разсърдила, ако някой ми каже, че ме харесва, нито пък ще искам да си развалим приятелството. По написаното от теб разбирам, че харесваш някое момиче, но мислиш, че тя не те харесва не искаш да говориш с нея. Защо мислиш така? Нищо не е сигурно. Помисли си, давала ли ти е някакви знаци, че те харесва - търси ли те, много ли се закача с теб, ако е срамежлива по-тиха ли е около теб, притеснява ли се от теб? Ако ти е правила намеци неведнъж, можеш да поговориш с нея. От колко време се познавате? Поне от 1-2 месеца трябва да се познавате, не й веднага казвай за чувствата ти. Първо се опознайте, виж дали ти прави някакви намеци и тогава говори с нея. Ако се познавате добре и сте приятели може така на шега да я питаш дали харесва някой, дали си има приятел.. Авторката

36.   Знам какво е! В същото положение съм.Не знам как ще мога някога да преодолея момчето,което харесвам :(

37.   От 32 Мерси, пожелавам ти късмет и на теб. Да и аз съм искала да се самоубия за това, но просто няма смисъл ще мина през по- трудни неща и не смятам да се предавам. Надявам се да го забравя, но като ми е в приятелите в фейса и нон стоп е на линия е много трудно. Изкушавам се и може ако много настоявам може и да стане, но не си заслужава и по принцип съм много срамежлива. Като излязохме в петък 13 ми направи 2-3 комплимента, които никога няма да заравя. А колкото до жените да женкар е, но мисля, че не се е... ( след 6 месеца става на 15 ). Не съм сигурна, но се тая. Всичко в живота се връща ;). Момичето, което той харесва не го харесва по този начин. А една от бившите му ( приятелка на момичето, което... харесва ) каза, че е тръгнала с него на сила заради приятелката си и би избрала лайнто пред него ;D. Сега вече се чувствам по- добре и се опитвам да го забравя като видя по яко момче от него, а на даскало всички ми се чудеха как го харесвам. Вече знам, че живота е справедлив и всеки си получава заслуженото!!! ;)

38.   До 36 - Аз също не мислех, че ще го забравя, мислех, че ще е единствения, но явно няма вечни неща. Стана, когато най-малко го очаквах, така и при теб ще стане. Хубавите неща стават, когато най-малко ги очакваме. Просто имай търпение, всичко ще си дойде на мястото :), само не се насилвай да го забравиш, аз първоначално така правех и стана по-лошо. С времето ще започнеш бавно, бавно да го преодоляваш, при мен така стана. Вече харесвам друго момче, ти също ще харесаш друг. Времето лекува всичко :).
До 37 - Аз К. го виждам всеки ден /най-вече, когато сме на училище/, но пак успях да го превъзмогна, така че спокойно :), щом само по фейсбук можеш да го виждаш, а не на живо... значи ще ти е по-лесно, а пък и ще срещаш много други момчета и все някой ще харесаш повече от този. Не се насилвай да го забравяш, не си го поставяй за цел номер 1, а остави нещата да станат от самосебе си. Аз преди се насилвах да забравя К. и стана по-лошо.. Ще го забравиш може би, когато срещнеш друго момче, което със сигурност ще стане :). Относто това, че ти е правел комплименти - те женкарите са такива, казват го на всяка.. , но не искат нищо сериозно. Това, че той харесвал някакво момиче, а тя не му е обръщала внимание ми напомня, че К. също харесваше някакво момиче, което беше коренно различно от него и тя не му обръщаше внимание. И права си - наистина всичко се връща :). Авторката

