Не мога да свикна
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 3657 пъти
Здравейте, искам да ви споделя нещо! Аз съм на 14 год. , може да ми звучи странно да пиша такива неща, ама и аз се вярвах че мога да стига до тук -да пиша по сайтове, и какво ли не вече, ама ми писна и предпочитам да споделя малко.
Моята история може да ви изглежда, и тъпа, и смешна и каква ли не, ама за мене е много сериозна, не знам какво да правя вече. Аз съм от едно градче, до Благоевград, но от септември 2011 т. е преди 6/7 месеца се преместих да живея в София, защото там си избрах да уча и сега много съжалявам че съм се преместила. Аз сега съм 8-ми клас и кандидатствах тук и ме приеха и се радвах отначало, после се замислих и ми станало кофти...

А до миналата година си учих в това градче там, в едно училище и ми беше много добре, аз там си бях свикнала и наистина дисциплината там беше по разпусната, а тук е прекалено строго, просто не издържам и не само заради училището... заради много неща и много съжалявам сега, и ужасно много искам да се върна, но проблема е че майка ми не иска да ме върне изобщо не иска да става дума за това. Аз преди си живеех с майка ми и баща ми, а сега живея с леля и аз всъщност не съм свикнала да живея с нея и това също ме притиска. Просто като съм тук в София и нямам желание да правя нищо, само си слушам тъжни песни, сещам се за стария клас и всичко останало. Направо се побъркам вече, омръзна ми да се чувствам толкова зле вече 7 месеца... имаше моменти, които ми идваше да си сложа край на живота, защото постоянно имам някакви проблеми.

А това че в новото училище (което не понасям) има хубава специалност, и знам че ще бъде по-добре за мен, в сравнение с другото, но просто не мога повече, не издръжам. Аз се прибирам в моя си град в петък и в понеделник сутринта си тръгвам и винаги в понеделник сутринта ходя до старото ми у-ще и там седя и се радвам, ама после като тръгна ми се плаче направо... Хораааааа, помогнете миии... в безизходица съм... ;(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 месеца hash: 6211eb4c56

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Аз съм в същата ситуация като теб. Тази година съм девети клас и се записах в гимназия, която смятах за перфектна. Но сега вече не издържам.. Толкова е строго, толкова неща изискват, а за съучениците ми да не говорим.. те са отвратителни-мразя ги всички. Нямам си и ни най-малка представа как ще издържа до края на годината, за да се преместя. За щастие моите родители ми влязоха в положението и другата година ще се преместя в старото си училище/старото ми училище е от 1 до 12 клас/, защото том са всичките ми приятели и училището също е страхотно. А на теб ти казвам да поговориш сериозно с родителите ти.. не може да те оставят насила в това училище...!!!

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 412f5e0555

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   По-спокойно. Стегни се и учи. Трябва да се научиш да преодоляваш трудностите, а не да бягаш. Нормално е за твоята възраст. И на мен до 18-19г. ми беше мъчно за почти всичко от детските години. Хубаво е, че си в училище където държат по-строго. Такива няма много днес и ще го оцениш.

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 771a1e8b9b

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   От авторката : Лелеее, много се радвам за теб, че ще се върнеш в старото ти училище, така че няма за какво сега да се притесняваш, можеш да издържиш още 2 месеца. :)) И това също е добре, че поне родителите ти са те разбрали правилно и те пускат пак да се върнеш. А, аз какво да кажа, като никой по дяволите не ме разбира какво ми е... и при мен е така и съучениците, и учителите... всичко е ужаснооо... Искам си в предишното училище, и майка ми не иска да ме върне защото са били да ми се подиграват и съм нямало да науча нищо и тем подобни... Мен ми е писнало до такава степен че не ми пука другите ккакво ще кажат за мен, важното е аз да съм добре. А й там са ми всички приятели и учителите са страхотни... Абсолютно всичко... Не знам как да убедя мама някак да ме върне, как ли ще стане не знам... ;(((((((

 

...

горе^

преди: 12 години, 9 месеца hash: 727df53875

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Направо ви се чудя на тийнейджърите. Пратили ви хората да учите в по-голям град, в по-хубаво училище, където ще завършите по-перспективна специалност, ще се научите на самостоятелност, ще свикнете с големия град, ще опознаете нови хора.... И пак сте недоволни. Та, да те тормози някой, да се страхуваш, да си заплашена от нещо, разбирам, а то... Според мен си неблагодарна и не оценяваш какво имаш. Има толкова много деца, които нямат възможност да учат, а ти си тръгнала да хленчиш и да се оплакваш-липсвали ти били. Ами ще ти липсват, да. В живота винаги се привързваш към някой или нещо и рано или късно се разделяте. Като станеш студентка, да не мислиш, че цял живот после ще се срещаш с тези хора? Всеки си поема по пътя, такъв е живота. Вярно, в пубертета си, ама се стягай и намери нещо хубаво, за което да се радваш. Намери си приятели, опознай леля си. Намери една причина, за да останеш, а не сто да се върнеш!

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 771a1e8b9b

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Еми като не искам да уча тук и в това училище, на сила ли трябва да ме държат... Какво толкова ще им стане да ме върнат все едно бомба ще падне. Там са ми всички приятели и роднини и всичко и ми по-харесва нищо че е по-малък град...

 

...