|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Проблеми с майка ми
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 4030 пъти
Здравейте! :) Аз съм на 14 години и най -накрая се реших да пиша тук, защото съм отчаяна! Аз имам само майка и тя наистина ме обича, но не знае как да го покаже. Не съм от много заможно семейство и оценявам, че ми дава пари като излизам. Но тя си мисли, че добър родител означава да даваш пари да детето си и такива материални нeща..
Но не се замисля, че най-важното за едно дете е да получава ЛЮБОВ от родителите си! И в моя случай -от майка си. Винаги се караме, няма ден в който да сме си с добри отношения, все избухва от нищото и да не се затварям и да не плача и да си мисля как искам да умра! Обижда ме, заплашва ме, че ще ми избие зъбките и ще си ги събирам по земята и кръв ще потече от устата ми.. '' ще взема тoчилката'' всички заплахи съм й ги запомнила на изуст!!
Когато в мен е грешката ми вика и крещи, кара ми се, обижда ме, когато е в нея грешката крещи '' Аз съм майката!! Ти си детето, ще мълчиш и ще слушаш!! '' Аз съм добре възпитана, но ме дразни, че не си признава грешките, а забелязва само моите.. Когато се видим едно ''здрасти'' не ми казва.. гледам приятелките си как като се видят с родителите си се целуват, а моята майка - нищо! Веднага започва да ме критикува за нещо, нещо съвсем дребно, незначително! От.. не знам кога вече не ми е казвала '' лека нощ '', '' обичам те'', '' как си'' и т. н.!
Изобщо не я чувствам близка, не мога да и споделя нищо, тъй като каквото и да започна да говоря, тя не ме изслушва докрай, прекъсва ме и започва да крещи!! Не ме предразполага да и споделям! А когато си говорим нормално ( което наистина е рядкост ) ми говори само за пари и сметки... И мисли, че тя е майката, а аз трябва да се държа с уважение към нея, не тя към мен ( мооооого пъти ми го е казвала) да, но майката възпитава на уважение детето все пак.. искам просто уважение и любов на показ от мама, приятелски отношения, нищо повече! Просто реших да споделя.. ако има още някой с такъв проблем ако иска да пише : ))
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: 78d52e8e55 |
|
1. За съжаление не можем да си избираме родителите.
Не се сърди, но имаш асоциална майка. Не е твоя вината, но е време да го осъзнаеш и да спреш да искаш нещо, което никога няма да имаш - нормална майка, с образование, социален статус, разбиране...
Остават ти още 4-5 г. От теб зависи, какво ще направиш от живота си, даден от тази жена, каква майка ще бъдеш ти самата. Бъди сигурна - майка ти е имала майка като самата себе си, тя не знае друг начин на поведение.
Проблемът идва от ниската култура на вашето семейство, от липсата на образование и възпитание. Виждам, че ти благодарение на средата, на училището си даваш сметка, че не е правилно поведението на майка ти - това е начинът ти да прекъснеш веригата от насилие, простотия, викове, мизерия.
Не ставай родител млада, образовай се, имай хубава работа и стабилен мъж. Уважавай родителката си, но разбери - тя Е и ЩЕ СИ ОСТАНЕ такава, каквато Е.
Или ще я обичаш така, или ще се откажеш от нея. Имаш право на това.
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: ee13000841 |
|
2. Нормално е да имаш такива чувства сега си в пубертета и сега започваш да забелязваш, че мама не е най-прекрасната/безгрешната на света, както би казала ако те бяхме попитали когато беше на 6 години. Майката е напълно нормален човек и има право да греши, както всеки човек. Съвсем нормално е тя да има гордост и да й е трудно да признае пред детето си грешките си, затова ги прикрива с думи като "Аз съм майката". Не можеш да изискваш с нея да сте с напълно равни права тъй като задълженията ви са различни. Можеш просто да се научиш да й прощаваш все едно ти се е извинила и да я прегръщаш ти. Защо ти не поемеш инициативата с прегръдките, защо ти не я повикаш в стаята си вечер преди да заспите? Защо не се гушнеш в нейното легло? Може да не е перфектната но е единствената на този свят, която те обича най-много. Може по някога да взема грешни решения но да се скараш с нея заради това не е най-правилното, има и други начини да покажеш, че имаш по добро решение на дадения въпрос. След като сте останали сами, работете в екип, заедно една за друга. Така винаги ще сте силни и никой не би могъл да ви навреди.
Обичта е най силното оръжие!
