 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Ще се изпокараме накрая
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 2197 пъти
Здравейте читатели!
Не знам как да започна историята си.... Аз съм едно обикновено(за жалост) момиче на 18 години. През последните 5-6 години неусетно се изолирах от всички и се превърнах в аутсайдер, и нямам никакви приятели, нямам с кого да изляза, постоянно стоя вкъщи, изградила съм си свой собствен вътрешен свят, в който се чувствам добре и не искам да изляза.... Като бях малка си имах приятелки, карали сме се, били сме се дори... но никога не сме били от онези отворените хлапета, а бяхме най-обикновени деца. Да обаче се разделихме, всеки пое по свой път. Учихме в различни училища, попаднах на ужасни съученици, , имах си приятелки, но отново не бяха от отворените деца. А аз самата бях много наивна, комплексирана и глупава и затворена.... и не общувах с никой, исках да бъда прозрачна. Превърнах се в аутсайдер. Влязох в гимназията, пак бях аутсайдер. Всички много се промениха, бяха отворени, пушиха, пиеха... бяха правили вече секс, взеха книжка, а аз какво? Не ми харесваше този живот, много бяха лицемерни и злобни всички, а аз каквато съм страхлива нямаше да оцелея в техния свят. Наистина съм много страхлива. Страх ме е, ако някой ме обиди, не мога да отвърна.... страх ме е да не бъда накърнена или бита. Като малка съм била бита няколко пъти от деца... може би от там имам някаква травма.
Иначе сега се чувствам много изостанала. Не съм минала по този път, който е трябвало за извървя през тийнейджърските си години. До голяма степен обвинявам родителите ми, но и себе си.
Реших да пусна тази тема, тъй като преди малко се скарахме с родителите ми и те ми казаха, че съм изостанала, че не излизам и не мога да общувам от срам и от неувереност.... а аз им казвам, че донякъде причината е в тях, защото се държат с мен като с малко дете.
Да, признавам си, аз съм си виновна на 90%, но не може един нормален баща да се държи с дъщеря си като 2 годишна... постоянно да я целува и "лигави", прекалено е! Майка ми нищо не ми дава да пипна, щото не й харесва как се справям. Не ми дават да си купувам скъпи работи или тоалети, а момичетата на моята възраст са с различни дрехи всеки ден и имат много тоалети за специални случаи. На мен ми купуват дрехи само по поводи. Не ми дават да разполагам с много пари, докато на връстниците ми им дават.
Родителите ме подтикват да бъда такава каквато не искам... а дори не го осъзнават. Ще ис намеря работа и ще се изнеса на квартира, защото повече така не мога. Постоянно ми правят забележка, че много често се къпя и оправят след мен, без да съм ги молила.
Баща ми постоянно ми опява, че съм затворена, а ако ме види да пуша и пия ще ме хвърли от 8мия етаж. Искам да бъда коренно различна от това, което те са създали като родители. Аз мисля, че от там ни идват повечето проблеми, те не искат да ме чуят. Осъзнавам, че съм пропуснала много години и трябва да се взема в ръце, но ако те продължават така да се стараят да мина по пътят, който те са ми отредили че е добър, с извинението, че са минали по същият път, и трябвало да ги слушам, ще ги намразя. Чувствам се социално отчуждена от тези хора и то роднините ми. Колкото и да си говоря с тях, ние сме далече. Не искам да бъда като тях, искам аз да съм си аз... но сякаш не ми позволяват. За тях който и път да избера няма да е правилен... мразя ги
Много се промених. Искам да сменя името и местоположението си, всички да забравят за мен.... и да си имам самочувствие. Съвсем сериозно говоря... хайде за името не, но местоположението със сигурност.
Не знам това дали е някаква защитна реакция, но единственото, което искам е да се променя коренно, така че никой да не ме познае... да се държат с мен с уважение.
От какво е породена тази моя отчужденост? Има ли и други като мен, как се справяте, или как сте се справили?