39.   от 31 много съм щастлива в момента защото въпросното момче -В- си дойде и сега всеки ден сме заедно и близостта между нас се възърна и сме много близки сега, но за съжаление знам че това ще е за малко и като знам това ми става много гадно, но както и да е. Всъщност днес беше страхотен ден толкова съм щастлива в момента забавлявахме се и дори се държахме за ръце ходихме боси и така нататък малко лапешко звучи но аз бях щастлива защтото за миг бях спокойна с него :) просто супер беше ходихме на кафенце с приятели.. и така но като се замисля че ще си тръгва ужасно се натъжавам, но съм решила че докато е тук ще му се радвам колкото мога... :) :) може и да му намекна нещо кой знае :) просто съм на седмото небе :) целувки -В- :*

40.   До 39 - Много се радвам, че близостта между вас се е възобновила :)))! Наистина е много гадно, че си тръгва, но щом сте станали по-близки, това означава, че може докато е извън града да си пишете по интернет, например. Права си за това, че трябва да му се наслаждаваш, докато е тук :). И не мисля, че това е лапешка работа, а пък и важното е, че си се чувствала добре. Аз също като харесвах К. имах един такъв ден с него - 26. 02. 2010.. държеше се много добре с мен, смеехме се, шегувахме се, още едно момче имаше с нас, но то почти не говореше и беше все едно, че бяхме само двамата. О, и да добавя - можеш да пробваш ти да му пишеш първа /след като той се прибере града му и ако той пръв не ти пише/, но не му ВИНАГИ пиши пиши първа. Успех!
Авторката

41.   До 33-ти мс за съвета. Вече го забравих, разбрах, че не е за мен. Аз съм 26ти. В момента с него сме скарани, но важното е, че вече не го харесвам. :)

42.   До 41 - Това е добре :). С К. също бяхме спряли да поддържаме връзка. Това стана година и половина преди да се откажа напълно от него. Отначало много се измъчвах от това, но вече ми е все тая. Предполагам, че и при теб е така. Сега остава да срещнеш друго момче, в което да се влюбиш. Някое момче, което наистина ще те заслужава. Успех :))!
Авторката

43.   Ще го преодолееш!! И аз бях така. 2 години половина харесвах едно момче. Не обръщах внимание на никой освен на него. Той дори не ме забелязваше.. Беше ми много гадно. След време разбрах че нещата с него няма да се получат и някак си чувствата изчезнаха. Спокойно ще го преодолееш просто ти трябва време :)

44.   До 43 - Вече отмина, харесвам друго момче, а за К. - да си гледа работата..
Авторката

45.   Здравей, аз също съм в подобно положение! Момчето което харесвам е с 4 години по-голямоот мен! Отначало му пишех анонимно в мрежата, но после той разбра коя съм и приятелството ни приключи! Оттогава той се затвори в себе си и повече не ме погледна! Накратко той просто ме отхвърли като парцал, щом разбра, че го харесвам! Ти не се отказвай и продължавай да опитваш да спечелиш любовта му! Желая ти успех!!! :)

46.   И при мен всичко отмина-чувствата, любовта и т. н : )))

47.   Аз харесвам едно момче което изобщо не ме поглежда. Има моменти в които се смеем и си говорим, но не винаги. Не съм в неговата категория. С всеки ден любовта ми към него се засилва. На всичкото отгоре има една глупачка която постоянно се мярка около него и непрекъснато го закача и си говори с него. Много ревнувам! Толкова съм привлечена от него, че всяка секунда го наблюдавам!!! А към теб ще се обърна така:
Не се отчайвай, събери достатъчно кораж, дръпни го някъде където да сте насаме, кажи какво чувстваш, целуни го пък ако не потръгне значи е пълен глупак!!!

