Споделена история от Тинейджърски |
Как да го преодолея - кученцето ми умря!
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 12440 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 13. Реших да пиша тук, защото ми се искаше да споделя, а и да поискам съвет. Вчера сутринта кученцето ми умря. Беше йоркширски териер, само на 2 годинки. Сутринта като го извел баща ми и го отровили, като ми каза не можах да повярвам. Толкова го обичах, колкото и странно да звучи ми беше като малко братче. Когато се прибирах от училище как ми се радваше, въртеше опашка, скачаше. Беше толкова жизнено, сладко, умно, невероятно кученце!
Успокояваха ме с това, че е имало щастлив живот, не е живяло затворено (имаме двор, то стоеше там през повечето време), давали сме му цялата си любов и от нищо не сме го лишили, а и освен това не е умряло в мъки. Когато бях тъжна винаги идваше и се сгушваше при мен, нощем спеше при мен. Всички много го обичахме, и аз, и майка ми, и баща ми. Впрочем за първи път видях баща си да плаче, дори родителите му (баба ми и дядо ми) когато починаха не пророни и сълза. Наистина, аз не плаках много, не знам защо, но със сигурност не беше защото не ми беше мъчно и не страдах. Усещам нещо много странно в себе си, нещо, което просто не мога да опиша. Сега постоянно се оглеждам у нас, имам чувството, че ще се появи от някъде. Исках да си вземем друго куче, не за да заменя моето, никога не бих го заменила. Но като се замислих, че рано или късно и то ще умре, не ми се преживява отново това. Не знам какво да правя, нищо вече не е същото, чувствам се ужасно зле. Дали с времето ще ми мине, дали ще спре да ми е толкова мъчно? Ако си взема друго животинче дали ще ми е по - добре? Колкото и да правя други неща, да се разсейвам, не спирам да мисля за него. Какво да правя, как да бъда щастлива отново без кученцето си?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: b537614e70 |
|
61. Здравей! Аз имам американски кокер от вече 5 години и знам какво е в къщата ти да щъка едно такова жизнерадостно приятелче. Преди време имах и едно зайче-нямаш представа колко го обичах. Но ако мога да се изразя така-ми го отнеха. В началото, когато се сетех за него на очите ми се появяваха сълзи, ставаше ми адски мъчно. Но с времето спомените избледняват. Малко по малко свикваш с липсата, но в сърцето ти остава място за животинчето.
Моят съвет към теб е да изхвърлиш/подариш всички вещи на любимеца си-панички, играчки и тв. По този начин ти не се опитваш да го забравиш, а помагаш на себе си и на близките си. Спестявали си допълнително тъга.
Запази спомена за кученцето, моментите прекарани с него и не се опитвай да го забравиш, за да не страдаш за него. Но не се вглъбявай в мисълта за него и смъртта му-просто продължи напред.
Вслушай се в думите на родителите си-то е живяло добре, заобиколено от грижи и обич. Неща, от които са лишени много други животинки.
Прави нещата, които харесваш и се съсредоточи върху тях. Гледането на филми, слушането на музика и ако щеш дори чистенето помагат да се разсееш.
Сподели с близък/ка приятел/ка. Споделената болка е половин болка(един съвет-помоли човека на който кажеш, да запази това за себе си)
Не се отчайвай и не отхвърлят идеята за нов домашен любимец-те също са живи същества и като всяко такова рано или късно си отиват от този свят, това не значи, че не трябва да им дадеш шанс за един щастлив и пълноценен живот, нали?
Бъди силна и помни-времето лекува!
|
| преди: 2 години, 3 месеца hash: 9602840d60 |
|
62. ВЧЕРА УМРЯ МИЛОТО МИ ХЪСКИ НЕ СПИРАМ ДА ПЛАЧА. ТОЛКОВА МИ ЛИПСВА.
|
|
