Искам само да бъда обичана.
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 1962 пъти
Здравейте. Ще започна направо. Първото което е никой не ми вярва. Майка ми постоянно ми натяква че не се старая в училище. Въпреки това оценките ми са най-често от четири на горе. Изобщо не разбирам какво иска от мен.
А сега започвам да разказвам от начало. Всичко беше наред до деня в който майка ми се разведе и след това беше почти идеално като изключим че понякога ме спукваше от бой. Може би това беше защото беше раздразнена от баща ми който се напиваше и ме заключваше от вън. Тогава бях на 5. Когато станах на седем се появи така наречения ми втори баща който идваше рядко и когато станах на 8 окончателно се нанесе в къщи. Три години живях долу горе добре защото отидох при баба ми за което вечно ще съм и благодарна. Един ден изкарах двойка 11годишна бях. Помня само как майка ми влезе в баба и започна да ме бие. Тогава се върнах в къщи по настояване на майка. от този ден всеки път след училище ме изпитваха и ми се караха. Така две години се съобразявах с този изрод мъжът на майка ми. Когато станах на 13 вече можех да се защитавам само с думи. Вече му отговарях. От тогава всяка вечер имаше скандали и майка ми се възползва от момента да ме подготви за изпитите и да ме прати да уча в гимназия в друг град.

Той за разлика от моето градче почти селце беше грамаден. Записах една гимназия защото беше близко до моята къща а друго училище не знаех тогава. Апартамента в който сега живея сама е двустаен и хубав долу горе. Щастлива съм че уча в профилирана гимназия. Единственото което ми тежи е че нямам нито един приятел и че вече съм на 14години почти на 15 а нито едно момче не ме е харесвало нито един човек не ми е казвал обичам те и единственото нещо което искам сега е да си намеря момче което наистина да ме обича и да мога само да го прегръщам и целувам. Защото все още не познавам споделената любов. Просто ако можех щях да вляза в една стая без врати и прозорци и може би нямаше да искам да изляза защото целият ми товар ми тежи дори и да има хора които се чувстват зле аз не познавам мъката на никого но и никой не познава моята. Просто исках да споделя това с хора които не познавам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 месеца hash: ffc826b5fa

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Любовта ти ще дойде рано или късно. Ти си добро момиче. Аз също търся любовта, но с по-големи от теб и съм разбрал едно - важно е да не се отказваш никога да преследваш целите си, мечтите си и желанията си. Така рано или късно всичко се получава. Късмет.

 

...