Превърнах се в нищо!
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 2849 пъти
Историята ми е за живота ми и е дълга, но ще се опитам да я скъся малко.
Когато бях на 11, 12 години животат ми беше рай! Имах приятели който ме обичаха и аз тях много бях щаслива само защото живея... нямах търпение да стане УТРЕ за да видя какво ще се случи... имах самочуствие, но не чак да прекалявам и не се комплексирвах така като сега.

Когато бях на 12 и накрая на лятото заминах за чужбина.
Животът ми беше АД не го пожелавам на никого... Не знаех език, нямах никакви приятели, постоянно плачех (не само за това ами и в семейството ми стана много зле навлезе някаква омраза). Мразех всичко и всички, изглеждах като някаква изтормозена възрасна жена надебелях, не се обличах изобщо добре просто си носех някъкви парцалки и нямах никакъв стимул за нищо. По цели дни само спях а когато семейството ми си лягаше аз чак тогава ставах да ям и после седях пред компютъра МРАЗЕХ ЖИВОТА!
След година понаучих езика намерих си 1, 2 приятелки и след още една година и гадже с което скъсахме миналата седмица. Когато бях с него бях най щастливата на света не ми липсваше никой и нищо.. обичах живота и имаше за какво и кого да се усмихвам, но той ме заряза сега 1 седмица нито съм го чула ни видяла. Много ми е тешко.

Един от най-големите ми проблеми е това че от както заминах от България се промених доста, станала съм срамежлива, комплексирвам се от всичко и се затварям в себе си... Не мога да общувам с хората И СРАМ МЕ Е!!! докато в БГ говорих и се усмихвах с всеки дори непознати, но сега това е най трудното нещо за мен.
Много съм отчаяна от всичко... 63 кг не съм чак много много дебела, но пак имам сланинки и корема ми се личи имам косми по тялото и лицето също така "мустак" косата ми стана грозна и бухнала... и се комплексирвам от всичко това тръгнах на спорти танци, но аз съм тромава и не мога да играя добре... не знам дали е защото НЯМАМ ТАЛАНТА ИЛИ ОТ ПРИТЕСНЕНИЕТО МИ, но е ацки гадно.
Искам да започна да бягам, но пак ме исрам!!! ПОДЯВОЛИТЕ ОМРАЗНА МИ ОТ ТОВА!!! Чуствам се толкова... Не знам как да го кажа.. сейно съм един боклук и не мога нищо да прая.. Не мога да говоря нормално с хората, не мога да танцувам, срам е за всичко... не ми е ясно защо се промених толкова...!!! Не знам как да ви го обясня с точни думи, но не знаете какво е чуството да живееш постоянно в срам и притиснение... и естествено че онува момче ме остави... аз съм дебела!!! косата ми не става за нищо... дрехите ми не са хубави... просто... толкова съм объркана и дори когато имам поне мъничко настроение някои ми го СЪСИПВА ОТ ВСЯКАДЕ с думите ЧЕ САМО СЪМ ИСКАЛА!!! ДА АЗ ИСКАМ ЗАЩОТО ВСЕКИ ПОКРАЙ МЕН В УЧИЛИЩЕ ИМА!!! А АЗ... С ЕДНИ СТАРИ ДРЕХИ. И ДОРИ КОГАТО ИСКАМ АЗ НЕ ГО ПОЛУЧАВАМ!!! А СИНА НА СЕСТРА МИ ИМА ВСИЧКО И ТО НАЙ СКЪПИТЕ НЕЩА И ТОЙ НЕ ГИ ПОЛЗВА А ГЛЕДА САМО ДА ХАРЧИ ПАРИ ЗА 1 ГОДИНА Е СМЕНИЛ ПОНЕ 10 ТЕЛЕФОНА.
И пак му угаждат а аз... мразя живота мразя всичкоооо.. мразя и себе си защото станах един БОКЛУК едно НИЩО...
Написах историята защото трябваше да споделя на някого... аз няма на кого да споделя и близо 3 години всичко седи вътре в мен.... понякога усещам сякаш има нош в сърцето ми... Благодаря ако някои е прочел жалката ми неграмотна и безмислена история.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 месеца hash: da7a032c59

