 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Приключението, наречено живот
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 1714 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 18 години, няма да кажа, че съм съвсем обикновено момиче, щото не съм, пък и звучи клиширано. Искам да наговоря малко неща, които ми седят в главата и просто трябва да ги споделя иначе ще експлодирам. Странно е как никой не разбира творците.. дори и те май не се разбират помежду си. Аз се чудя защо, когато си седя в тролея, отивайки към училище започвам да си задавам 100 въпроса и те ме затормозяват много, ама като си отговоря поне на някои от тях и съм по-спокойна вече.
Но все пак, мисля, че не е нормално да анализирам толкова много всичко. Не съм творец, пиша поезия понякога, защото ме спасява, помага ми и ми оправя настроението. А защо ми се разваля настроението? Заради всички идиоти наоколо. Ами, с риск да прозвуча като пенсионер, ама може ли да са толкова прости всички. Какъв е смисълът на това да си щракаш с пръсти цял живот? Ми то писва бе.. вие като се стремите към нещо ви е интересно нали? А като ви е в ръцете постоянно н еумирате ли от скука? Убедих се, че колкото по-малко имаш в главата, толкова по-лесно се забавляваш. Искам и аз така, ама не. Мисля аз постоянно някакви неща и така ме тормозят, ама поне после имам гледна точка по доста въпроси. Приятели... имам един приятел и семейство имам и това е.
Другото е измет, плява.. доверието всъщност наистина е трудно да го дадеш на някого.. пълно доверие на кого? Особено на моята възраст. Те повечето не познават себе си, аз доверие ще им имам.. прецакват ме и после ми се сърдят. Ето като младежът, с който се занимавах доскоро. Ами, връзка имахме, каква точно е трудно за обяснение, ама може ли да имаш все пак нещо с едно момиче и да се занимаваш с 2 още в същото време, без дори да си правиш труда да се скриеш, мамка му. Тъпо същество. И после ти се сърди, че си го разкрил, че чак те и отбягва. И тва на 24 години, ми вземи се в ръце.. Няма, то е пораснало вече, по-умно няма да стане.. И така, справедливостта умрело си играе на криеница с мен и така се крие, че дори и като кажа "Царски път до 10.. " и пак не се появява гадината.. Много е нечестно всичко, ама ние нали трябва да сме позитивни и да приемем всичко с лека ръка. Ми така е, ама е трудно. Как да стане, на повечето хора не им пука за нищо, освен за собственото щастие, хубаво, ама егоизмът трябва да има някакви граници все пак. Как може да пренебрегваш другия до такава степен, че чак да го нараняваш, да виждаш, че го правиш и да продължаваш.
Еми, не става така бе лимон, зелен! Ти си се шегувай, ама недей с лошо. Много са зли хората и все обвиняват другите и понеже ни е навик да си приличаме и дайте всички да вземем да се обвиняваме за собствените си грешки. Хич не е коректно. Не съм и аз безгрешна, но според мен в този живот е изключително важно да си прави равносметка. За тия 18 години 6 тона глупости направих, ама поне съм предпазена за в бъдеще и бягам далече от "възможността" да ги направя отново. Самоконтрол трябва и воля малко, няма как иначе. И мисля, че трябва да са по-добронамерени хората, а не да се чудят само как да вземат нещо от тебе, да те прецакат или да те пребият, щото имаш като нейните обувки. Наивно звучат моите трохички доброта, ама с тях поне 2-ма гладни мога да нахраня. Какво да ви кажа още, аз толкова неща си мисля и така са ми нахвърляни в съзнанието, че всичко се получи някак несвързано. Но това са си разсъждения просто. Едва ли на някого ще съм от кой знае каква полза, ноо се надявам да има няколко, които да мислят като мен. И въпреки всичко, животът е прекрасен, успехите са невероятно начало на нови такива, пълноценният живот за мен е свързан с осъществяването на мечтите, разбира се, но е важно.. важно е да помогнеш на някого с нещо, да зарадваш някого, да оставиш нещо след себе си. Иначе просто развитието спира и така деградират поколенията.. а не бива, а като им дадеш съвет, те си мислят, че ги упрекваш. Масов инстинкт за съхранение ги е налегнал всичките и затова са толкова злобни. Ама ние така си го направихме, ценностите съвсем се принизиха, затъваме и трябва да се стегнем, наистина. Животът е прекрасен, прекрасен е, дава ти толкова много възможности, възползвай се, намери ги, търси ги, бори се! Без да звуча като един политик, ама така де! По лесния начин всеки може, нали :) Спирам до тук, че ми се доспа зверски и доскучах безмерно. Надявам се да не съм ви отегчила :))
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 236698f8a6 |
|
1. Права си. Мен специално, когато станах на 18, а сега съм на 19, ми омръзна тоя живот, безгрижния и купони и такива глупости. Спрех цигарите и алкохола и вече не виждам нищо интересно в тия тъпи купончета и лигавщините на тия чалгарите, мислещи само за алкохол и чалгите им естествено и тва е, за друго не мислят.