Ако се отделя от нашите и бъда самостоятелна ще има ли положителен ефект върху ниската ми самооценка и като цяло? Кога отново ще мога да общувам нормално с хората без да се страхувам, че ще бъда плод на нечия омраза?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 09279e51a1 |
|
1. Направи го ! Щом не се харесваш така, щом не харесваш живота си, промени го, изглеждаш ми умен човек, който знае какво иска.
Четейки историята ти, една част от нея много ми напомни на мен самия. Аз също като теб се превърнах в аутсайдер. Като дете имах много приятели, но с навлизането в пубертета се отдръпнах от всички. Приятелите, с които ритах футбол и играех на криеница като дете се превърнаха в нещо, в което не желаех да се превръщам. И така се самоизолирах, оказах се без приятели, без хора, с които да мога да споделям, с които да се забавлявам...и честно да ти кажа, понякога съжалявам, имам предвид, че изпуснах много, не изживях много от нещата, които един средностатистически тийнейджър прави, но пък само като се сетя, че ако бях продължил да се движа с тях, то евентуално щях да излгеждам като тях сега (в момента не са от най-приятната гледка), то мислите за съжаление ме наппускат моментално.
Не вини родителите си, те със сигурност искат най-доброто за теб. Майка ми и баща ми също ми се чудеха защо не излизам, защо си седя постоянно затворен вкъщи и т.н. Не им обяснявах, оставях ги да мърморят и това е. Ти също не им обръщай чак такова внимание, скоро ти предстои кандидатстване, иди в друг град, смени средата, ще намериш много нови приятели, може и да поработваш през ваканциите, като парите си ги харчи за каквото поискаш. Мисълта ми е, че си човек, на който живота в ръцете му, така че - давай смело.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 966485d193 |
|
2. Не ти дават пари да си пазаруваш парцалки всеки ден и джобни да ги пилееш за глупости и не искат да следваш като овца масата "отворени" идиоти. Горкичката ти... това са много основателни причини да намразиш родителите си.
Не обвинявай родителите си. Най-лесното е да виниш другите за проблемите си. Вместо да говориш за това как ще се махнеш и ще си намериш работа, вземи направи нещо по въпроса. Говориш как не те приемат на сериозно и се държат като с дете и сигурно е така, но нали се сещаш, че човек трябва да си заслужи да се отнасят с него като възрастен (и не, това не се измерва с колко скъпи парцалки имаш, дали си правила секс или дали пушиш).
На 18 си, скоро имаш да кандидатсваш в университет. Ще имаш възможност да смениш и средата, града, да си намериш работа и квартира. Определено ще ти се отрази много добре да поживееш сама и да поработиш, за да видиш какъв е истинският живот.
А иначе можеш да си спокойна. Има много други като теб, даже за мой голям срам бившата ми беше почти същата. Относно отчуждеността (както и болшинството от останалите неща) най-вероятно са породени от това, че досега не ти се е налагало да се справиш с големи трудности в живота си. Осъзнай се, направи нещо значимо с живота си, научи се да се уважаваш сама себе си, порастни малко и другите неща ще се наредят. Успех!
Чес
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: e65049f79c |
|
3. АВторката:
"за мой голям срам бившата ми беше почти същата".... какво искаш да кажеш с това? И защо се срамуваш, ако не е тайна?
Инак, прав си, че аз сама съм си виновна за 'дето се държат с мен като с дете, но мааалко прекаляват. И отворено хлапе да бях, с родители като тях, нямаше да се задържа дълго при "оборотните". Това го дадох просто като пример... не че искам да съм като тях, просто според мен родителите ми не искат да приемат факта, че пораствам и ще се сблъскам с живота, и трудностите, които ме очакват.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 1dc1106f0f |
|
4. Чес, не съм съгласна с теб. Ти.. осъзнаваш ли, защо е споделена тази история тук? Защото момичето няма кой да я изслуша. Изключително е неприятно, когато някой е начертал "на карта" твоя собствен жизнен път и не ти дава "да отбиеш" както се казва. И не, не е задължително, да си купува парцалки всеки ден, но за да има самочувствие, трябва да си го позволява от време на време. За секса, трябва да го направиш, не когато другите го правят, а когато намериш човек, на когото да вярваш и който да обичаш. Цигарите и алкохола ги зарежи, само ще ти навредят. Те не те правят по-готина или по-отворена (каквато предполагам не искаш да си! ).
