Животът ми - една тъжна история...
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 1981 пъти
?Здравейте! Не знам откъде да започна... но все пак ще се опитам да е точно от самото начало... и пиша тук, защото... имам наистина нужда от съвети и помощ!
И така.. аз съм едно 18 годишно момиче... живея в малък град... доста беден и пропаднал мога да кажа... няма пари... няма и работа... нищо няма... мъртъв град... но като нямаме друг избор, с родителите ми сме принудени да живеем тук. И така... ето я и моята история:

Още от малка бях унижавана... още от дете... израснах сама... близките и роднините ми никога не са идвали и да ме гледат дори и за един ден... само родителите ми ме отгледаха... съвсем сами... мен и брат ми... който е с 10 години по-голям от мен... никаква помощ не са видели нито от баби и дядовци нито от останалите роднини... съвсем сами са ни отгледали с много мъка... майка ми дори не говори с нейните родители... скарани са... на баща ми родителите починаха... още от дете не бях много общителна... и това винаги е бил проблем...

Още в началното училище преди да дойда да уча в гимназията, ми се подиграваха и ме малтретираха по всякакъв начин... имах си тогава някакви приятелки... които уж ми бяха приятелки, но после ме зарязаха... оказа се, че само са ме използвали... и оттогава останах напълно сама... после влязох и в гимназията с надеждата, че нещата ще се променят, но... нищо не се промени... даже стана и по-зле! И тук ми се подиграваха и малтретираха... по всякакъв начин...

Нямам си приятели... супер затворен човек съм... не излизам много... а и родителите ми не ме разбират... споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват, че сама съм си виновна и не искат да ми помогнат... не знам вече какво да правя... много се отчаях... чувствам се като една развалина... напълно ме пометоха и разбиха всичко в мен... не ми остана вече нищо.... нищо за което да се хвана... около себе си изградих три пласта стени, които да не позволяват на околните да виждат развалината в мен... сложих си маската, за да се правя, че всичко е наред... а всъщност нищо не е!!! Омръзна ми вече! Усещам че губя сила... и отчаяно имам нужда от помощ... от това някой да ме разбере!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 месеца hash: a7913cdb42

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Все едно аз съм я писал тази история, само че аз съм момче на 17...

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 12e4bfe07e

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Събери си някакви пари и се запиши на курс по нещо. Може аеробика, плуване или каквото ти харесва. Там със сигурност, ще намериш хора, които имат същия проблем и поради тази причина са се записали. Заговори се с някое момиче там. Примерно подхвани темата за прическа, дрехи, лак. Направи комплимент. Питай от къде си е купила това. Как си е направила онова и така.

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 5f1f96ed09

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Познато усещане... Колкото до гимназията... Уау колко е трудно да напише нещо като хора! Ок все пак ще опитам ^^ Няма как нещата да се променят с влизането в гимназията, просто някой хора са си такива по природа ( тъпи комплексарчета, който са гледат да дразнят другите... абе просто са идиоти ^_^ ). За да промениш нещата ще трябва да се постараеш. Това което е написало момчето/момичето над мен е вярно... Да знам, че сигурно ти звучи тъпо, но е така ^^ Аз си намерих подобно занимание и около хората се отпуснах. Вероятно си мислиш " лесно ти е да го кажеш " ( защото и аз си го мисля ^^ ), но никой не е казал, че ще бъде лесно. Много често ще трябва да се бориш със себе си, а това си е трудна задача ( опа започвам да се повтарям... ). Ако просто седиш и чакаш обаче нищо няма да се получи. Мисли по - позитивно, важно е и помага! Гледай на нещо смешно, ще те накара да забравиш негативните мисли (или поне за малко) ^^ Разговаряй с колкото се може повече хора ( било то по форуми, чатове, най - важното на живо), това е най - трудното ако си стеснителна, но и най - много помага ^^ Трябва да си вдигнеш самочувствието и не се притеснявай има такива дето са... Абе Epic Fail е меко казано, но пък имат самочувствие до небето. О да и най - важното... *напрегнат звук от барабан*... следвай мечтите си! За да ги осъществиш съм сигурен, че можеш да направиш чудеса ^^ Ами това е. Дано съм ти помогнал! Хъм да видим... Може и да съм изпуснал нещо, но станах рано и леглото ме зове (леле какво съм мрънкало).

 

...

горе^

преди: 12 години, 9 месеца hash: 7f2face7a1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   До авторката: Семейната обстановка те е провокирала да се превърнеш в един затворен човек. Ти си искала да не страдаш, да се предпазиш от болката и неразбирането и затова си поставила стени около себе си. Това е колкото добре, толкова и зле. Защото животът се променя и сега идва време, в което ще трябва да се отвориш за някои хора. Светът не е черно-бял, има нюанси и ти предстои да се научиш на гъвкавост. Няма лошо в това, че си съумяла да се пазиш, но проблемът е, че крепостта, зад която си се скрила, се е превърнала в затвор. Използвай крепостта си, но само когато е нужно. А как да разбереш кога е нужно? Ето това е животът - учене, проби и грешки. Тези хора, които те тормозят - в училище или на улицата - те са в същото като твоето положение. Но, докато ти си се затворила, те са станали твърде отворени. Чрез тормоза върху уж по-слабите те се чувстват силни, неуспешно опитвайки се да прикрият своята слабост. Бъди сигурна, че са по-слаби от теб и, че един човек, който има вътрешна сила не я демонстрира по такъв начин. Пожелай си да учиш, да се запишеш на курсове, да намериш хора със сходни интереси. Вселената ще ти отговори - тя е като огледало и отразява нашите мисли и емоции. Един ден ще извлечеш дивиденти от твоята затвореност. Опитай се да се усмихваш повече, да заобичаш себе си и да намираш утехата в себе си. Не е невъзможно. Ти не си сама, защото има много хора с твоите усещания. Успех ти пожелавам! Soul

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: e5b81536b9

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Няма болка която може да промени реалността!

 

...