48.   До 47: Здравей, аз съм авторката. Аз едва-едва забравих К., но не съм обичала отново. Момчето, което ми помогна да забравя К. просто го харесвах, не повече, но и с него не се получи. Имаше и още двама - единия само ме привличаше, и с него не се получи, тази учебна година дойде ново момче в класа и аз почти веднага го харесах. И тук идва страшното.. много харесах това момче. Не бях влюбена, но страшно много го харесах, но нали класа ми не ме харесва и допуснах те да го настроят срещу мен. Той като гледам е и от по-отворените, а аз черната овца на класа, бързо ми се наложи да разбера, че нямам шанс с него. Почти не сме говорили.. , но веднъж постъпи страшно грубо и страшно ме нарани, мисля, че по-скоро го направи заради класа, но все пак ме засегна. По принцип ме игнорира, но този случай... ужас. Заради него изпаднах в депресия, спрях да ям, почти стигнах до анорексия, даже и ръцете си рязах, колкото и глупаво да е, но просто много страдах. Не исках да ходя на училище заради него, още проклинам деня, в който той дойде в нашия клас.. , сега просто е неизбежно да го виждам. Сега уж се мъча да го забравя, но.. Той също се закача с други момичета, което доскоро направо ме убиваше..
Разбирам те как се чувстваш.. защо обаче мислиш, че не си негов тип?

49.   Към авторката:
Настъпиха някой промени... този който аз адски много харесвах, сега няколко пъти на ден ми хвърля погледи, имам му скайпа и почти всеки ден си пишем!!! Аз съм на седмото небе, погледите ни понякога се срещат а това е романтично! Ти ми зададе въпрос в края на обръщението си към мен. Той не е в моята категория защото той е пълен отличник, аз също но той си е спортист а аз малко изоставам по физическо. Пък и допреди седмица той беше недостъпен защото се движехме в коренно различни тайфи и беше мн трудно да си говорим.
А сега да се обърна към теб:
Не позволявай да те тъпчат, бъди дръзка смела!!! Това рязане на ръце е просто... ЗА МОМЧЕ НЕ СИ СТРУВАААА... знам че много си страдала и че в любовта има трудности, обаче даскалото си е даскало! Отиваш там за да учиш не за да може другите да те тъпчат да те използват и цялата да те оплитат в интриги!!! Утиваш там защото трябва да учиш! По думите с които се обръщаш към тези които ти пишат си личи че си интелигентно момиче. Не се съсипвай на тази възраст! Сега си в разцвета на силите си!!! Да не чувам такива изрази от сорта черна овца!!! Готина си и тва си личи от километри. Разгърни потенциала си! :*************