"Не ти се е налагало да се справяш с големи трудности в живота". -Чес
За Бога, тя е на 18, тепърва ще научи какво наистина иска от живота, а ти искаш да има геройски подвизи? ! Това е нелепо. А и нали, затова са родителите.. Майка ми винаги ми е казвала "Аз съм си блъскала главата в стената, довери ми се и ще ти помогна. Не искам и с теб да се случи това. " Премести се, намери си работа и квартира ако наистина го искаш..
Късмет от мен. Усмивка :)
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 966485d193 |
|
5. Номер 4 щом смяташ, че бъркам значи по твоите разбирания няма да е нищо лошо в това да ти пожелая един ден децата ти да говорят за теб по същия начин, цитирам авторката - "мразя ги"? Относно втората ти забележка към мен, не казвам, че е трябвало да прави геройства. По никакъв начин не е било упрек към нея. Просто трудностите изграждат характера на един човек и го карат да порасне. И това, че (както по всичко си личи) на авторката не й се е налагало да минава през такива, дава обяснение на въпросите й. А именно - защо се отнасят с нея като с дете, защо и е трудно да се справя с живота и хората около нея, защо се страхува и т. н. Иначе това за самочувствието и дрехите не мисля, че дори си заслужава да го коментирам. Единствено мога да ви съжалявам ако вашия начин да си изграждате самочувствие е с копуване на дрехи.
В отговор на авторката - срамувам се, защото не осъзнах по-рано, че има толкова детински характер и че нищо сериозно няма да излезне от връзката ни. Иначе това за срама се е изплъзнало неволно (извинявам се за което), просто исках да кажа, че не си само ти така и познавам добре хора в почти същото положение.
Напълно те разбирам какво искаш да кажеш, просто се опитвам да ти обясня две неща. Първо, да кажеш, че мразиш родителите си и да говориш по такъв начин за тях е изключително неоправдано в твоето положение. Това са хората, заради които си на тази земя и те обичат и биха дали всичко за теб. Може понякога да не са прави от твоята гледна точка, може понякога да бъркат, но ти гарантирам, че правят всичко според разбиранията и силите си, така че ти да си добре. И сериозно трябва да се замислиш за отношението си към тях. Второто нещо е, че от писанията ти си личи, че са напълно прави да се отнасят с теб като с дете. И в това няма нищо срамно, лошо или непоправимо. Но трябва да разбереш, че никой освен теб не е отговорен за това и, че никой друг не може да направи промяната вместо теб. За да се държат с теб като с възрастен трябва да си го ЗАСЛУЖИШ. Започни да се държиш по-отговорно и сериозно, влезни в хубав университет, намери си работа и квартира щом казваш, че искаш (определно би ти се отразило добре). Направи тези неща, докажи се и ще видиш, че и ти ще се чувстваш по-добре и голяма част от проблемите ти ще се решат и родителите ти ще започнат да се отнасят с теб като с зрял човек. И ако накрая продължаваш да смяташ, че бъркат в отношението си към теб, седни и спокойно поговри с тях, чуй мотивите им и им обясни как се чувствш и къде според теб бъркат. Имай и все пак предвит, че за един родител децата му винаги си остават деца (колкото и неприятно и досадно да е на моменти). Един ден ще го разбереш и по всяка вероятност и ти ще си така.
Чес
|
...
| преди: 12 години, 8 месеца hash: e65049f79c |
|
6. Авторката:
Благодаря на номер 4, явно е разбрала за какво става въпрос.
