Споделена история от Тинейджърски |
Какъв е изходът?
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 1857 пъти
Здравейте. Моят проблем, така да се каже, започна почти преди година. Майка ми замина юни месец за Испания да работи, тъй като остана без работа няколко месеца, а имаме два заема, които изплащаме и нямаше как да продължи да си търси тук, а там наши приятели вече й бяха намерили работа, така че нямаше какво още да умува. И сега аз живея с баба си, защото родителите ми са разведени.
Проблемът е, че с баба изобщо не можем да се разберем и съжителството ни е изключително тежко. Тя живееше на село, но заради мен се наложи да дойде в града и сякаш от тогава ме намрази. Преди винаги е била много мила, любяща баба, а в момента е като дявола за мен. А имам чувството, че и за мама, защото всяка седмица или поне на две седмици й се обажда да й казва, че съм боклук, развалина, разгащена, разюздана и какво ли още не (зависи от ситуацията). Много дразнещо е и това, че преувеличава и изменя фактите, така че да може да ме изкара най-лошото същество на света. И много често казва, че ще си отиде на село и аз ако искам, да я последвам.
Това й е най-големият проблем. Родена, отраснала и живяла е все на село. В града хич не й харесва и иска да си се прибере в своята къща. Но за да постигне това, първо трябва да накара мама да бъде на същото мнение и се опитва един вид да я настрои срещу мен.
На 17 съм, 11 клас, явно все още ученичка. Селото се намира на 40 км от града, транспортът е адски неудобен - най-ранният автобус е в 8, аз преди осем започвам училище. Един мой съученик е от село (друго) и там имат някакъв човек, който кара кола и води свои съселяни до града в 7 сутринта. Ама в моето село няма такъв човек! Всички са стари хора, няма един млад човек - дори и циганин да е. Всички са над 50-60 години и са пенсионери. Просто селището е много неудобно - няма подходящ транспорт за ученици и работещи, няма добър обхват на телефона, има само един магазин, който работи до 1 на обед... Няма как един млад човек да живее там, много е трудно и го изпитах през лятото, когато прекарвах два дена в града (ходя на уроци и танци) и 5 дена на село. Въпреки че си взимах книги от библиотеката, учех за уроците си и рисувах много, едва уплътнявах времето си. Имах чувството, че ще умра от скука! Няма с кой две думи да си кажеш, защото ако видех някой той беше пенсионер, който ме питаше "Какво прави баба ти? Какво ще готви днес? " и край.
На село баба има една схлупена къщичка от една стая и кухня, външна тоалетна, в която се и къпем и едно малко дворче. Градината е много малка - нямаме животни, зеленчуци или плодове. Нямаме нищо там! Нищичко, за което да я е грижа. Да имаше коза и да иска да я гледа - разбирам. Да сееше домати - разбирам. Ама то нищо нямаме! За какво иска да стои там? Явно просто не е свикнала с града и НЕ ИСКА да свикне. По една или друга причина.
В града живеем пак в къща, но сравнително по-голяма и с по-голям двор от нейния. В хубав квартал сме, а и къщата не е в близост до някой оживен път. Центърът и пазарът са ни на 20 минути спокойно ходене... Няма нужда да взима транспорт до там дори. Ама не - на нея не й харесва явно.
Е, в началото проявявах и аз разбиране - трудно й е на жената, на години е вече, едно-друго ама и моето търпение си има граници. И вече тотално ме измъчва всеки ден, в който я виждам - а това си е ежедневно.
Като свършвахме първия срок нали правих класно по български и литература и щяхме да правим ЛИС. Аз съм се научила да използвам интернет като най-добър източник на информация и си свалям теми, чета ги, преработвам и разработвам своя. Имахме 4 или 5 теми за класното и трябваше да подготвя всяка от тях, което ми отне около 2-3 дена по 4-5 часа на компютъра. На втория/третия ден баба избухна, че аз само на компютъра съм висяла и се обади на мама да й каже, че НЕ УЧА изобщо и само пред екрана стоя. И, естествено, баба щяла да си ходи на село, не искала да живее с робот! И аз просто бях шокирана. Мама като ми звънна да разбере какво става, естествено, влезе в положението ми, защото е свикнала да го правя това всяка година от доста време. Обясни на баба уж ама тя какво разбра, не знам, защото и сега следи кога сядам на компютъра и кога ставам, още малко и отчет ще напише.