50.   До 49: Здравей, отново съм авторката. Това е много хубаво, че си пишете, но сега видях, че си ми написала защо си мислела, че не си негов тип. Според мен това, че ти не си добра по физическо, а той е спортист не означава нищо. А пък и и - се привличат :). Хубаво е, че си пишете всеки ден, гледате се, може би и той има чувства към теб. Продължавайте да си пишете, говорете си на живо, излезте и ще стане работата :). При мен не е проблема, че класа ме тъпче /под „тъпче“ разбирам постоянно да ми се подиграват, да ме подритват и т. н., а аз да търпя/, случая е друг. Доколкото знам, те мислят мен и още една съученичка /двете с нея сме много добри приятелки/ за много надути. Даже мога да разкажа от къде тръгна всичко. В 8-ми клас дойдох в тази гимназия и бях ного стеснителна, срамувах се да говоря, защото в старото ми училище всички ме мразеха, всеки ден се биех с тях, от другите класове също ме мразеха, един вид имах проблеми с цялото училище и това много ми се беше отразило на психиката. /тогава бившите ми съученици, както и тези от другите класове ме тъпчеха или поне се опитваха, защото накрая аз се изправих срещу всички, макар че не беше лесно/. В новото училище не говорех от страх да не ме отхвърлят отново и да се повтори историята от старото училище. Все пак 3 години тормоз не е малко и всичко беше тръгнало от една, която много ми завиждаше. В новото училище имаше само едно момиче, което пожела да ме опознае. С нея станахме много добри приятелки, непрекъснато бяхме заедно, бяхме често в коридорите на училището, говорехме си, смеехме се. Това не се харесваше на класа, макар че понякога и с тях говорехме /тази година даже едно момиче си призна, че завижда на приятелството на мен и приятелката ми/. Класа започна да ни прави мръсно още от 8-ми клас, даже разказваха и на другите класове, че сме надути. Класната ни също не ни хареса заради тях, даже приятелката ми понякога ходеше при училищната психоложка и жената й беше казала, че класа й разправял, че сме надути, но всъщност не са били прави. С приятелката ми се старахме да се правиме, че сме над тези неща и не им се впечатляваме.. беше успешно, а тяхната злоба нарастваше. И така... тази година още си ни мразеха и дойде това ново момче /той отпреди си познаваше половината клас/.. така и него настроиха, Господ знае какво са му казали, но вината ми е, че позволих това да се случи, макар че не го харесах от самото начало на учебната година, може би месец след това. Много страдах от това, че така стана, около това момче обаче се чувствах странно, още откакто го харесах. Някак си не беше като другите харесвания.. просто не знам как да го опиша, сякаш имахме някаква подсъзнателна връзка, не знам.. просто твърде странно беше чувството, за да мога да го опиша.. Да, не съм го обичала, както например обичах К. /при него случая беше съвсем различен, все пак от 6 години го познавах, 4 го обичах/, но все пак много странно се чувствах около това момче.. Но нали казах, че преди няколко месеца този направи нещо много грубо и след това чувствата ми се промениха /още обаче смятам, че по-скоро заради класа го направи, защото когато не е бил с тях се е държал много по-нормално, не се е заяждал с мен, даже веднъж му писах и нито ме е хулил, нито нищо, нормално се държа.. 2 пъти съм го хващала да ме гледа много продължително, и двата пъти извън училище, и съм убедена, че към мен гледаше/. Е, все още се чувствам странно около него. Понякога обаче имам чувството, че когато той е наблизо сякаш изсмуква силите ми, понякога се и натъжавам, нямам сили за нищо... когато го видя, когато чуя гласа му най-вече.. Разбира се, опитвах да го забравя, да го заменя, но не става.. и ме е яд, че допуснах класа да му наговорят тези лъжи за мен.. просто ме е много яд.. Знам, че не си струваше да се режа заради него или да спирам да ям, но не знам какво ми беше станало тогава. Просто бях в много тежка депресия, не ми беше минало напълно и от 4-годишното страдание по К. и явно ми дойде в повече.. предполагам заради страха, че отново ще трябва да страдам години наред, което просто не можех да си го представя.. все още училището е ад за мен, макар че положението малко се е подобрило. Сега, няколко месеца след „ужасяващата случка“, той не се е заяждал с мен, нито с приятелката ми. Рядко да ми проговори нещо, но не го е казвал с някакъв троснат тон или пък някакво такова презрително, а напълно нормално, и тези неща ме наведоха до мисълта, че преди няколко месеца е постъпил така заради класа. Явно му влияят зле..
Авторката

51.   Първото което искам да кажа е:
Веднага щом прочетох сякаш ми изсмуква силите в умът ми изникна една дума и тя е енергиен вампир.
Наистина ли го чувстваш сякаш ти изсмуква силите?
В този случай не мога да ти кажа не му обръщай внимание и др. глупости, защото знам че когато усетиш тръпката на любовта е невъзможно да се оттърсиш от това чувство. Ще те посъветвам само едно нещо. Хората изсмукват енергията на други хора и те отслабват психически. Ти трябва да слушаш повече хаос музика, тя зарежда много! Чети книги които ти доставят удоволствие, зареждай се от природата, от любовта която изпитваш, отпусни се. Пали свещи и медитирай, прекарвай време с твоята най-добра приятелка, смейте се! Бъди оптимист!!! Това според мен ще ти помогне! А за това което казваш за мен и възлюбения ми... като чели сме в застой. Аз също като теб съм стеснителна, но към момчета които харесвам (по принцип съм мъжкарана )! Не мога да намеря общ език с него, спичам се! Като го погледна губя ума и дума! Гледам го отстрани и се питам той харесва ли ме? Има ли някакви чувства към мен (освен приятелски)! Опитвам се да намирам смелост и да го закачам, но ме е срам, не съм отворен човек! По принцип моя клас е пълен с пичове и супер готини момичета, е, има интригантки и те ми лазят по нервите, но като цяло класа ни е сплотен. А за момчето което харесвам, онзи ден като ти казах че нещата вървят добре, май урочасах нещата, днес само му хвърлях погледи, питах го някакъв въпрос който дори не помня, и до там. На всичкото отгоре оная дразнителка пак се мярка около него. Най-лошото е че съвсем успешно си общува с него за разлика от мен. По скайпа си чатим, но какъв е смисала, нямаме какво да си говорим, в училище относно общуването с него съм пълна трагедия. На теб обаче най-много ти завиждам за приятелката която имаш! На теб ти желая всеки ден от тук на сетне да бъде приказен (дано това да те зареди)!!!