Чес, прав си за това, че отношението ми към родителите ми трябва да се промени, но за да го направя, трябва и те да се променят, а това определено ще е много трудна задача... да не кажа почти неосъществима. Ти разбира ли, че те не ми дават възможност да порасна и да се оправям сама? И си противоречат, защото хем не ми дават... хем ми опяват, че за нищо не става. Всяко мое желание е прищявка за тях или "пълни глупости" както обича да казва баща ми. Не ги мразя, просто човек в яда си казва неща, които... не мисли.
Добре, ще се отклоня малко от темата, за да добиеш представа какви са родителите ми и моята теория, че няма да променят отношението си към мен, дори да стана на 50г.
Значи... те са затворени. Не се забавляват, не купонясват. Младолики са, но по характер, душа и размисли и страсти.... сякаш са от каменната ера. Не се целуват, нямат никаква интимност, освен лигавене. Баща ми като човек си пада малко шизофреник. Имам предвид, че има две страни, които са пъълна противоположност помежду си. Голям лигльо е, но може да бъде е много строг и сериозен. И... понеже той ходи на работа от семейството ми, и когато имам нужна от финансова подкрепа за да осъществя някоя моя мечта или да си купя нещо, това е пълна глупост за него. Дрехите не правят човека, но всичките ми познати ходят всеки месец на пазаруване, имат нови дрехи, ежедневни, официални.... а на мен ми купуват само по поводи. Примерно, ако имам рожден ден... или ако идва лято и зима. Супер унижително е това. А имат възможност! На майка ми гардероба и шкафовете й приливат от дрехи! Ама приливат! Постоянно лъже, че няма пари и постоянно я виждам с някоя нова придобивка. Не е честно. Хубаво, че се поддържа... запазена е за възрастта си, но по характер и душа тази жена е по-старомодна и от баба ми. Тя твърди, че не прави секс, че не обича секс... не гледала порно, това били пълни глупости. Говорили сме на тези теми с 30000 зора, защото на времето, когато ми дойде първият цикъл и опознавах тялото си... никой не посмя да говори с мен на тази тема и да ми обясни. Единствено, с баба говорим на такива теми, и тя ми обясни всичко за цикъла. Добре, че е баба ми.... ако я загуба много ще ми липсва :(. Страхотен човек е, с нея мога да говоря на всякакви теми, а с родителите ми не? ! Те още лежат на кълката, че бебетата щъркела ги носи... какво да говорим просто? Според баща ми никога няма да вляза в правия път, ако не слушам него. И аз естествено не го слушам, и цял живот след това слушам обиди по мой адрес.
Решила съм какво искам да работя и уча и за баща ми това са пълни простотии. Ама кой го е питал? ! Постоянно си налага мнението, като че ли то е безценно. Те са пълни егоисти, чувствам се като птица в клетка...
Ще ви дам един пресен пример от вчера.... Правиха ремонт в хола... боядисваха стените. И аз подхвърлих, че искам да си боядисам две от стените в стаята ми в различен цвят, и баща ми веднага "Твоята стая ще я направим цялата спокойно", след което отговарям, "аз съм решила как искам да изглежда, не искам да е цялата, а само двете стени", след което той ми отговаря "Не ми харесва така, ще я боядисаме цялата" Е? !? !??? кой го пита? Как да бъда самостоятелна, достатъчно отворена с самочувствие след като не ми се дава възможност? Не разбират ли, че ми смачкват самочувствието и самооценката? Моето мнение нищо не означава? Та нали това е моята стая?
Хаха.... между другото баща ми по характер и лиготия е абсолютно същият като Хел от култовото сериалче МАЛКЪЛМ, ако сте го гледали.... същите пози, същата лиготия. Само дето постоянно се позволява да ме целува... и ми вика, че искал да съм на 6 години. Смешно е 40годишен чичка да ми приказва така... нищо, че ми е баща, прекалява.