По едно време пък бях с час на прибиране 4 следобед. И слънце да пече - аз в 4 следобед трябва да съм си вкъщи. Окей. Само че покрай големите студове през зимата пропуснах два урока по немски и като се постопли решихме да ги вземем с госпожата, но решихме, когато си карах обичайния час. Звъннах на домашния ни, но баба явно беше някъде навън и не вдигна. Останах си все пак аз за уроците, взех ги и като се прибрах - луд скандал! А се прибрах 16:15 някъде, с 1-2 минути по-рано. Обяснявам й аз на женицата, че съм звъняла, че не ми е вдигнала, че съм била на урок и заради това съм се забавила, но тя си знаеше своето - аз само знам да хайманосвам и нищо друго! Айде пак звъня на мама, но тя като чу какъв час на прибиране имам откачи. Много лошо се скараха с баба и старицата си го изкара на мен, но както и да е.
Вчера пък скандалът беше, че имам четворка по математика на едно контролно. Баба пак се обади на мама да й каже, че аз само с излишни неща се занимавам и явно се преструвам, че уча - ако съм учила, щяла съм да имам все шестици, а то много петици съм имала (7 са, от които 3 са по физическо - говорим за текущи оценки). Нещо подобно беше направила и като видя петицата ми по немски - каза на мама, че само си пилеела парите за уроци по езика, аз нищо не съм знаела щом имам 5.
Баба тормози както мен, така и мама. Мама осъзнава, че баба говори абсолютни глупости и че все се опитва да ме натопи за нещо и наскоро ми предложи да се върне в България и да се мъчим да се справим. Аз обаче не виждам как това ще стане.
В града безработицата наистина е голяма, а който има работа - колкото и мизерна заплата да взима, гледа да си стои на мястото и да не мърда от там. Много ще й е трудно да си намери нещо, няма и висше, тоест някаква специалност. Дори и да се върне и да си намери работя ще получава максимум 300 лева, които отиват само за сметки, че и няма да ни стигат сигурно.
Имаме заделени пари, 8-9 хиляди лева, които са от издръжката от баща ми, но мама не иска да ги пипаме тях. Дори когато остана без работа ги изключи като вариант за ползване. Тя иска да останат в сметката, да имам за образованието си, а и ако се случи нещо наистина голямо, при което ще са ни адски необходими тези пари. Хубаво прави, не отричам, но биха могли да послужат сега... Само че много добре знам, че няма да ги пипне. А трудно наваксахме с вноските по заемите, когато беше без работа.
Подхвърлих й идеята да ме остави да живея сама, но тя никак не е съгласна, защото се страхува за мен. Иначе вкъщи аз шетам, аз готвя, аз пазарувам, аз плащам сметки - баба само обикаля насам-натам из града и от време на време мете двора. Тоест аз съм сигурна, че ще се справя с домакинството и със сметките - почти една година мина откакто се занимавам с това, но мама се страхува, че може нещо да ми се случи, някой да реши да ни обере, ако съм сама... Не че виждам баба с какво ще ги спре ама както и да е.
Мина ми през главата да отида при баща си, но няма как да стане. Живее в не много голям апартамент с жена си и двете си деца, ще бъде кофти аз да се натрапя, а и е в друг град, което значи че 12 клас трябва да се преместя в друго училище и друг град, а като завърша - пак да се местя. Не ми се иска, но и наистина няма да бъде удобно. Нито сме кой знае колко близки, нито нищо...
Трябва да издържа още само година, но ми се струва невъзможно. Много ми е тежко с тази женица, която усложнява всяко нещо стократно и която тормози майка ми за щяло и нещяло. На мама й е достатъчно тежко, че е далеч от родината и от мен... А и аз също тъжа за нея. Никога не сме се разделяли за повече от 2 седмици, а изведнъж се оказахме на толкова голямо разстояние за 10 месеца и още ще се трупа времето.
Искам да намеря някакъв изход, в който мама да не страда, но и аз да не страдам. Мислех си за варианта да си намеря работа и да се изнеса на квартира, но първо - няма свободни работни места, второ - нямам 18, трето - мама ще полудее, ако изляза на квартира и сигурно ще се прибере.
Може би с ваша помощ ще стигна до правилния изход от ситуацията... Кажете какво мислите, ако сте на мое място, какво бихте направили? Може би виждате някакъв изход, който не попада в моето полезрение.
|