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Радвам се, че сподели историята си, най-вече за да се замислят някои родители, понесли децата си из ЕвропаТА, мислейки само за пълните стомаси, не за пълната душа. Не се сърди, но си и вече неграмотна на български език. Не виждам, как ще можеш един ден да се върнеш, да следваш да кажем. Не вярвам да стигнеш и до университета на страната, в която живееш, но дано това да е целта ти все пак. Не знам, какво да те посъветвам - за теглото има достатачно теми. Аз самата на 19 бях напуснала страната и имах възможността да се запозная с деца като теб, но за съжаление само едно направи нещо от себе си и то, само защото изнуди майка си да го прати на общежитие в престижна английска гимназия в България, завърши си и след дълги години на кандидатстване, стана пилот - благодарение на перфектния си английски от България и на добрите си оценки! Простил е на майка си, но е минал за него буквално през Ада. Бях свидетел как едно 14 г. момче, българче, беше пребито от съучениците си и беше предложено за изключване като провокатор. Едно друго момиче пък стана поне фризьорка. Университета тези деца го гледаха през крив макарон, докато българите от България идвахме да учим като изградени личности, със самочувствие, хубави дипломи в чантата си, а някои имаха и заможни родители. Докато ние работихме некфалифицирани работи, за да се издържаме временно по време на следването, децата на емигрантите ни там нямаха друга перспектива - бяха завинаги чужденци в страната си, а България, нравите, обичаите, начин на работа, манталитет им бяха също чужди. Дори езикът, правопъсът им бяха ужасни. Решавай, какво искаш, но едно ще ти кажа - не страдай от вечният български комплекс, че мястото и държавата му са виновни. Видиш ли - в България си била друга, там си друга. Бъди себе си. Мястото лесно се сменя - за 2 часа със самолет, но себе си ще влачиш цял живот. Бъди приятна на себе си, оформи тялото си, както на теб ти харесва, махни космите и т. н. , но за СЕБЕ СИ. Останалото е лесно...

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: f0d3dcee04

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Оф е аэ имах отвратителен пубертет. И нищо ама грам нищо не харесвах у себе си. И недай боже някой нещо да ми кажеше та дори и на шега и аэ го приемах много тежко. И още повече се эатварях в себе си. Каэваш че си дебеларами аэ нямам как до преценя, но според мен ако спортуваш редовно няма да е така. Каэваш че не те бива в танците, ами не танцувай, а се эапиши на нещо друго което ти доставя удоволствие. Не раэбрах эащо те е срам да тичаш? Има и други начини. Карай колело, раэхождай се(иэвървявай пеша колкото можеш повече километри), ако те е срам да ходиш на фитнес прави някакви упражнения у вас. Косата ти щом не ставала эа нищо(ти така каэваш) ами промения я-отиди да ти направят прическа. Направи си кичури, накъдри я или я иэправи. Промени я по някакъв начин. Эа дрехите неэнам точно какво да ти кажа... Ако нямаш пари эа кой энае какви дрехи, паэарувай от теэи втора ръка, но гледай сама да си ги иэбираш, да са евтини, но удобни и ти да си ги харесваш. Пожелавам ти успех и горе главата.

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: cc12e3be28

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Разбирам те. В подобно положение на теб съм. Запази самообладание, макар и да е невъзможно трудно. Опитай се да видиш неутралната гледна точка на нещата. Ако решаваш нещо с пристрастие, решението ще е временно вярно, после ще съжаляваш. Майната им на всички, гледай себе си, постави си цели, следвай ги. Не се сравнявай с другите, аз го правих и само страдах от това. Всеки е такъв, какъвто е. Гледай напред, не си дебела! А и случайно да си, какво от това??? Знаеш ли колко момчета харесват такива момичета? Достатъчно много.

 

...

горе^

преди: 12 години, 9 месеца hash: 9d86bdae21

гласове: 1 2 3 4 5   (16 гласа)

4.   От авторката: Благодаря ви за разбирането! Към номер 1, да прав си че и българския ми е неграмотен, но няма начин така е... И тук е добре за училището защото всичко е беплатно мога да уча за каквото поискам сега съм 10 за 11 клас. Даржавата е добра изобщо не е както в България поне от това не мога да се оплача. И още веднъж ви благодаря за разбирането и съветите.

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 71e6ade76d

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

5.   , , не знаете какво е чуството да живееш постоянно в срам и притиснение" - Всъщност, има няма 50% от посетителите на сайта са така от както се помнят. Знаеш ли, нещата са много простички, само да се замислиш: Мислиш се за дебела- спортувай, тичай, запиши се на фитнес (опа- запознанства), ако искаш опитай някоя малоумна диета... Не си харесваш дрехите- Еми купи си нови, чакаааай, ако не те е страх вземи ножица, камъчета и каквото те изкефи и режи, играй си, занимавай се, направи нещо което винаги си искала да имаш в гардероба. Но едни парцали да те депресират... Косата ти е бухнала - Това е толкова простичко! Фризьор-казваш му да реже всичко изтощено, цъфнало, или просто излишно. ( всъщност можеш и сама, аз наскоро го направих в пристъп на истерия ;дд добре, че не съм достатъчно саката, че да остана без коса) Купи си балсами, кристали за коса и си готова. Никой не е казал, че задължително трябва да използваш преси или маши. Плитките вършат работа, можех да я къдриш, или оформяш с пяна или лак. Варианти - много. Космите - боже 21 век- самобръсначка, коло маска, епилатори, козметици... Ако гаджето ти те зареже, защото косата ти е бухнала, или пък не си модна икона представи си колко трябва да е повърхностен! П. С. - Надявам се историята да не е измислица, защото малко на такава докарва. Зу-За

 

...