52.   До 51: Ех, този срам... колко пъти ме е провалял.. Трябва да го преодолееш, макар че знам колко е трудно. Мен също ме е най-много срам от момчетата, които харесвам, въпреки че имам много приятели момчета. И така... беше ме срам и това винаги ми е проваляло шансовете. Няколко пъти съм успявала да превъзмогна този срам и спечелих доста. Трудно е да се преодолее, но не невъзможно. Ако го преодолееш първите 4-5 пъти, нататък ще ти е все по-лесно. В началото винаги е трудно. Може би се притесняваш да го заговориш пред целия ти клас. И мен ме е било срам пред много хора, знам какво е. Но можеш да го издебнеш, когато е сам. Например, ако си тръгва от училище сам или пък друг път, когато е без придружители. Наистина може леко да се закачаш с него, не бива толкова да се притесняваш. Ако по тези начини успееш да се сближиш поне малко с него, така той може сам да почне да идва при теб, а тогава още повече ще ти отмине притеснението. Но явно нещата засега са в твои ръце.
А относно моя любим: Да, и аз точно за енергиен вампир се сетих. До по-миналата седмица наистина се чувствах много зле в негово присъствие /миналата отсъства, затова казвам до по-миналата/. Просто се молех поне един ден да не дойде, защото когато го видех, деня ми автоматично се проваляше. Изпадах моментално в депресии, исках да си тръгна, вкъщи също ми беше гадно.. И желанието ми се сбъдна - миналата седмица не дойде цялата, но от тази седмица пак идва и се чудя след колко ли време отново ще започна да се депресирам от присъствието му.. Просто много неща изпробвах вече - поне 1 месец се опитвах тотално да го ингорирам, не го гледах, разсейвах се с какво ли не /включително и приятелката ми, други момчета, музика, физически упражнения, разходки/, но не помогнаха кой знае колко. Просто видех ли го този - щастието ми моментално изчезва, това става още в началото на деня, а до края на часовете ми идва направо да умра. От тази седмица не е чак така, но ще видим до кога ще издържа. И аз много се ядосвам като го видя да се закача с някакви фръцли, но няма какво да се направи. Всеки ден се питах защо е дошъл в това училище.. но нали аз вярвам във Висши Сили, карма и т. н. и някак си стигам до извода, че може би е било писано да го срещна, защото в 8-ми клас той е бил друго училище с прием след 7-ми клас, а си спомням, че аз в 7-ми клас първоначално исках да кандидатствам в старото негово, даже ако се бях записала там щяхме да сме в 1 клас, което означава, че пак щях да го срещна. Е, аз не отидох в неговото училище от 8-ми клас, а след това той се премести в гимназията, в която уча, че даже сме и в 1 клас.. но дори и да е писано да го срещна.. защо, това някакво наказание ли е, какво е.. просто ми е странно..
Авторката

53.   Историята ти е много трогателна. Наистина ти съчувствам, и аз имам несподелена любов и наистина е много трудно. Мислех си, че няма да обикна друг, но се получи. Просто искам да ти кажа да вярваш в нещата и да бъдеш много силна!