И за кафенца мислат и до тука. Не се замислят за живота. Как им не омръзна, не нарадваха ли са цели 18 години на тоя безгрижен живот??
Може би за това сега, чувствам че живота ми е спрял- работа не съм си намерил и съм много объркан какво да работя, въпреки че имам от какво да избирам, но се чудя кое точно от тези 3 неща да избера.
Но няма значение, ще си намеря работа, вярвам в това.
Приятелка си нямам, и никога не съм си имал и се дразня, а може би и бързам да си намеря, след като са ми омръзнали кафенцата и напивания и цигарки (все пак някога ги правех и аз тея неща) искам и мисля че съм готов за следващата стъпка. Било то първо работа и после приятелка или първо приятелка и после работа.
Но за сега нищо. Нито едно от двете.
Може би това е причината за депресията ми в момента.
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 2ca19ef227 |
|
2. Здравейте и на двамата. Млади сте още :)))
Не се депресирайте за глупости.
Първо към размищленията на госпожицата.
Евала за това, че си толкова умна и интелигентна на тази възраст. И си осъзнала вече някои неща. Повечето ти връстнички ще мяткат кючеци помасите до 20-22 годишна възраст, а други цял живот. И никога няма да осъзнаят и половината от това което ти минава през главата на теб за 1 ден. Творците наистина никой не ги разбира, даже повярвай ми те също не могат да се разберат. Така е със всички хора.
Понякога сме толкова объркани, че ние самите не можем да се разберем, какви мисли бушуват във нас. Понякога тези мисли и чувства се зараждат и понякога ни депресират.
Повечето ти връстници още щракат с пръсти и на теб това ти прави впечатление. Остави ги не ги гледай. Така са хората, някои от тях няма да се променят цял живот.
Не ги гледай. Така за бившият ти. Намерила си дечко на 24, чудна работа. Такива с лопата да ги ринеш. За да не се повтарям, горе вече споменах че повечето хора не се променят. Мислят си че цял живот по дискотеките и така.
Но има и свестни хора. Не си само ти. Така, че не звучиш като пенсионер, а като малко по-зряла за възрастта си.
И да от полза си, защото туко що разбрах, че на света има още един свестен човек. Това е хубаво, иначе бях почнал да се отчайвам от хората. И аз като тебе виждам около мен познатата картинка, но виждам и свястни хора. За това опитай се и ти да намериш тези хора и да създаваш повече приятелства. За да не ти доскочава. Така ще има с кой да бъдеш, като ти омръзе да слушаш чалгарски историй за напивания и тн. И да права си, че ако помогнеш на някой, това е нещо наистина добро. Така се чувстваш добре самият ти. За това помагай, помогни на родителите си, на съседите. И така няма да ти е скучно и ще си нагажирана с по-хубави неща отколкото депресия. Хубаво е така, човек от време на време да си казва каквото му се е насъбрало. За да му олекне. Така, че радвай се на живота и на хората около теб ( които си струват) а на другите неща им тегли чертата. :)))
А сега към приятела.
Всички сме така.. мине се не мине дойде такъв момент в които си без работа, без път, без цел. И се депресираш и се луташ в един кръг и нищо. Ама няма от какво да се притесняваш. Те хората са го казали, няма нищо вечно и трайно. И работа ще си намериш и приятелка. Само не трябва през това време да се отчайваш, ами напротив трябва да работиш за това. Да се бориш. А и особено имаш възможност да избереш, имаш опций. Избираш това което ти е на сърце и се залавяй на работа. Върши го с удоволствие.
И ще видиш как всичко ще се нареди. Щом си стигнал до размисли, кое и как и защо, готов си за следващата стъпка.
Даже вече си я и обмислил, остава да я поемеш в ръцете си.
Това е от мен. Радвайте се на живота, защото е кратък.
Само за информация не ви пише някъв пенсионер, да го кажа, да не стават обърки, на 20 съм и съм ги минал тея неща. Така, че не се притеснявайте. :)))
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 1882e4bf1d |
|
3. Много правилно разсъждаваш, разбирам те напълно и мисля по същия начен, радвам се, че има още такива хора, защото простите стават все повече...
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 5c91f04476 |
|
4. От авторката: Благодаря, че ме разбрахте, радвам се и аз, че има и други ХОРА :) Ние ще спасим света :P :)
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: be0c4b5182 |
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
