Депресия, а само на 14
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 2075 пъти
Аз съм едно момиче на 14 години. Признаци на депресия имам сигурно от година, две, но не съм обръщала голямо внимание, с една дума казвах, че просто не съм в настроение. Но от март месец просто съм изцяло без коментар..
Ще започна отначало историята ми, макар и накратко. Преди година и половина нашите се разведоха. Бяха големи мъки.. майка ми се мъчеше. баща ми ходеше с какви ли не.. както и да е.. След развода майка ми си отиде в нейния град, а аз останах при баща си и баба си година. Не беше зле понеже продължавах да бъда с досегашните ми приятели и бях задоволена материално. След което лятото пропуших (не се гордея, не ме обвинявайте, знам как си вредя и т. н)..
След което двете ми най-добри приятелки от бебе ме оставиха, наложи се да сменям компания и т. н.
После се влубих - отначало споделено, след което и аз не знам какво става и до ден днешен се измъчвам и съжалявам..
Лятото едвам се отървах от анорексия.. не ядях нищо освен по малко шоколад.. смятах се за дебела исках да отслабна, беше ме страх от храната, мразех я и т. н, отслабнах с 3-4кг не повече понеже няма къде да свялям, не знам със какъв акъл почнах това гладуване..
Малко преди Коледа се бях напила като.... щях да умра.. болници, системи.. Следователно решиха да ме преместят при майка ми втория срок, не само по тази причина. Нов град, ново училище, никакви приятели, никакви познати! Симпатично момиче съм (дори повече, но не искам да звучи надуто или надменно), приобщавам се, разбирам се с всички, но явно не обичат новите. Не го показват очевидно, но аз не се чувствам добре в училище, чакам да се прибера, ума ми е някъде съвсем другаде.
Ваканцията си отидох.. всички признаци на депресия изчезнаха.. бях с най-добрата си приятелка, с компании, смях, купони, комплименти, момчета..
Преди два дена си дойдох.. Не мога да ви опиша колко мъчително ми минават дните.. Ставам с лошо настроение, оправям се с лошо настроение, отивам на училище, само някакви лоши неща ми се въртят в ума, тъжна съм, не съм там! Връщам се тъпча се с нещо, за да се почувствам малко по-добре, лягам заспивам и това е.. Плача, чувствам се сама, карам се с майка си, имам чувството, че почва да ме мрази, но тя обратно на съучениците ми.. - показва го много очевидно! Не ми се прави нищо.. Никакви упражнения, никакви грижи за мен, дори стаята не ми се чисти, чувствам се прикована за леглото.. Гледам някакви мрачни филми (романтични не искам да гледам, защото още по-зле ми става, като с замисля, че за лубовната ми история пак аз съм виновна)..
Най-лошото е, че за всичко съм виновна аз! Мразя се! Постоянно мисля, ако не бях направила така.. това нямаше да бъде! Искам да съм по-добра, а нищо не става! За самоубийство започвам да мисля чак...! Помогнете ми! Наистина ми е нужна вашата помощ!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 месеца hash: a216a2d5ea

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Доста неща са ти се струпали изведнъж, но това не трябва да те отчайва или нещо подобно! Много е трудно когато ти се струпа всичко наведнъж, но се опитай да преодолееш всичко, бъди силна, живота е пред теб, не изпадай в депресии или подобни състояния така само вредиш на себе си! Бъди оптимист, вярвай, че всичко ще се оправи и ще бъде наред! Сърдечно ти го пожелавам!

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 4d62f492dd

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   "Постоянно мисля, ако не бях направила така.. това нямаше да бъде! " Офф момиче, мисли преди да направиш нещо бре... На 14 си, закъде си се разбързала - да пушиш, да се напиваш.. И стига си се чумерила..

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 75dd93cde7

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   поговори с училищния психолог или някой на когото имаш доверие, води си дневник, напиши нещата, който те радват и тези, който не, старай се да изпълняваш само нещата, който те радват, започни да спортуваш, танцуваш или нещо ще се чувстваш много по-добре, вярвай ми аз така я преодолях

 

...

горе^

преди: 12 години, 9 месеца hash: 1e8b39485b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, момиче! Запознах се с едно момиче, което още от малка е имала силни депресии и в едно място е намерила своето пълно изцеление. Тогава за пръв път е почувствала щастие през живота си. Потърси в интернет нещо подобно. Търси и ще намериш! :) Не се отказвай, бори се за себе си!

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: a07628fa90

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Здравей. Нормално е да се чувстваш депресирана. Всеки нормален човек ги има тези дни, седмици и дори месеци. Така, че не е нищо ненормално. До колкото разбрах, това преместване те депресира. Когато си с старите си приятели всичко е ок. Чувстваш се добре сред тях, там си свикнала. На новото място обаче не върви. Съветът ми е, опитай да се приобщиш на новото място ти. Намери нови приятели, не от класа от мястото където живееш. Също така се отдай на нещо през свободното си време. Ти се прибираш в къщи, там където ти е трудно а и като не се разбираш с майка ти е още по трудно. Намери си занимание за след училище, спорт нещо. Не си виновна ти. Всички имаме проблеми с родителите и се караме с тях. За другите неща не коментирам. Това за напиванията ти и лятото. Минало е. Каквото било, било. Сега се опитай да започнеш от начало. С нови хора. Да поговориш с майка си също е добра идея. Това, че се карате, не значи че няма да се разберете. Вероятно в това е проблема. Тя си има проблеми, ти също, не си говорите и накрая всеки е вглабен в нещо. Поговорете може да ги решите заедно. Може да ти се струва глупаво но опитай. Все от някъде трябва да започнеш. Така, че горе главата. Няма да си тъжна. Намери нови приятели. Поговори с майка си. Излез с нея навънка. Направете нещо заедно. И ще видиш, че всичко ще се оправи, но само ако ти го искаш и направиш нещо по въпроса, вместо да се оплакваш. Това е от мен. :))

 

...