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: 19b1951c8f |
|
3. Здравей. Аз ще ти кажа следното. Каквито и да са родителите трябва да се уважават защото все пак са ти дали най-безценното живот. Така че ти си я уважавай и обичай но вижадай и грешките и си прави сметка от сега какво няма ти правиш във възпитанието на твоите деца. Всичко в този живот зависи от това как ще погледнеш на него. Запомни това от мен много е важно за цял живот във всяка ситуация. Въпроса не е какво ти се случва а как ще го приемеш. Примерно ако някой те напсува на улицата или ти с еприсмее... имаш различни варианти.... да отвърнеш като 90%от простолюдието и да покажеш, че си като него като му отвърнеш по същия агресивен и простащки начин... а другото е да с еусмихнеш и да си кажеш хахаха тоя никаъв не ми е не ме познава кво ми пука з анеговото мнение... то си е за него че е затънал в такава злоба и простотия. И по този начин ставаш много по силен и мъдар човек и нищо неможе да ти развали настроението. Така и с майка ти. Зависи как ще приемеш нещата.... можеш да плачеш и да се здухваш и да се чудиш зашто така зашто на теб и тн... така нито ще промениш нещата нито ще с епочустваш по -добре. А можеш и просто да си кажеш Благодаря ти Господи че ми даваш уроци от малка и ми даваш възможност да видя какво не трябва да правя. Освен това много е важно да ти кажа че ако само си го таишв себе ем не си помагаш ем няма нищо да с епромени... само трупаш напрежение и негативна енергия.... а след време те се превръщат в болести, в нерви. Изкарай това от себе си, сподели го с маика ти. Казваш и следното :Маико виж какво знам че ти е трудно да си и майка и баща, че трябва да мислиш за всичко, че трудностите в тоя живот загрубяват нежнатата душа, но разбери на мен ли трябва да го изкарваш. Аз ли съм виновна? не съм ли аз радосстта ти в тоя труден живот? не ти ли давам именно аз сили да продължаваш и даимаш смисъл да с е бориш. Осъзнаваш ли че с тези викове и крясъци и обиди ми нараняваш още детската душа.... още чистото ми съзнание което още не е обременено от проблеми любовни болки и проблеми... ние сме си най близките точно ние ли трябва да се нараняваме, . Кажи и че гледаш приателките си как се държат добре с тях и ги гушкат и целуват и че ти липсва някои да те прегърне и да ти каже че те обича. Дори на момента да замълчи или пак да се развика повярвай ми дори след време ще се замисли над тея думи. а дори и да не се промени поне ще знаеш че си казла кво ти е на сарцето и ще ти олекне и поне ще знаеш че си опитала оттам нататък си е неен проблем ако не се промени и не направи усилие. Няма от какво да те е срам, от майка ти ли ще те е срам да и кажеш тея неща... та ти си и излезнала от тялото... тя знае всяка част от теб... хранила си се от гърдите и... това е наи близкия ти човек... крещи не крещи обижда не обижда тя си остава най близкия ти човек и това е. Живота е много кратък и утре може да те няма теб или нея няма време в тоя живот за срам и за колебание. Казваш правиш всичко възможно изливаш си душата всеки ден всеки час ч след 1 мин може да ти падне нещо на главата и да те няма... :)иначе майка ти те обича просто много хора забравят за истински важните неща под натиска на тежкия живот на тревогите сметките проблемите злобата завистта грубостта моралната деградация и тн. Бъди все така нежна душичка и умно момиче и никога не отговаряй на лзобата със злоба моля те... твърде много лоши хора има вече...
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: 7e4d83c855 |
|
4. От авторката : Хора, искрено ви благодаря за помощта и за съветите! Проблемът е не в това, че не ме обича или изпитва лоши чувства към мен, не е така! Проблем е това, че е твърде избухлива и емоционална, това си е характер, не може да се промени и аз не я обвинявам. Просто ми се искаше да споделя и да получа съвети как аз да се държа към нея, вярно и аз имам вина, тя няма да започне да ми вика ако си седя кротко, но не говори спокойно, опитва се да ме научи на добро с лошо.. гордея се с възпитанието си въпреки всичко, но ми се иска да сме приятелки с нея, не просто познати които се карат.