Съжалявам за романа, но на думи е лесно да кажеш "отдели се... оправяй се сама, после те ще променят отношението си към теб".... нищо няма да се промени, но единственото нещо, което ще направя за себе си е да се отделя и да се издържам сама, и по-рядко ще се виждам с тях.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 93c3e9b805 |
|
7. Пак от номер 1:
Поне според мен, отношенията с родителите ти ще се оправят, когато се изнесеш от вас. Не мисля, че са лоши хора, нито пък ти си лош човек, но понякога децата и родителите имат различен характер, мислят различно, гледат на света по различен начин. Ти си изнервена от тях, което е нормално за възрастта ти, виж, то дори и поведението им да беше различно (т. е. такова, какво искаш сега) пак щеше да има нещо, за което да се "счепкаш" майка си и баща си, нормално е, тийнейджър си, всички минават през това.... и понякога казват неща, които не мислят (както стори ти). Дори си мисля, че въпреки всичко, поведението ти, мисленето ти, е доста зряло за годините, които имаш. Представям си, ако беше някоя меркантилна "кифла" какви войни щяха да се водят у вас.
Горе глвата, скоро завършваш и всичко ще зависи само и единствено от теб... и ще се получиш така жадуваната свобода :)
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 966485d193 |
|
8. И след романа ти не бих променил нищо от казаните неща. За жалост няма да ме чуеш, но това си е твой проблем. Един ден сигурно ще разбереш. Но нищо, той човек понякога сам трябва да си троши главата. Желая ти успех!
Чес
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 91d479a0da |
|
9. Разбирам, че си голяма, но не разбирам какъв израз е 'лигави'. Какво искаш точно от родителите си? Да ти дават пари за парцалки ( както каза Чес ) и да се държат сякаш не си им дете. Бащите винаги са имали слабост към дъщерите си, но едва ли са се сещали, че малките им момиченца ще имат такова противно мнение за тях, когато пораснат.
Мразиш роднините си и родителите дори? Мила, ти май имаш нужда от сериозна помощ... Разбери ги, те са живели в друга среда. Това за цикъла, между другото, е странно... Както и да е наистина е пропуск.. Как така сте на светлинни години? Напротив, те са на правилното място, а ти си на 1000 километра от истината за живота. Осъзнай се, на 18 си.
Защо идеала ти съвпада с този на "много готините"? Добре, искаш да излизаш - ми излизай. Ама защо трябва да си като другите? Защо всички искате да сте еднакви като излезли от фабрика? ! Нямам повече думи, Чес е казал по - голямата част от нещата. Прав е, съгласна съм с него. Към авторката: още много време ти трябва, преди да наречеш майка си лъжкиня, моето момиче. Точка
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 035f16da74 |
|
10. На 18 години искам! искам! искам! А какво даваш?
Къде се намира стаята ти? , в дома на баща ти и искаш той да я боядиса както ти желаеш, не става, на 18 вече си отделен гражданин на държавата и трябва да се стараеш да имаш свой неща сама. Стаята не е твоя, тя е собственост на родителите ти и те са в пълно право да си я боядисат какъвто цвят искат, да я продадат когато и на когото и за колкото си искат.
Как баща ти да се държи в къщата си не можеш да заповядваш ако реши ще се лигави.
Дрехи ти купували само за сезоните и за празници това е доста често ако се замислиш, доста хора нямат и това.
За това дали майка ти гледа порно не е твоя работа, нито е нейно задължение да те образова за менструацията ще ти каже ако иска, ако се чувства комфортно да говори за това. Няма закон който да задължава родителите да научат децата си на нещо, длъжни са да ги пратят на училище и толкова, няма закон който да ги задължава да ги обличат с нови дрехи, затова бъди щастлива от това което имаш и го оценяи, защото можеше да го нямаш.
Морално си задължен да възпиташ детето си да го научиш да ходи и говори но до колкото искаш и както прецениш, детето няма право да те задължава и изисква от теб каквото и да било. То има морално право да иска а ти имаш право да му откажеш и никой не може да те задължи, особено в твоята ситуация при навършени 18. При навършени 18 си длъжна сама да се грижиш за живота си САМА и това, че все още те хранят, обличат и пускат в дома си да спиш, приемай като бонус от съдбата а не като тяхно задължение.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
