Споделена история от Тинейджърски |
Той ме впечатли и вдъхнови
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 1914 пъти
Здравейте, приятели. Накрая и аз реших да споделя своята история. Простете, но имах нужда да разкажа на някого. Въпреки че вече много дълго се старая да забравя.
Е... всичко започна, когато бях на 11 години. През лятото родителите ми ме заведоха за 1 седмица в градче с минерални басейни. Тогава ми направи впечатление, че всеки ден на плаж идваше един младеж, който плуваше с голямо желание. Бях дете, дори не знаех какъв е онзи стил. Но човекът предизвика у мен възхищение и интерес да го гледам.
Мястото ни хареса и през следващия август отидохме пак. Забавлявахме се, изведнъж отново видях плувеца. Нямаше как да не го разпозная-фигурата, движенията. Зарадвах се, че дните ни на престой съвпадат. Разбрах, че стилът му беше бруст. Плуваше го с такава лекота и финес, беше дошъл специално за това и нищо странично не можеше да отвлече вниманието му. С никого не разговаряше... не парадираше с уменията си, беше тих. Но от него се излъчваха свобода и страхотен чар.
После се срещахме пак през 4 последователни години. У него нищо не се променяше. Чаках да го видя с нетърпение. Само веднъж се случи да останем сами. Бях на 16. Той ме поглеждаше само в почивката между дължините. Отидох точно до него, а той остана да почива за по-дълго. Чудех се дали да му кажа нещо, например да го похваля. Но така и не събрах смелост!! Всъщност само този миг ми остана... стояхме си двамата, докато не дойдоха някакви хора и той излезе. Сякаш пропуснах момента.
И минаха още 3 години оттогава. Ходехме по същото време, но той не се появи вече... даже вчера се върнах оттам (отидох сама, очаквах да го видя, разтреперих се, когато един човек започна да плува подобно на него). Просто не издържах да не напиша това. Липсва ми страшно много! Не зная какво ще си помислите... сигурно, че е глупаво детско увлечение. Не зная дали е обич, та аз не съм чула гласа му. Бяхме във водата, а той разпали в мен нежен огън, дори страст. Във всеки плувец търся него, вдъхнови ме да науча бруст. Показа ми как с желание всичко е възможно. Но го загубих... и ми е трудно да го приема. Мъчат ме някакви съжаления, че не си опитах късмета. Но как би обърнал внимание на дете като мен! Сега той трябва да е на около 25 години. Да го чакам ли или да опитам да го забравя? Мечтая си за него... не съм го видяла да се усмихва. Лудост ли е всичко това?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 325fc3c34a |
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 80b9d75242 |
|
2. Много мила история :) Може да разпиташ служителите там. Току-виж се оказало, че го познават, още повече, че е ходил редовно там. Опитай :) Успех! Наистина много мила историйка :) Напомни ми на филма "Тетрадката". :)
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: b99952e770 |
|
3. Много ви благодаря! Няма да се откажа :) От авторката
|
|