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: 7e4d83c855 |
|
5. Авторката: Краййййй това беше, не ми пука вече за нищоооо!!! Всяка вечер плача, всяка вечер заспивам със сълзи на лицето, вчера пак! Слушах музика със слушалки и чух как ''тя'' ми се развика, спрях музиката и като исках да намаля, пуснах песента, исках да намаля, а тя дойде, наведе се, почна да ми крещи и да ме заплашва как ще ми удари един и ще ми завърти главата на обратно и ми крещя точно над мен и ме заплашваше поне 10 минути ( което е много) веднага се разплаках и за да не ме види отидох в банята и там си плаках! Легнах и пак продължавах, не мога повечее, защо всяка вечер вместо пожелание за лека нощ, да получавам сълзиии и болка? !? !? !? ! Сега преди малко пак ми се разкрещя защото исках да обядвам в спалнята, а тя иска в кухнята защото после пак ще си оставя чиниите в спалнята, аз казах, че ще ги измия и тя '' само да не си измила чиниите след като се наядеш ще взема тучилката, бой ще ядеш'' и това няколко пъти, защоооооо трябва да имам такава майка, не може ли просто да каже най-спокойно да си ги измия после! ;@@ НЕ ИЗДЪРЖАМ! Това е постоянен тормоз!
|
...
преди: 12 години, 9 месеца hash: 67760c02e4 |
|
6. Сладурче, майка ти има огромен късмет, че има такъв тийнейджър вкъщи. Обикновено родителите имат проблем с децата в тази възраст.
Моята майка е същата. Когато бях на твоите години и аз се чувствах така. Мен не ме е заплашвала, това беше работа на баща ми лпитп редовно излизаше извън кожата си и си го изкарваше на децата. Тя цял живот ме е подценявала и ми е смачквала самочувствието още от ранна възраст. Сега съм на 27 години. Майка ми не се е променила, даже по зле е станала. Постоянно ме критикува и в годината 363 дни сме скарани. В малкото дни в които не сме скарани, тя използва да ми обясни по кой път да тръгна, какво да направя както на нея и на приятелките й се харесва и там в нейната общност е престижно. Постоянно не муфти за пари и е много алчна.
Много пъти ми е било гадно, че не получавам нежност от нея. Живяли сме в бедност а тя постоянно и до ден днешен, когато сама се издържам, тя повтаря че съм презадоволявана като малка, разглезена и прочие глупости, ние бяхме социално слаби, носехме подарени дрехи, за какво презадоволяване говори не знам.
Да знаеш, има много деца като теб. Моята майка също се оплаква, че нейната майка не й е обръщала нужното майчино внимание.
Съветвам те да си намериш хоби, нещо което ти доставя удоволствие и те прави щастлива. Разбира се това не може да замести майката, но това можеш да направиш.
Кажи на майка си, че хората са родени да бъдат щастливи и да се обичат и й кажи че просто заплахите които ти отправя не я правят по влиятелна и че с лошо нищо хубаво няма да постигне.
|
преди: 5 години, 7 месеца hash: 8ec5c8fa7b |
|
7. Майка ми ме накара да изтрия книга от приложение, а аз държах много на нея.
|
преди: 5 години, 7 месеца hash: 9c50b9851d |
|
8. Миличка, ако още следиш темата която си пуснала преди 7 години можеш да разкажеш, как са се променили нещата има ли ефект от поведението на майка ти. Сега вече си на 21-22 години а като си писала темата си била само на 14. Аз съм на 26 и моята майка се държеше така - подобно. Преди 2 седмици бях в болница и тя тогава ми държа конско че много съм се държал лошо и някакви глупости, принципно не живея с нея отдавна. Аз като един нормален млад мъж мога да кажа, че тя освен че се е държала зле с мен дори не дойде да ме види в болницата. Единствено дойде сестра ми, която е на 12 години и като й разказах какво се е случило детето ме прегърна. На 26 април ме изписаха и сестра ми ме закара до вкъщи Майка ми ни е оставила сами да се оправим а за сестра ми аз се грижа. Баща ми ни праща пари за двамата колкото да се справим.
|
преди: 3 години, 11 месеца hash: f6bbb6b161 |
|
9. Авторката: Благодаря на хората, които са коментирали :) Към номер 8: Благодаря за въпроса. Вече съм на 23 години и не знам дали когато съм писала темата съм била разбрала вече,но в същата година научих, че съм осиновена. Нещата не са се променили относно този факт, за мен тя е единствената ми майка и я обичам повече от всичко. А отношенията ми с нея също не се промениха, отново продължаваме да се караме всеки ден. Разчитах на това, че има нещо сбъркано в мен заради пубертета, но не. До ден днешен нещата са същите и просто съм приела, че явно няма да се оправят. :-)
|
преди: 3 години, 11 месеца hash: 06d5978ca9 |
|
10. Номер 8 съм. Разбирам те. Вече съм почти на 28 години, аз съм човека който е споделил че е бил в болница. Сега съм при майка ми за празниците, имаме хубави отношения- е вярно, че сме се каралии преди но аз си знам защо. Мъж съм и знам как стоят нещата
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|